През тази година традиционният благотворителен базар на Международния женски клуб се проведе за 25-и път. Както обикновено, това стана през първата наделя на декември в Интер Експо Център София, в случая дата беше 1 декември. Имах намерение да остана на базара около час, а не усетих как са минали повече от пет и пак не успях да отида навсякъде, където ми се искаше.

По обясними причини първо се отправих към щандовете на страните, с които фондацията ни „Европа и светът“ активно си сътрудничи, като Кралство Мароко – през 2018 г. организираме в партньорство с посолството на страната у нас първата в България Вечер на мароканската поезия, на която представихме малко познати у нас съвременни поети, пишещи на арабски и френски език. Проявата предизвика голям интерес и още същата година направихме и втора Вечер на мароканската поезия. Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, посланик на страната у нас (на снимката вляво), както винаги лично участваше в Благотворителния базар и посрещаше всички с усмивка. От мароканския щанд си взех любимото ми ястие с кускус и зеленчуци, на което особен чар придават парченцата тиква. Имаше обаче и други марокански стоки, които провличаха погледа. Зарадвах се сред тях да видя сувенирче камила, точно каквото си донесох от едно мое незабравимо пътуване в Мароко.

Друг щанд, който потърсих още в първите минути на разходката ми из базара, беше на Азербайджан. През тази година със София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура, представихме в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ стихове на азербайджанския поет от XVI в. Мохамад Физули, които прозвучаха в оригинал и в превод на български, направен от София и от мен. Край азербайджанския щанд отново се потопих в атмосферата на тази страна и можах да опитам от кулинарните й вълшебства.

Предполагам, че посланичката Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова също се е включила в приготвянето на ястията, както го е правила и за други подобни събития. На общата снимка с част от азербайджанския екип тя е втората отдясно наляво.

За отбелязване е, че край немалко от щандовете присъстваха посланиците на съответните държави. Любителите на унгарски специалитети можеха да се консултират лично с посланичката Н.Пр. Текла Харонгозо (на снимката вляво) какъв избор да направят, както направих и аз. В крайна сметка се спрях на тубички със зеленчусов пастет с вкус на чушки и на гулаш, както и на сухи сладки, които се окачват по коледната елха.

Активен диалог с посетителите водеше и посланичката на Австрия, Н. Пр. Андреа Вике (на снимката вдясно).

На базара беше и Н.Пр. г-жа Пайви Блинникка, посланик на Финландия (на снимката вляво).

Срещнах нея и Лидия Драганова от екипа на посолството, докато обикалях из залите. В края на декември приключва финландското председателство на Съвета на Европейския съюз и с Н.Пр. Блинникка поговорихме за някои прояви, които организира по този повод Българо-финландското дружество за приятелство. Предстои последното събитие от културната програма на председателството в България – концерт, който ще бъде посветен и на националния празник на страната, 6 декември.

Както всяка година, северните страни се представят на това събитие с общи щандове – едно нагледно доказателство, че съседните държави, дори и да не са имали безоблачно общо минало, могат успешно да си сътрудничат в наши дни.

Винаги ме е привличал щандът на Франция – френският е първият чужд език, който съм учила още като дете, а сега една голяма част от дейността на фондацията ни е в подкрепа на франкофонията. Този път на френската територия на базара имаше изключително приятни изненади. Например, томболата, при която каквото и номерче да изтеглиш, печелиш – както ми обясни усмихнатата дама, държаща с кошничката с билетчетата на снимката вляво. Аз очевидно имах шанс, защото ми се падна одеколон на Galénic с прекрасен аромат и то само срещу 5 лева, каквато беше цената на билетчето.

Приятна изненада ме очакваше и на швейцарския щанд. Там с много настроение приканваха посетителите да опитат характерния за страната специалитет „фондю“.

