„Бари Линдън“ събра приятели на ИК „Персей“ и фондация „Европа и светът“

Публикувано:
07:45ч / 06.08.2015г
Брой прочитания:
1 302
Брой коментари:
0

Романът на Уилям Текери „Бари Линдън“ за първи път на български език в поредицата „Световна класика“ на издателска къща Персей!

Във фондация "Европа и светът"
Във фондация „Европа и светът“

Пореден повод във фондация „Европа и светът“ да се съберат съмишленици, почитатели на литературата, за да поговорят за този класически и толкова съвременно звучащ автор. Преводът на романа е дело на Емил Минчев, който, макар и млад, вече е сред най-добрите преводачи от английски. 30-годишен и вече с 30 преведени книги – една впечатляваща равносметка! Редактор на изданието е Теменуга Пенчева. Издателят Пламен Тотев остава верен на стремежа си да представя на българските читатели малко известни произведения от световноизвестни автори. Той определя смисъла на поредицата „Световна класика“ така:

Лариса Димитрова (вляво), Теменуга Пенчева, Пламен Тотев, Емил Минчев, Гергина Дворецка
Лариса Димитрова (вляво), Теменуга Пенчева, Пламен Тотев, Емил Минчев, Гергина Дворецка

„Съвсем не е случайно, че Текери и „Бари Линдън“ влизат в тази наша поредица, в която издаваме и книги, познати на читателите, но нови поколения може би не ги знаят. Направихме нови преводи на „Великия Гетсби“ от Скот Фицджералд, на пиесите на Оскар Уайлд и творбата му „Де профундис“, която и за самите нас се оказа изненадващо успешна, продължава да се продава – тя е една от най-продаваните ни книги.

Издателят Пламен Тотев
Издателят Пламен Тотев

В тази поредица, освен творби, които всеки четящ българин познава, решихме да издаваме и произведения, които по някакъв начин са били пропуснати. Сред тях има испански класици, като Бенито Перес Галдос, Висенте Бласко Ибанес с „Четиримата конници на Апокалипсиса“ – книга, която ние предложихме в пълния й вариант, защото преди 1944 г. е излизала, но съкратена – някъде към стотина страници от общо 500. Подобен беше случаят и с „Дракула“ на Брам Стокър, която многократно е преиздавана в България, но пълния превод го издадохме ние. “

Всички преводи от английски език през последните години е направил Емил Минчев. За него Пламен Тотев дава следната оценка: „Емо наистина през последните години израстна като преводач и определено мога да кажа, че е най-добрият преводач от английски език от неговото поколение в България. Той има голям принос за книгите, които включваме в тази поредица.“

Много от произведенията в поредицата „Световна класика“ са преведени и издадени от ИК „Персей“ за първи път у нас, какъвто е случаят с „Бари Линдън“. Пламен Тотев признава, че изборът на книга от Текери съвсем не е случаен – той е любимият му писател от годините, когато е учил в гимназията, заради „Панаир на суетата“. „Текери е модерен с тънката си ирония, която устоява на всички времена ,както и с това, че всеки може да разпознае в героите му себе си или свои познати“- казва издателят.

Романът „Бари Линдън“ е написан 4 години преди „Панаир на суетата“, чиято емблематична героиня Беки Шарп има своя предшественик в образа на Бари – той е нейният мъжки вариант. В тези два романа откриваме как писателя се усъвършенства в описанието на хора, които се стремят да заемат място във висшето общество чрез невинаги почтени средства. Пламен Тотев намира доста сходства между Беки Шарп и друга световноизвестна литературна героиня – Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл. Така Текери създава модел на персонаж, който, обективно погледнато, е отрицателен, но не отблъсква с недостатъците си, а противно на логиката, често буди симпатия.

Гергина Дворецка, Владимир Дворецки, Анета Данчева
Гергина Дворецка, Владимир Дворецки, Анета Данчева

Доколко писателят е вложил автобиографични моменти в образа на Бари? На това се спря при представянето на книгата във фондация „Европа и светът“ Владимир Дворецки, специалист по английски език и литература: „В сюжета има някои елементи от живота на Текери, но той описва един реално съществувал ирландски мошеник, който се е опитвал да се издигне и е успял – оженил се е за една графиня, която, впрочем, е роднина на сегашната британска кралица. Иначе това си е истински приключенски роман. Навремето гледах и екранизацията на Стенли Кубрик, но филмът е съвсем различен – той е по-скоро трагичен. А ако се върнем към средата на ХIX в., има нещо, което може да се стори странно на днешния читател, че тогава Текери е бил много по-популярен от Дикенс, бил е признат от кралския двор, докато Дикенс е бил смятан за по-сантиментален.“

