Българо-унгарско сътрудничество в науката и образованието

Публикувано:
14:12ч / 19.10.2017г
Брой прочитания:
137
Брой коментари:
0

Със симпозиума „Българо-унгарско сътрудничество в науката и образованието“ започна първият научен форум по унгаристика, който се организира в България, озаглавен „Унгаристични четения 2017“. Той се проведе в навечерието на 19 октомври, Денят на българо-унгарското приятелство, под патронажа на Н.Пр. г-жа Текла Харангозо, посланик на Унгария у нас, и негов домакин беше Унгарският културен институт с директор г-жа Дьорди Димитров. Пълната програма на форума и списъка на неговите организатори може да прочетете на сайта ни.

Събитието беше открито от г-н Золтан Хорват, зам-ръководител на Унгарското посолство у нас. С встъпителни думи към участниците се обърна доц. д-р Даниел Вачков, директор на Институт за исторически изследвания при БАН. Проф. д.ист.н. Илия Илиев от същия институт представи накратко историческите факти, свързани с обявяването на 19 октомври – Денят на нашия светец Иван Рилски – за Ден на българо-унгарското приятелство. През 1183 г. унгарският крал Бела III, преминавайки с армията си през българските територии, които по това време са под византийска власт, отнася със себе си в унгарската столица Естергом мощите на Свети Йоан Рилски. Легендата гласи, че архиепископът забранил извършването на служба за Свети Йоан, защото не го смятал за светец. През 1187 г. обаче крал Бела III наредил мощите да бъдат върнати в Средец, днешна София. Летописците от онова време посочват свръхестествени причини за решението на краля. Реално то е продиктувано от политически причини, но по този начин Свети Йоан Рилски свързва двата народа и неслучайно на неговия ден честваме приятелските си отношения.

При откриването на симпозиума доц. д-р Йоана Сиракова, ръководител на катедра „Класическа филология в СУ „Св.Климент Охридски“ открои една дума, определяща връзките между двата народа – споделеност! – и припомни, че „Унгарска филология“ е „защитена специалност“ в Софийския университет. Ще поясним, че според Закона за висшето образование „защитени специалности“ са тези, които не могат да се нарекат „модни“ сред кандидат-студентите, но те подготвят висококвалифицирани специалисти, от които обществото има нужда. За поддържането на тези специалности висшите учебни заведения получават допълнително финансиране от държавата. 

DSC04236Модераторът на симпозиума „Българо-унгарско сътрудничество в науката и образованието“, доц. д.ист.н. Пенка Пейковска (права на снимката вляво), подчерта значението на този първи по рода си форум в България. Идеята за него е вдъхновена от Осмия конгрес на унгаристиката в град Пейч, където са били поканени за участие представители от различни клонове на науката. Истината е, че у нас преводачите от унгарски език са често под прожекторите на общественото внимание – за тях се говори и пише, докато учените остават в сянка. Доц. д-р Пенка Пейковска благодари на българските учени биолози, партниращи си със свои унгарски колеги, за приетото предизвикателство да се включат в „Унгаристични четения 2017“ заедно с преводачите и хуманитаристите и изрази надеждата си, че при следващите срещи на територията на унгаристиката ще дойдат и математици, и работещите в сферата на нанотехнологиите, които също имат отлични контакти с унгарците.

DSC04254Първата презентация направи проф. дбн Митко Събчев (вдясно) от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Той говори по темата „35 години българо-унгарско научно сътрудничество в областта на химическата екология на насекомите“. Професор Съвчев обясни как преди години при първата си среща с проф. Миклош Тот от Института за растителна защита в Унгария, двамата установили, че работят по едни и същи теми, интересуват ги едни и същи насекоми. „Тогава казах на проф. Тот, че в такъв случай ние сме конкуренти, а той ми отговори: „Защо конкуренти? Не е ли по-добре да сме патньори!“ Партньорството им продължава вече с години в полза на селското стопанство в двете страни. Сътрудничат си в областта на феромоните. Химическата екология, на която са се посветили, реално се грижи за опазването на околната среда чрез изучаване на веществата, отделяни от самите организми, и се бори с вредителите по културите по естествен път. През дългия период на сътрудничество професор Миклош Тот става академик, а младото поколение учени в института при БАН в лицето на доц. д-р Теодора Тошова продължава делото на проф. Митко Събчев, все така в партньорство с унгарските колеги.

DSC04278Екипът на доц. д-р Мариана Драганова (вляво) от Института за изследване на обществата и знанието при БАН си партнира с д-р Каталин Ковач от Център за икономически и регионални изследвания при Унгарската академия на науките. Правят проучвания по темата за регионалните аспекти на бедността в Европа и Унгария. Доц. д-р Мариана Драганова представи междинни резултати от съвместен българо-унгарски социологически проект за периода 2016-2018 г., при който се съпоставя материалното състояние на хората от селските райони в двете ни страни и в държавите от Западна Европа. Констатацията при тази съпоставка не е изненадваща за нас: българите, живеещи в селата, са по-бедни от унгарците, които пък отстъпват по благосъстояние на западноевропейците. На следващ етап ще бъдат съпоставени и мерките за справяне с бедността в Унгария и в България.

