Българо-азербайджанските връзки в образованието и науката

Публикувано:
09:14ч / 26.11.2018г
Брой прочитания:
128
Брой коментари:
0

Петгодишнината от създаването на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше отбелязана на специално тържество на 21 ноември т.г. По този повод беше организирана и изложбата „Непознат, а толкова близък: Азербайджан“ на българската фотографка Аурелия Насирова. Фотографиите й са представени в Центъра за източни езици и култури при СУ. При откриването й Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, проф. д-р Мария Стойчева, зам.-декан на СУ, проф. д-р Мадлен Данова, декан на Факултета по класически и нови филологии, проф. д-р Ирина Саръиванова, ръководител на катедра “Тюркология и алтаистика”, Момчил Шопов, завършил специалност „Тюркология“ през 2017 и един от първите студенти, изучавали азербайджански език в Центъра. Водеща на тържеството беше София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура още от самото му създаване.

В словото си Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, говори за задълбочаващите се контакти между двете ни страни в областта на науката и образованието, за което допринася и Центърът за азербайджански език и култура. Словото би представлявало интерес за читателите на сайта ни, затова го пубрикуваме изцяло.

DSC00303 - CopyН. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България:

„Радвам се да ви видя днес на откриването на фото-изложбата „Непознат, а толкова близък: Азербайджан“, посветена на 5-годишнината на Центъра за азербайджански език и култура. С голямо съжаление искам да отбележа, че днес между говорещите трябваше да присъства и проф. Федотов, който вече не е с нас, чиято подкрепа винаги се усещаше при дейността на Центъра. Нека Бог даде покой на душата му.

2018 г. е забележителна с няколкото годишнини в историята на Азербайджан. Тази година отбелязваме 100-годишнината от създаването на Азербайджанската демократична република (АДР), първата демократична светска парламентарна република в ислямския и тюркския свят, 110-годишнината от представянето на азербайджанската опера “Лейли и Меджун” на Узеир Хаджибеков – първата опера в мюсюлманския и тюркския свят, 145-годишнината на азербайджанския театър, както и 120-годишнината на азербайджанската кинематография.

В контекста на тези годишнини искам специално да отбележа петата годишнина от създаването на Центъра за азербайджански език и култура в Софийския университет, открит от Славянския университет в Баку. Центърът има големи заслуги за популяризирането на азербайджанския език и култура в България. От създаването си Центърът непрекъснато работи в тази насока, за да информира българското общество за нашата страна и допринася за развитието на културните връзки между Азербайджан и България. Наред с обучението по азербайджанския език судентите се запознават с културата, изкуството, традициите на нашия народ.

Като говорим за нашия Център, искам да спомена и Центъра за български език и култура, който функционира в Славянския университет в Баку, един от водещите университети в нашата страна, който отбеляза през 2016 г. своята 70-годишнина. Този център съществува от 14 години. Неговата задача е да разшири културното сътрудничество между Азербайджан и България, да засили интереса на младите хора към културата, образованието, просветата и науката в двете страни и да спомага за подобряване на учебния процес в университета в областта на българското странознание. В момента в университета около 60 студента се обучават в специалността „Българско регионознание“.

Както споменах по-горе, една от основните насоки на дейността на Центъра е преподаването на азербайджански език. Един от важните фактори, които отличават всеки народ от другите, най-вече е неговият език. От тази гледна точка и азербайджанският език се отличава със своята красота, пълнота и съвършенство. Нашият майчин език е достигнал днешното си ниво, като е изминал дълъг, труден и значим път, започвайки от руническите надписи. През 16-ти век основателят на държавата на азербайджанските Сефевиди, гениалният азербайджански поет и държавен деятел Шах Исмаил Хатаи, когато обявява азербайджански език за държавен, казва: «Ей, синове на тюрките! От нашите предци за спомен ни останаха три неща: нашият език, нашата земя, нашата чест. Не заменяйте шепа земя за световното богатство, езика – за скъпоценни камъни, пазете ги и ги предайте на следващите поколения … Обявявам майчиния език за държавен език.“

Изтъкнати поети и писатели са оставили незаменими следи в развитието на нашия литературен език. Изключителна място сред тях имат поетесите. Творчеството на поетесата, шахматистка и музикантка от 12-и век Мехсети Гянджеви дава нов тласък за азербайджанската литература. Рубаите и стиховете с дълбок философски смисъл на Мехсети Гянджеви изиграват важна роля в историята на азербайджанската и източната поезия въобще. Гордеем се, че с решение на ЮНЕСКО през 2013 г. 900-тата годишнина на Мехсети Гянджеви е отбелязана на световно ниво, а преди две години в град Коняк бе открит бюст на великата поетеса.

Бих искала да спомена няколко стиха от нейно произведение:

Недей докосва тази бедна роза

и не измъчвай нейната душа,

че влюбеният сутрешен ветрец

разкъсва листчетата й до кръв.

Творчеството на великия азербайджански поет от 12-и век Низами Гянджеви и стилът на яркия представител на азербайджанската литература от 15-и век Имадедин Насими, чиято 650-годишнина ще отбележим догодина, в основа на които е народният дух, въплъщават значението на средновековния азербайджански език.

Като говорим за богатството на нашия език, не трябва да забравяме и нашите учени-лингвисти. Във връзка с това искам да отбележа и един интересен факт. Известният азербайджански професор Мамедага Ширалиев през 1953-1954 г. е ръководител на катедра “Турска филология” в Софийския университет. Разхождайки се из българските села, където живеят турци, събира богат материал, въз основа на който пише книгата си “Тюркска диалектология” и учебника “Увод в езикознанието”. Българският учен проф. Емил Боев през 1966 г. по време на XI Конгрес по турски език в доклада си изтъква, че “основата на изследването на турските диалекти в България е положена от професор Мамедага Ширалиев”. През 1953-1955 г. друг известен азербайджански езиковед –  Хади Мирзазаде по покана на българското правителство чете лекции по съвременен турски език в Софийския университет.

Както виждате, участието на азербайджанските учени в полагането на основите на специалност „Тюркология“ в Софийския университет е неоспоримо. И това е основен фактор за създаването на Центъра за азербайджански език и култура именно в Софийский университет. С тези думи искам да честитя петата годишнина на нашия Център, да поздравя директора му София Шигаева-Митреска и да пожелая успехи в бъдещата дейност.“

Словото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, беше любезно предоставено на сайта ни от посолството на страната в София.

Още по темата на сайта ни:

5 години от откриването на Центъра за азербайджански език и култура при СУ

Източник: www.evropaworld.eu