Архив, който говори с „Думи като гвоздеи“

Публикувано:
11:38ч / 19.02.2020г
Брой прочитания:
171
Брой коментари:
0

„На 12 февруари Съюзът на писателите (Атина) съобщи, че е починал издателят Самис Гаврилидис в чиято книжарница „Стихотворения и престъпления“ (Poems & Crimes Bar) в центъра на града през последните шест години се случваха граждански инициирани акции за Деня на Холокоста. Цялото „книжовно“ семейство на хората на словото изразяват дълбоката си скръб предизвикана от неговата загуба. Присъствието му в издателския живот на страната от 1977 г., първоначално с издателство „Плетрон“, а от 1988 г. с издателство „Гавриилидис“ е оставило своя отпечатък върху гръцкото печатно слово.  Гостоприемното пространство на Poems & Crimes беше място за срещи на писатели и читатели, където се правеха много изложби, представяния на книги, музикални и поетични вечери. „Самис“, както остава той за приятелите си, беше особено обичана личност, за която ще си спомняме всички споделили атмосферата на книжарницата и чели неговите издания.“

Това ни написа от Атина преводачката Здравка Михайлова. Тук публикуваме нейната статия за изложба по темата за Холокоста.

АРХИВ, КОЙТО ГОВОРИ С „ДУМИ КАТО ГВОЗДЕИ“

Отбелязване на Международния ден на Холокоста в Атина

В дните около отбелязването на Международния ден за възпоминание на жертвите на Холокоста (27 януари) тежката артилерия на гръцката преса вестник „Катимерини“ – с авторитет, аналогичен в гръцкия социален контекст на този на лондонския „Таймс“ и парижкия „Льо Монд“ – помести публикация със заглавие „Нащрек срещу антисемитизма“:

„Имаме задължението, но и волята да предадем като факел святата памет за Холокоста на младото поколение„, каза вицепремиерът Панайотис Пикраменос на проявата за възпоминание и почитане на паметта на гръцките еврейски мъченици и герои от Холокоста в речта си на 27 януари в квартал Тисио в центъра на Атина, където се намира синагогата, на тясната улица „Мендонис“ („кал“). Там на 24 март 1944 г. първоначално са били събрани евреите от града, за да бъдат депортирани. Още един ешалон е изпратен по-късно, през май същата година. Вицепремиерът отбеляза, че все повече оредяват редиците на оцелелите, които „могат да разкажат историята си само с един-единствен поглед“, а отново живеем във времена, когато „около нас се събуждат страстите“. Поради това, „отговорността да бъдеш нащрек“ най-неотложно трябва да бъде предадена към следващото поколение.

Пикраменос спомена в изказването си трите най-забележителни примера за гърци, спасили евреи по време на хитлеристката Окупация в страната (1941-1944). Със секретно окръжно писмо архиепископът на Еладската православна църква Дамаскинос поощрява паството си –  свещеници и вярващи – да окажат всяческа помощ на своите съграждани евреи. Началникът на атинската полиция Ангелос Еверт (баща на известния политик, депутат от консервативната партия Нова Демокрация и бивш министър Милтиадис Еверт (името е от германски произход Ewert) нарежда да бъдат издавани лични карти с християнски имена на онези евреи, които го пожелаят. Доста евреи yспяват да се спасят, като се присъединяват към лявото партизанско движение на Гръцката народоосвободителна армия ЕЛАС.

А на Закинтос митрополит Хрисостомос и кметът Лукас Карер успяват в една само нощ – на 9 септември 1943 г. – да укрият  всички евреи на този йонийския остров и вместо поискания от германците списък с имената на цялото му израилтянско население, предават на окупаторите лист с написани на него само две имена: техните собствени. В препратка към съвремието, вицепремиерът отбеляза, че  Гърция е първата страна, която през ноември 2019 г. е приела  напълно (терминология) на Международната лига срещу расизма и антисемитизма (основана през 1927 г., противопоставяща се на нетолерантността, ксенофобията, изключването), както и работното определение (терминология) за отричането и изопачаването на Холокоста. Накрая Пикраменос споменава значението и тежестта на факта, че председателството на Международния Алианс за Възпоминание на Холокоста за 2021 г. е възложено на Гърция.

През  2005 г. Общото събрание на ООН обявява официално със своя резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста и за предотвратяване бъдещи прояви на геноцид) от датата на която през 1945 г. Червената армия освобождава оцелелите от концлагера Аушвиц (Освиенцим).

Еврейският музей на Гърция (Атина) отбеляза 75-тата годишнина, откривайки на 22 януари експозиция с наслов „Като гвоздеи трябва да се заковават думите“. Архив на устната история в Еврейския музей в Атина“.

