Бяха раздадени наградите на националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2017

Публикувано:
14:24ч / 04.10.2017г
Брой прочитания:
127
Брой коментари:
0

На официална церемония в Петрич се състоя награждаването в Четвъртия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (2017). Конкурсът е в памет на големия български поет Евтим Евтимов, анонимен е и дава еднакъв шанс както на доказани автори, така и на неизвестни талантливи поети от цялата страна да се сдобият с популярност. За участие в конкурса тази година бяха получени 369 стихотворения. След разкриване на анонимността бе установено, че свои творби са изпратили и популярни поети. „Но стиховете тежат сами за себе си в условията на анонимност, без да има повлияване от познати имена“ – заяви литературният критик и издател Пламен Тотев, председател на журито, в което са и поетесата Катя Кирянова и Вангелия Тренева, секретар на НЧ „Братя Миладинови – 1914”.

С така примамливата първа награда (издаване на книга) бе удостоен юристът Красимир Костадинов (1981) от Русе за стихотворението „История за сърце и крадла, с убийство и възкресение“. Втора награда получи Любка Славова (1972) от Пловдив, преподавател по информатика, за стихотворението „На сутринта“. Трета награда бе присъдена на композитора и поет Иван Кръстев (1967) от Варна за стихотворението „Остани“. Бяха раздадени и няколко специални поощрителни награди.

На церемонията победителят в конкурса – Красимир Костадинов, подписа договор за издаване на негова книга с любови стихове, която трябва да стане факт до следващото, пето издание на конкурса „Горчиво вино“ през 2018 г. Именно с осигуряването на подобна награда поетичната надпревара в Петрич се превръща в най-популярния и привличащ много участници литературен конкурс. Той има вече своите открития, като например талантливата Петя Стефанова от Тетевен, победител в първото му издание, която направи и запомнящ се дебют с книгата си „Среднощна приказка“.

От друга страна, конкурсът съхранява паметта и за обичания майстор на любовната лирика Евтим Евтимов, чиито шедьоври знае всеки българин. Те трябва да влязат и в учебните програми, смятат литературните изследователи, защото са едни от най-комуникативните и стигащи до сърцата творби в българската поезия. Именно стиховете на Евтим Евтимов могат да бъдат средството, с което младите хора да бъдат спечелени за поезията, да обикнат литературата и да се научат да ценят духовното в нашия ставащ все по-материален свят.

Гост на церемонията в Петрич беше синът на поета – Венко Евтимов.

 

Ето наградените стихотворения:

 

История за сърце и крадла, с убийство и възкресение

Не можех да повярвам, но се случи. Изведнъж.

Лицето ѝ разстреля ме с невидима прецизност.

Усетих спазъм, падайки сред цъфналата ръж

в косите ѝ, завихрени в симфония капризна.

 

Очите ми се рееха из синьото небе…

И – странно, – но не чувствах нито болка, нито нищо.

И в шепота на вятъра лежах си, раздробен

на квантови частици и тотално доразнищен.

 

А после тя надвеси се над мене мълчешком

и вкара пръст в утробата на прясната ми рана.

В сърцето ми натисна сякаш някакъв бутон

и то се отдели от мен и в нея си остана…

 

Възкръснах от целувката за сбогом и не знам

кого да питам как така без него да живея…

Надлъж-нашир в света си скитам без сърце и сам.

Навярно и завинаги ще търся само нея…

 

Красимир Костадинов

 

На сутринта

 

Невъзможна любов. Продължава нататък,

откровено го хапе и кафено мълчи.

До кафето – цигара. И ненужен остатък

от изгарящи чувства в него тъжно дими.

 

…Тя назад не погледна. Сложи роклята синя,

после – токчета тънки. Тракна входна врата.

А след нея остана океан от пустини,

някак с пясък удавил тази мъжка душа…

 

Той в тавана се взира и цигарата пуши.

Със дима й полита в изгорялата нощ.

Във кафето горчиво ярък спомен се гуши.

Неотменно приижда самотата със мощ.

 

Невъзможна любов. Само фасът остана.

(Купидон е наказан и изпратен при друг.)

Той – отмива кафето със сапунена пяна.

Тя – отдавна е вкъщи, при своя съпруг.

 

Любка Славова

 

Остани

 

Остани като капка над пясъка,

като вест отдалече донесена,

като чаша със вино на масата

и любов понесена, есенна…

 

В моя ден, в моя свят остани,

след съня да изплуваме двама,

като птици заплетени в танц,

под звуци на звездно пиано.

 

Като зов, като болка и гняв,

като скрита в сърцето надежда,

като малка, двуцветна дъга,

от която небето поглежда…

 

Вятър, шум от димящи листа,

диря, огън и пукащи клони…

Няма смисъл да тръгваш натам,

където никой не ще те запомни.

 

Ще направя от теб светлина,

без да искам нещо в замяна.

Очите ми гледат чрез твойта душа

и завинаги в теб ще останат…

 

Иван Кръстев

 

Източник: ИК "Персей"