Warning: Undefined variable $curr_category in /home/evropawo/www/www/wp-content/themes/fes/archive.php on line 24

Warning: Attempt to read property "name" on null in /home/evropawo/www/www/wp-content/themes/fes/archive.php on line 24

Предстоят Дни на визуалната наука от 29 февруари до 2 март

Какъв е светът днес и какъв ще бъде утре? Каква е ролята на всеки от нас, способни ли сме да се адаптираме към новата реалност и как изглежда тя? Отговорите дават учените от Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

към статията

Най-древната писменост в света е Дунавската, твърди германски учен

Най-старата писмена система в света е възникнала по днешните български земи, заяви германският учен д-р Харалд Харман при представянето на българското издание на най-новата му книга „Въведение в Дунавската писменост“ (издателство ПИК, Велико Търново) в Американския център на Столична библиотека на 23 ноември т.г.

към статията

Изтъкнатият немски културолог д-р Харалд Харман представя книгата си „Въведение в дунавската писменост“ в Столична библиотека

Столична библиотека, сдружение „Балканмедиа“ и списание „8“ ортганизират премиера на българското издание на книгата на видния немски културолог и езиковед д-р Харалд Харман „Въведение в дунавската писменост“.

към статията

Почетохме паметта на прабългариста Геза Фехер в София

Паметна плоча за видния унгарски учен проф. Геза Фехер, един от основоположниците на прабългаристиката, бе открита на 18 октомври т. г. пред сградата на Унгарския културен институт в София. Събитието бе организирано съвместно от посолството на Унгария в България и от Българската академия на науките.

към статията

Националната конференция в Софийския университет „Да разкажеш Индия“

Националната конференция с международно участие „Да разкажеш Индия: традиции, подходи и посоки“ ще се проведе на 16, 17 и 18 октомври 2023 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по повод 40-годишнината от създаването на специалност „Индология“ в СУ

към статията

Откриват паметна плоча на унгарския прабългарист Геза Фехер

Паметната плоча на унгарския учен Геза Фехер, работил в България от 1922 до 1944 година, с принос за изучаването на Мадарския конник, един от основоположниците на прабългаристиката, чуждестранен член на БАН (1943) и председател на Унгарското дружество в София (Magyar Egylet) ще бъде открита на 18 октомври, сряда, от 15 ч. пред Унгарския културен институт откъм страната на ул. 6-ти септември.

към статията

Нашите антарктици кръстиха връх на Ледения континент на испанския посланик Поланко

Отскоро на Антарктида има връх Поланко – кръстен от нашите полярни изследователи на името на испанския посланик у нас Н. Пр. Алехандро Поланко. Това стана ясно днес, 6 октомври, при откриването на изложбата „България и Испания. 30 години заедно на Антарктида“

към статията

Финансирани от ЕС изследователи печелят Нобеловата награда за физика за 2023 г.

Учените Ан Л’Юийе и Ференц Краус, подкрепяни със значителна финансова помощ от ЕС, са сред носителите на тазгодишната Нобелова награда за физика. Заедно с Пиер Агостини те се награждават за експерименталните си методи за възпроизвеждане на атомни светлинни импулси за изследването на електронната динамика в материята.

към статията

Индия кацна на Луната

Спускаемият модул на индийския апарат „Чандраян-3“ успешно кацна на повърхността на Луната, съобщи Индийскта организация за космически изследвания (ISRO)

към статията

Проф. Христо Пимпирев с високо испанско отличие

На 13 декември т.г. в посолството на Испания проф. Христо Пимпирев получи награда за приноса му за развитието на двустранните отношения и на испанско – българската дружба на антарктическия континент. Проф. Пимпирев е най-известният български полярен изследовател

към статията

Покана за участие в конкурса „Моята теза в 180 секунди“

Университетската агенция на Франкофонията, в партньорство с Френският институт в България и BIC Services Sofia организират четвъртото издание на конкурса „Моята теза в 180 секунди“. Целта на този конкурс е да даде възможност на настоящи или защитили през изминалата академична година докторанти франкофони

към статията