На международното сътрудничество с Унгария на специалността „Унгарска филология” в СУ „Св. Климент Охридски” се спря доц. д-р Ина Вишоградска-Мейер. Нейната констатация е, че студентите от специалността се ползват пълноценно от възможностите за обмен, които дава програмата на ЕС „Еразъм+“. Благодарение на нея те могат да учат за определен период от време в университети в Будапеща и Сегед. От един до 6 студенти на година заминават в Унгария по тази програма и би могло да се каже, че унгаристите са сред най-пътуващите в Софийския университет. Друга възможност за пребиваване в унгарска езикова среда са летните семинари, организирани и финансирани от Унгарската държава, както и семинарите за преводачи със стипендии. Независимо, че при общуването между унгарци и българи най-често се използва английски, специалистите по унгарски език си остават излючително необходими, защото винаги могат да получат информация от първа ръка и да направят важни уточнения, включително и за правилното произношение на дадено унгарско име – каза доц. д-р Ина Вишоградска-Мейер.

DSC04289Доц. д-р Наталия Рашкова (вдясно) от Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН говори за фолклорните традиции в съвременна градска среда, като се позова на свои теренни проучвания в Будапеща, документирани с филм. В него бяха показани запазени образци от унгарска бродерия с фолклорни мотиви, изложени в Дома на наследството. По думите на доц. д-р Рашкова, по което и време да е била в Будапеща, е ставала свидетел на събития, свързани с унгарския фолклор с определена тематична насоченост: за мястото на коня в унгарската традиция, за занаятчийските умения, за сладкарството – фестивалът „Сладки дни“, посветен на прочутите унгарски шоколадови изделия, сладкишите, сладкия хляб.

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева също от Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН представи наблюденията си по темата „Музеят – среда за общуване с наследството. Унгарският опит“. Тя припомни кризата, която преживя музейното дело през 70-е години на ХХ век и реформите, които се наложи да бъдат направени, за да станат отново музеите притегателен център за всички. Въведени бяха нови форми, въз основа на концепциите за учене през целия живот и учене чрез правене. Днешният музей обединява наука, изкуство, образование и забавление и разчита на интерактивността, на общуването на посетителите помежду им, както и с музейните работници. В Унгария, за разлика от България, е развита музейната педагогика. Има и практика музеят да излиза извън затворените зали. Темата на тазгодишния фестивал на музеите, проведен на 20 и 21 май (за съжаление, той няма аналог у нас), беше „Музей в градината. Градини и музеи“. В него бяха показани не само възможностите градината да стане естествена част от музейните сбирки, но бяха показани и различни начини за напояване на озеленените площи. Имаше алеи на знанието. В Унгария, както и на други места по света, съществуват групи от приятели на даден музей, които намират начини да се грижат за него. Друга особеност е, че посещението на музея може да се превърне в игра: например, чрез издирване на конкретни експонати по карта. Музеят, като място, съхраняващо историческата памет, понякога се превръща и в място за обсъждане на деликатни теми, свързани с миналото и контактите между отделни народи.

Финалът на сутрешния симпозиум от „Унгаристични четения 2017“ беше поставен с филма на доц. д-р Наталия Рашкова (ИЕФЕМ–БАН) „Българите в Унгария – институции, хора, събития“. Филмът представлява визуална документация по академични двустранни проекти и обхваща периода от 1997 г. и първите години на ХХI век. Някои от героите в него вече не са между живите, но остават за поколенията чрез документалните видеозаписи. На тях се вижда как потомците на някогашните български градинари продължават традициите в производство на зеленчуци. Много от тях се преквалифицирали и отглеждат хризантеми в големите си парници. И до днес обаче в унгарската памет е останало доброто впечатление, което преселниците от нашата страна са създали чрез трудолюбието си. Безспорен български принос в унгарското зедемелие е и въвеждането на „долапа“ – специфично средство за напояване, пренесено от България.

Интересен факт, показан във филма, е, че българите в Унгария масово се събират заедно при отбелязването на 24 май. Това е празникът, който най-силно ги обединява. На светите братя Кирил и Методий е наименувана и българската църква в Будапеща. Нека припомним и не много известния факт, че големият унгарски композитор и пианист Ференц Лист създава химн в прослава на Св.Св. Кирил и Методий. Поредното доказателство за емоционалната връзка и взаимното уважение между българи и унгарци.

Първият научен форум по унгаристика, организиран в България, „Унгаристични четения 2017“ постави едно чудесно начало. Да се надяваме, че ще стане ежегодна традиция!

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка

Още по темата на сайта ни:

Първи научен форум по унгаристика – програма