„Фондю“, както самото му название показва, се прави като се разтопява сирене „Грюйер“ и още един-два вида швейцарски сирена. Мая Пеловска от Международния отдел на БНР беше сред помагачите на щанда. Тя е била на няколкомесечна специализация в Швейцария и ми обясни доста подробности около подготовката на фондю. Швейцарците го правят в домовете си като поставят в средата на масата съд с нарязаните сирена, към тях се добавя и малко вино, а отдолу едно газениче ги затопля и разтапя. Всеки член на семейството държи специална вилица, с която бърка в канчето и си взема от фондюто. На Благотворителния базар в Интер Експо Център София, естествено, условията бяха по-различни – специалитетът се правеше в модерен домакински съд, като за пред публика. Готвеше го „една типична швейцарка“, както сама се представи майсторката готвачка на фондюто и като видите снимката й, ще разберете защо два пъти ми повтори със закачлива усмивка, че е „най-истинската швейцарка“. Опитах спeциалитета с хлебни хапки и ми се топеше в устата!

Има участници в това ежегодно събитие, които за мен са се превърнали в негови талисмани и често в публикациите на сайта ни за него има техни снимки. Такава е д-р Мона Каушик, която преди години неведнъж съм интервюирала за предаванията си по програма „Христо Ботев“ на БНР. Мона е фолклорист, културолог, писател и преподавател в катедра „Класически изток“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател е на фондация „Девъм“ – индийско-българско общество за изкуство и култура. И този път тя ме поздрави по трогателния начин, по който го правят индийците – с допрени длани и с пръсти насочени към сърцето.

Друг постоянен участник в Благотворителния базар е почетният консул на Сейшелите Максим Бехар, когото бих нарекла „Царя на пиара“. Него по традиция го снимам с най-атрактивния символ на тази страна – огромен кокосов орех със забавна форма, която няма нужда да описвам с думи – вижда се на какво прилича. На щанда на Сейшелите тази година имаше и магнитчета с изображението на този вид кокосови орехи.

Редовните посетители на базара сигурно са запомнили и още един негов „талисман“ – очевидно автентичен мексиканец, който живее в България и неизменно присъства всяка година на щанда на страната си. Винаги носи огромна мексиканска шапка. Не знам името му, но го виждам редовно и при отбелязването на Деня на испанския език и испаноезичните култури пред сградата на Институт Сервантес в София.

Честно казано, когато с Владимир Дворецки бяхме на полуостров Юкатан миналата година, потърсихме да си купим шапки като на този мексиканец, но точно такава не можахме да намерим. Затова пък там научихме много подробности за типичната местна напитка текила и сега бях наясно, че двата вида, които се продаваха на мексиканския щанд са: млада – бялата и по-лека, и отлежала – с наситеножълт цвят. и доста по-силна. Лично аз си предпочетох шотче от бялата, но други посетителки на средна възраст гордо си избраха по-лютата, защото така повече подобавало на българки! Само че чашките на шотчетата бяха почти колкото напръстинк – уточнявам, за да не си направите погрешни изводи!

Освен че видях стари познати от предишни издания на базара, през тази година направих и своите открития, като щанда на Кения, какъвто досега не бях виждала на това събитие. Там едни много засмяни жени, щом разбраха, че съм журналистка, ме помолиха да им направя няколко снимки, една от които може да видите вляво. В България няма Кенийско посолство, а само почетно консулство, но явно то си е поставило задачата да популяризира тази интересна африканска страна. На снимката е и представител на консулството, Анна Илиева.

По таридиция, на Благотворителния базар обикновено не само си купувам продукти, които са превлекли вниманието ми, но се занимавам и с особен вид колекционерство – колекционирам усмивки. Ще ги видите на повечето от снимките към тази публикация. Радвах се, че дори представители на изстрадали народи като сирийския, край щанда си не само намираха силата да се усмихват, но дори и да танцуват.

Ето още усмихнати лица: от щанда на Италия (вдясно),

от щанда на Чешката република (вляво).

Не е възможно да разкажа за всички кътчета, които посетих, за всички разговори с приятели. Онова, което не съм разказала с думи, съм го показала в двата албума със снимки, които може да се видят на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук. За финал бих казала само, че за пореден път си тръгнах с усещането за обединение между хората и културите под един покрив – нещо, което винаги съм чувствала по време на това събитие. И затова ми се струва, че особено красноречива е снимката, с която завършвам тази публикация – православен поп пред щанда на Обединените арабски емирства.

Да, междуособиците по света не могат да изчезнат с магическа пръчка, но съжителството в мир е възможно! Събития като ежегодния благотворителен базар го доказват.

Автор на текста и снимките: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите тук и тук.

 

 

Източник: www.evropaworld.eu