JEWISH MUSEUM ATHENS TO IMEROLOGIO MOU THEATRIKO DROMENO POSTERjpg„Архивът на устната история в музея представлява малко, скромно начало, както много неща в живота“ – каза директорката на музея Жанет Батину на събитието. „Първоначалното ядро, състоящо се от първите десет интервюта е записано през 2001-2002 г., по повод временната експозиция в музея на тема „Укривани деца в Гърция по време на германската Окупация“. С нейното организиране и обосноваване музеят полага основите на архива с устни разкази, без в онзи момент да се знае как той ще се развие или какви измерения ще придобие само след няколко години.

След като безпощадността на човешката смъртност лека-полека ни лишава от присъствието сред нас на оцелелите от Холокоста, спомените и мислите им придобиват ключово значение в усилията на музея  да разкаже историята „чрез автентични гласове от низините“. Днес към издадените в книги свидетелства на оцелели се прибавят звуковите и аудиовизуални източници, дигиталното съхранение, представянето на холограмни изображения на свидетелите на концлагерите, а бъдещето вероятно крие и други възможности и средства. За щастие, тъй като тези свидетелства представляват за човечеството безценен съсъд-хранилище на паметта, драгоценен завет за следващите поколения, като такива, те ще останат завинаги актуални и заредени със смисъл“ – изтъква акцентите на замисъла на експозицията и архива Жанет Батину.

В специално оформен информационен пункт в пространството на експозицията се дава възможност на посетителя да направи дигитална обиколка и в други, международни архиви, съдържащи устни свидетелства с подобна тематика, с които Еврейският музей поддържа сътрудничество и до които – като изследователски център – има достъп.

ARTEMIS ALCALAY AFIGISEIS POLEMOU HER MOTHER'S STORYЕкспозицията включва и фотографски портрети на гръцки евреи оцелели от Холокоста създадени от визуалния артист Артемис Алкалай, и ще продължи от 22 януари до 16 октомври 2020 г. Графичен дизайнер на плакатите за нея е Хайя Коен.

Родена в Атина (1957), Артемис Алкалай е завършила Атинската академия за изящни изкуства в класовете на известните художници Янис Моралис и Димитрис Митарас и сценография под напътствията на Василис Василиадис. Продължава следването си в Ню Йоркския университет, където изучава изкуството на тъкането и фотографията. Нейни работи са експонирани както в Гърция, така и в чужбина. Повечето от творбите й са продукт на смесена техника, като съчетават рисуване, скулптура, тъкане, фотография и дигитално изкуство. Действена творческа фигура, от 2013 г. тя работи върху дълбоко хуманен „проект в развитие“, фотографско изследване на травмата, паметта и загубата чрез запечатване образи на оцелели от Холокоста гръцки евреи, поставяйки въпроси за човешката участ, като същевременно повдига темата за паметта и забравата.

ARTEMIS ALCALAY EFTYHIA EZRA PORTRAIT EXHIBIT JEWISH MUSEUMИздирването на оцелелите я среща из цяла Гърция (и в чужбина) с хора готови да споделят пред фотографския й обектив този „безмълвен” ескиз на травмата, врязана завинаги в паметта. (Вляво може да видите портретна снимка на Ефтихия Езра, оцеляла от Холокоста). Само една поканена от нея жена отказва да участва в проекта.

Започнал седемдесет години след Холокоста, проектът на Алкалай е не само значим, но изисква и големи усилия и ресурс за издирването на оцелели от ужасите на депортацията и концлагерите. Фотографските й портрети са духовен ключ към неповторимостта на всяка от техните личности.

В срещата си с публиката и кратък тур с обяснение при откриването на изложбата Артемис Алкалай напомня, че през първите десетилетия след войната оцелелите избират мълчанието. „Холокостът започва да навлиза в публичния дискурс от осемдесетте години на двайсети век и особено през деветдесeтте. В Гърция започна да се говори публично за гръцкото еврейство едва през последните двайсет – двайсет и  пет години, чрез появяването на първите писмени свидетелства, конференции и оригинални изследователски трудове. Днес крехките образи на оцелелите представляват не само връзка с миналото, но и с нещо отвъд времето и историята. Те са един огромен семеен портрет, в който се оглеждаме всички ние” – казва авторката на изложбата.

Еврейският музей се намира в центъра на Атина, недалеч от площад „Синтагма“, ул. „Никис“ 39, 105 57, тел.: 210-32 25 582, работно време: понеделник- петък 09:00 – 14:30, неделя 10.00 – 14.00 email: info@jewishmuseum.gr.  http://www.jewishmuseum.gr/

Насловът на изложбата „Като гвоздеи трябва да се заковават думите“ е сред любимите стихове на изследователката Одет Варон-Васар (1957), историк и университетски преподавател. Тя вече седма година води в музея семинар на тема „Литература на Холокоста. Пресечни точки между литература и история в наратива за геноцида на европейските евреи“. Автор на стиха, който е цитат от стихотворението му „Поетика“, е един от водещите творци от т.нар. „първо следвоенно поколение“ в Гърция Манолис Анагностакис (Солун, 1925 – Атина, 2005). Повече за него, както и превод на две негови стихотворения може да прочетете на сайта ни.

Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu