80 години от първото издание на „Моторни песни“

Публикувано:
20:34ч / 01.03.2020г
Брой прочитания:
266
Брой коментари:
0

Във „Високото пространство“, както е известна къщата музей „Никола Й. Вапцаров“ към Националния литературен музей (София, ул. „Ангел Кънчев“ 37), на 27 февруари 2020 г. се състоя литературна вечер, посветена на 80-годишнината от първото издание на стихосбирката на Никола Вапцаров „Моторни песни“. В залата се беше събрала многобройна и изключително съпричастна публика, която остана до края на събитието, въпреки че столовете не достигнаха и имаше мнозина правостоящи.

В началото на вечерта прозвуча песента „Хайдушка“, която се пее в Пиринския край и мнозина я мислят за народно творчество, а тя е по стихове на Вапцаров от неговата първа и единствена, издадена приживе стихосбирка. Във встъпителните си думи директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов подчерта, че Вапцаров е преди всичко голям български поет и искрено ще се радва, ако в даден момен споровете около него затихнат, за да бъде осмислено неговото творчество.

 Катя Зографова, главен уредник на къщата музей, която познаваме и от многобройните й стойностни книги за литературната ни история, разказа интересни подробности, свързани с издаването на стихосбирката. „Моторни песни“ всъщност е самиздат – Вапцаров е купил лично хартията за отпечатването. Тъй като по онова време има цензура, писателят Георги Караславов, ангажирал се с изданието, е давал стихотворенията поотделно на различни цензори. Така става възможно сборникът да види бял свят. Все пак цензурата премахва думите „за свобода“ от последния стих от „Огняроинтелигенска“ и той остава: „честно ще умра“, т.е. без истинския си финал. На някои от екземплярите за близки приятели поетът е нанесъл на ръка липсващите две думи и такива екземпляри са изключителна библиографска ценност. 

Интересен беше разказът на Катя Зографова за първиs рецензент на „Моторни песни“. За книгата излизат 7 отзива, някои от които са кратки анотации. Първата същностна рецензия излиза в сливенския вестник „Правда“ и е подписана от П.Мирин. Това е псевдоним на Петър Семерджиев. Преди 9 септември 1944 г. той е комунист, концлагерист и партизанин. а след това – кандидат-член на Политбюро. По-късно е обявен за трайчокостовист и осъден на 15 г. затвор, минава през лагера в Белене и други два затвора, освободен е през 1957 г., но остава нереабилитиран… Преживяното го превръща в яростен антикомунист, антисъветист и антиживковист. През 1973 г. емигрира в Израел заедно със съпругата си проф. Ема Герон, също бивша партизанка. За този десидент все още се премълчава в най-новата ни история и неслучайно той не е споменаван като първия рецензент на Вапцаров.

Любими стихове от „Моторни песни“ прочете актьорът Стоян Чобанов, а после един голям почитател на Вапцаров, Веселин Караиванов (на снимката вдясно), който определя себе си като човек на физическия труд изрецитира вдъхновено наизуст стихотворението „Завод“. Особено близък е почувствал Вапцаров като поет и човек, когато на младини е работил в Кремиковци. Оттогава живее постоянно с мисълта за личността на поета и милее за паметта му. 

Племенницата на поета, режисьорката Мая Вапцарова, сподели, че архивът на политика Петър Семерджиев, в който се съдържат неизвестни факти от живота на Вапцаров, в момента се намира в град Гоце Делчев и призова представителите на Националния литературен музей да съдействат този архив да бъде пренесен в София. В срещата участва и контраадмирал Петър Странчевски, който описа как е било спасено името „Никола Вапцаров“ на Военно-морското училище във Варна, когато през 90-те години е имало идея да бъде сменено. Мая Вапцарова добави, че решаваща е била ролята на американския поет Уилям Мередит, носител на Международната Вапцарова награда за поезия, който случайно научава за готвещата се промяна на името, докато е на почивка във Варна. Той незабавно пише писмо до българския президент и то дава резултат. С вдъхновение говори за Вапцаров и белетристът Владислав Кацарски. 

Па повод 80-годишнаната от издаването на „Моторни песни“ беше показана специална камерна изложба с оригинални материали от архива на музея: автографи на Никола Вапцаров, илюстрациите на акад. Румен Скорчев към луксозното издание на книгата от 1981 г., снимки на някогашни Вапцарови приятели и на машиниста Ангел Алексиев, реставрирал в първото десетилетие на 21 век локомотива на влака, на който е работил Огняроинтелигента…

С особено вълнение Катя Зографова сподели за приятна изненада от последните дни: г-н Бирдал Боздаг от Турция е изпратил три издания на Вапцарови стихове, едно от които – на „Моторни песни“. Друго ново и много ценно попълнение в музейната колекция е дарения от г-жа Искра Петкова скъп на сърцето й от първото издание на „Моторни песни“ от 1940 г.! 

Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

„Тайното“ литературно четене в къщата музей на Вапцаров

Стихове на Вапцаров звучаха на различни езици

В софийската къща музей на Вапцаров с Катя Зографова

Източник: www.evropaworld.eu