Бежанската криза: Каква да бъде европейската вътрешна политика?

Публикувано:
13:37ч / 16.10.2015г
Брой прочитания:
387
Брой коментари:
0

Необходима е промяна в законодателството на Европейския съюз за имигрантите. Дъблинският регламент вече не работи и е необходим нов подход за справянето с бежанската криза. Това беше тезата, около която се обединиха българските евродепутати Илияна Йотова (С&Д) и Светослав Малинов (ЕНП) по въпроса „Каква да бъде европейската вътрешна политика?“. В дискусията „Бежанската криза: Обетована земя ЕС?“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент на 16 октомври, участие взеха също представители на Европейската комисия, Върховния комисариат на ООН за бежанците, посланици, експерти и журналисти.

Евродепутатът от групата на Европейската народна партия Светослав Малинов заяви, че темата за миграцията е водеща сред притесненията на всички европейци от месеци и това ще продължи да е така в бъдеще. Според него дори и кризата в Сирия да бъде прекратена, бежанската криза ще продължи. Той подчерта нуждата сегашните регламенти на ЕС да бъдат ревизирани, за което е постигнат консенсус на високо ниво. Според Светослав Малинов трябва да се мисли за обща миграционна политика сега, тъй като Европа ще продължава да бъде привлекателно място за живот и занапред. По думите му трябва да се прави разлика между политически и икономически имигранти и на всеки, който идва в Европа, трябва да му е ясно, „че не е тук завинаги, а само докато има нужда от убежище“.

„В България нямаше дебат за имиграцията, защото при нас нямаше бежанци“, подчерта Малинов и допълни, че България е удържала морална победа, защото „политиката ни за защита на външните граници се превърна в общоевропейски подход“. Той изрази подкрепа за изграждането на нова система за сигурност на външните граници, като каза, че това е единственият начин да се запази свободата на придвижване в ЕС.

„В началото на кризата основните средства на ЕС бяха съсредоточени в спасителни операции в Средиземно море“, припомни Илияна Йотова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите и заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, и поясни, че това е пренасочило голямата вълна имигранти към сухопътните граници на Европа. Тя призна, че на този етап за квотното разпределение на бежанците все още има повече въпроси, отколкото отговори. По думите ѝ България трябва да е в една група с Италия и Гърция при разпределянето на имигрантите.

Йотова заяви, че Дъблинското споразумение вече е мъртво, а е и вредно за България, така че трябва да бъде ревизирано. Тя изрази обаче съжаление, че евентуални промени засега се готвят едва за средата на 2016 г. Според нея българската държава няма представа как да се справи с интеграцията на бежанците и даде като пример за това факта, че едва осем деца бежанци ходят на училище в България.

„Европейската комисия направи първите стъпки за справяне с бежанската криза“, коментира Силвена Песта, мениджър политики и програми в Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ (HOME) на Европейската комисия, като припомни, че ЕС остава най-голям дарител в страните от Близкия изток, които приемат най-много бежанци. Песта обясни, че вече се е чуло и предложение за общоевропейска гранична и морска служба, която да пази външните граници на ЕС – нещо, което досега е било сред компетенциите само на държавите членки.

Според Роланд-Франсоа Вейл, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България, в целия дебат за провеждани политики и предоставени средства за бежанската криза не трябва да се забравя, че през цялото време става дума за хора. „Краят на тази криза не се вижда скоро“, предупреди той и добави, че сред имигрантите може да има икономически такива, но повечето бягат, защото това е единственото, което могат да направят, и най-голямото им желание е да се завърнат в домовете си.

„Искаме да намерим начин да помогнем на бежанците“, посочи от своя страна посланикът на Унгария Н. Пр. Андраш Клейн, като заяви, че в същото време е трудно да се различат истински нуждаещите се от убежище от нелегалните имигранти. Цифрата на влезлите нелегално в Унгария до 15 октомври т.г. е 378647! По думите му нeговата страна не е получила подкрепа за справяне с имигрантската вълна, мигрантите не се регистрират, не дават пръстови отпечатъци. „Има разлика между реалността на терен и европейските принципи“, заяви още дипломатът и допълни: „Потокът през Балканите е ръководен от организираната престъпност. Констатирано е, че мигрантите обикновено се движат на групи от по около 500 човека, от които 80% са мъже, но задължително има и жени с деца. Те разполагат с карти в смартфоните си и знаят къде през унгарската граница могат да минат безпрепятствено. Никой от тях не носи документи. Нямаме представа кой влиза в Европа! Никой не се радва на огради, но как по друг начин да защитим сухопътната си граница, която е и граница на Шенгенското пространство? Всички могат да влязат в Унгария, ако се спазват правилата“ – каза още Н.Пр.Андраш Клейн и изрази мнението, че Европа няма да се справи с Балканския поток от мигранти, докато границата между Турция и Гърция не стане сигурна.

Какво се случи досега

Европейският съюз се нуждае от по-силна и единна обща външна политика и политика за сигурност, за да се справи с настоящата бежанска вълна. Около тази теза се обединиха участниците в първата част на дискусията „Бежанската криза: Обетована земя ЕС?“ – „Каква да бъде европейската външна политика?“. В събитието, организирано от Информационното бюро на ЕП, взеха участие евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП) и Ангел Джамбазки (ЕКР), както и експерти и журналисти.

Междувременно беше публикувано и проучване на Евробарометър, според което имиграцията и тероризмът са двете теми, по които опасенията на европейските граждани нарастват най-бързо. Според 66% от анкетираните европейци решенията трябва да се взимат на ниво ЕС, а не само от националните правителства.

Още по темата в сайта ни:

Бежанската криза: Каква да бъде европейската външна политика?

 

Източник: Информационно бюро на Европейския парламент в България