Здравка Михайлова (вляво), Андрей Манолов, Виктория Катранова
Здравка Михайлова (вляво), Андрей Манолов, Виктория Катранова

Според председателката на фондация „Европа и светът“ Гергина Дворецка, радостно е, че в наши дни вече няма литературна критика, която да дава постфактум насоки за какво е трябвало да пише даден автор. Тя цитира предговора към „Панаир на суетата“, издание на „Народна култура“ от 1976 г., в който се посочва като недостатък на Текери, че не е описал достатъчно герои от народа, както и че в книгите му отсъстват класовите стълкновения, които са характерни за този период в Англия. Слава богу, че литературните критици днес не поставят творбите на авторите върху Прокрустовото ложе на някакви догматични изисквания.

Това даде повод на Андрей Манолов да вметне, че притежава издание на „Баскервилското куче“ от Артър Конан Дойл от 1953 г., в което пише, че преводът е съобразен с изданието на Госполитиздат!

Преводачът Емил Минчев
Преводачът Емил Минчев

„Беше истинско удовоствие да преведа „Бари Линдън“ – сподели Емил Минчев. – Много ми допадна стилът на автора, тънкото чувство за хумор. Направи ми впечатление, че той използва един похват, който се нарича „ненадежден разказвач“, когато не си сигурен доколко можеш да вярваш на този, който разказва историята – това е изключително модерно в момента в световната литература, особено в американската и английската. Такова нещо в XIX в., сигурно е било страскащо за читателите. Това е още една причина книгата да е толкова модерна и днес и толкова актуална. И хуморът, и сърказмът са много изтънчени, типично по английски. И само ще добавя, че книгата е много по-добра от екранизацията на Кубрик. Той успява да пренесе зрителя в епохата, но е направил само това. Не е успял да пренесе на екрана най-същественото в романа, на първо място хумора!“

Какви трудности е срещнал преводачът при работата си по текста на Текери?

„Доста препратки имаше – сподели Емил. – Трябваше да правя проучвания за епохата – за исторически събития, за имена, но това е интересно и покрай превода научавах много нови неща. А самият превод беше приятно занимание – навлизаш в стила на автора и после всичко върви без проблем.“

Редакторката Теменуга Пенчева и издателят Пламен Тотев
Редакторката Теменуга Пенчева и издателят Пламен Тотев

„Наистина, стилът е много грабващ – каза редакторката на изданието Теменуга Пенчева. – Книгата много ми хареса. Толкова е завладяваща, че на моменти се увличах от самия текст, вместо да чета превода с критично око и ми са налагаше да се връщам и да препрочитам отново. Но беше удоволствие да работя с превода на Емил, който беше свършил голямата част от работата по оформянето на текста.“

Стана дума и за транкрипцията на името Текери, което е по-правилно да се изписва Такъри, но това би озадачило българския читател.

„Издателството е постъпило правилно като е предпочело да запази транскрипцията Текери, която отдавна е придобила гражданственост у нас“ – категорична беше преводачката Анета Данчева-Манолова.

В хода на разговора стигнахме отново до личността на Текери. Не е блестял с красива външност, но не е страдал от суетност. Бил е едър, но е обичал да язди на кон. Силен отпечатък върху него поставя трагичната съдба на жена му. Тя получава следродилна депресия след раждането на третата им дъщеря и Текери е принуден да я даде в психиатрично заведение край Париж. Живеейки без съпругата си, има доста любовни афери. Какво от живота му се отразява в неговите книги? Със сигурност, това, че по стечение на обстоятелствата е бил в различни страни по света – роден е в Калкута, познава добре Франция, Германия, Ирландия и неслучайно героите му посещават тези страни. Вероятно на самия него не му е било чуждо самохвалството, стигащо до откровени измислици, присъщо на някои от персонажите му. Така например, той твърди, че когато майка му го изпраща от Индия за Англия, корабът, с който е пътувал, се е отбил на остров Света Елена и там малкият Текери вижда самия Наполеон! Безспорно е, обаче, че когато е бил във Ваймар, се е срещал с Гьоте и дори е нарисувал негов портрет. IMG_2771

Има и още нещо безспорно: че Текери, който е живял преди век и половина, е създал проза, която съвременният читател с интерес преоткрива.

Истинският талант винаги звучи съвременно.

 

Автор на снимките в публикацията е Стефан Тотев. Още негови снимки от събитието може да видите тук:

Снимки на „Европа и светът“ от премиерата може да видите също на страницата на фондацията във Фейсбук:

Още по темата в сайта ни:

„Бари Линдън“ на Уилям Текери за първи път на български

Източник: www.evropaworld.eu