100 г. дипломатически отношения с Финландия

Публикувано:
10:17ч / 09.10.2018г
Брой прочитания:
162
Брой коментари:
0

През настоящата година отбелязваме стогодишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Финландия. По този повод на 3 октомври 2018 г. в зала „Антарктида“ на Министерството на външните работи се проведе конференция, чийто организатори бяха Дипломатическият институт към Министерството на външните работи на България и Българо-финландското дружество за приятелство. Преди началото й беше открита документална изложба по същата тема, подготвена от Държавна агенция „Архиви“.

Конференцията премина под патронажа на Н. Пр. г-жа Пайви Блиника, посланик на Финландия у нас, а неин инициатор беше проф. Венелин Цачевски – бивш посланик на България във Финландия. Участваха учени, дипломати, представители на държавни институции, журналисти и др.

В началото на събитието г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическият институт към МвНР, прочете приветствие от името на г-н Тодор Стоянов, заместник-министър на външните работи. С приветствие към присъстващите се обърна Н. Пр. г-жа Пайви Блиника.

IMG_0022Последва докладът на проф. Венелин Цачевски за историята на дипломатическите отношения меежду България и Финландия. В него той проследи връзките между народите ни още от най-далечни времена, спря се на участието на Финландския батальон в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.), а след това подробно проследи как са се развивали дипломатическите отношения между страните ни до наши дни, след като през 1918  г. България става една от първите държави, признали независимостта на Финландия.

На снимката вляво: проф. Веселин Цачевски и г-н Владимир Данчев, председател на Българо-финландското дружество за приятелство и водещ на конференцията.

IMG_0030Г-жа Румяна Василева от посолството на Финландия в София прочете приветствия до конференцията от Н.Пр. Кауко Ямсен, бивш посланик на Финландия у нас, и от г-н Тапани Салонен, председател на Финландско-българското дружество за приятелство. Г-н Данчев припомни накратко основни моменти от дейността на българския аналог на това дружество. Особен интерес предизвика изказването на г-жа Ирена Стамболийска, българка, живееща във финландския град Пори, и член на филиала на Финландско-българското дружество за приятелство там. Тя беше пристигнала в София специално за конференцията (на снимката вдясно). Г-жа Стамболийска разказа как като член на това сдружение се постарала да популяризира сред местните младежи българските традиции и им е разказвала за мартеницата. Първоначално те не успели да възприемат сплетените червени и бели конци като символ на здраве и щастие, но постепенно започнали да проявяват по-голям интерес и накрая се вдъхновили сами да изработват мартенички за себе си и своите близки.

Г-н Данчев поясни, че във Финландия подобни дружества за приятелство с различни народи са много популярни и играят ролята на „народна дипломация“, като в много случаи получават и финансова подкреха от държавата.

На българо-финландските икономически отношения се спря г-жа Теодора Дойчева от Министерството на икономиката. Тя обърна внимание, че от 15 г. насам има спад на стокообмена между страните ни. Финландия не е сред водещите ни търговски партньори. Сред важните причини за това е закриването на търговско-икономическата служба в Хелзинки. Според г-жа Дойчева, връзките ни трябва да се разширят, бихме могли да си партнираме с Финландия в областта на високоте технологии, където и двете страни са водещи. Добре би било да се помисли за активизиране на отношенията ни на институционално ниво, да се организират бизнес форуми и посещения на бизнес делегации. В коментара си по нейното изказване проф. Цачевски подчерта, че след 2014 г. Финландия успешно излиза от рецесията и е сред водещите страни в Европа по конкурентоспособност. Той изрази надеждата, че скоро ще има обмен на бизнес делегации.

Почетният консул на Финландия във Варна, г-н Красимир Ганчев, предложи да се създаде българо-финландски портал, който да предоставя информация за бизнеса, туризма, обучението, културата в двете страни, който да стане платформа за общуване и създаване на партньорства.

IMG_0028В дискусията беше включен и културният аспект на двустранните отношения. Проф. Борис Парашкевов (на снимката вляво до г-жа Дойчева) даде идеята маршът на Финландския батальон, участник в освобождението на България през 1877-78 г., да бъде изпълняван в България всяка година на 3 март. Маршът звучи редовно във Финландия, защото там и досега е жив споменът за този исторически момент. Проф. Парашкевов изтъкна и тревожния факт, че системната липса на лектори, които да преподават фински език, се отразява осезателно изучаването му в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От друга страна, университетът подготвя качествени специалистите по специалността „Скандинавистика“ (в нея е включено и преподаването на фински, макар че той не е от семейството на скандинавските езици). Много от тях се изявяват успешно на преводаческото поприще. Една от най-продуктивните преводачки на литературни творби от фински и от други северни езици е възпитаничката на тази специалност, Росица Цветанова.

IMG_0039На лекторатите по „Нордистика“ в Софийския университет, включващи езиците и културите не само на скандинавските, а и на други страни от региона около Северно и Балтийско море, се спря и проф. Вера Ганчева (на снимката вдясно).

Генералният секретар на „Европейското движение в България г-н Велко Иванов изказа пожеланието, след успешното си председателство на Съвета на Европейския съюз, България да осъзнае, че може да играе важна роля в европейските институции и да отстоява позициите си, както прави това Финландия.

За ролята на „научната дипломация“, която може да помогне в общуването на учените от двете страни, говори проф. Йордан Баев. Журналистът Борислав Костурков обърна внимание върху качеството на образованието във Финландия. За него говори и дипломатът от кариерата и бивш посланик г-н Огнян Гърков. Той се върна и на темата за възникналите дискусии по повод думите на руския патриарх Кирил т. г. за подценяването на руския подвиг заради споменаването и на други народи като освободители на България и обърна внимание, че в други европейски страни се приема за напълно нормално да се говори за участието на тези народи в Руско-турската освободителна война.

По този повод г-н Владимир Данчев направи важното уточнение, че не бива да се бъркат Финландският полк, който е бил съставен основно от руснаци, и Финландският балальон, чийто състав е бил изцяло финландски. Вярно е, че по време на въпросната война военнослужещи от различни народности са участвали в руската императорска армия и не са имали самостоятелни държави. От момента  обаче, в който такива държави вече съществуват, справедливо е да отправяме към тях благодарността си, че техни синове са се били и загивали за България. Това в никакъв случай не омаловажава основната роля на Русия за успешния изход на войната.

В паметта на повечето участници в конференцията ще остане и казаното на проф. Венелин Цачевски по повод книгата „В страната на белите лилии“ от Григорий Петров, излязва в България през 1925 г., която  има десетки издания през следващите няколко години. В нея се разказва за Финландия и нашият читател е бил дотолкова възхитен от написаното, че започва да възприема далечната северна страна като образец на всичко най-добро и благородно.

Със сигурност това чувство на българите към Финландия се е запазило и досега.

Автор: Гергина Дворецка

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu