Ако в дните до 21 май посетите зала 19 на Националната галерия „Кнадрат 500“, без да погледнете предварително каква изложба има там, в първия момент ще помислите, че сте попаднали на модерна съвременна фотография. Само че черно-бяла, което също напоследък е модерно. И много бихте се учудили, когато видите отбелязаните години под снимките: 1923, 1930, 1932, 1940… За първи път българските зрители имат възможност да видят творби на четирима майстори на чешката авангардна фотография: Франтишек Дъртикол (1883 – 1961), Яромир Функе (1896 – 1945), Ярослав Рьослер (1902 – 1990, Прага), Еуген Вишковски (1888 – 1964). Актовите фотографии на Франтишек Дъртикол, експериментите на Ярослав Рьослер с фокусирането на образа, а на Яромир Функе – с фотомонтажа въздействат като художествени творби. Лично за мен най-впечатляващи са фотографиите на Еуген Вишковски, защото в тях се съчетава фантазията на художника и окото на фоторепортера. Чрез неговите творби ще усетите красотата на сниманото отблизо листо, но и на такива прозаични неща като листовете за изолация или вълниста ламарина, купчини въглища или обикновен жилищен блок с еднотипни балкони като кутийки. Силно въздейства и фотографията „Сянка“ от 1940 г. – едва ли авторът е имал предвид само буквалния смисъл в това заглавие, защото снимката е от времето, когато Чехия е под фашистка окупация. 

Гергина Дворецка

В тази публикация ви представяме и информацията за изложбата, предоставена ни любезно от Чешкия център в София:

Проектът се осъществява в сътрудничество с Музея на изкуството в Оломоуц и чешкия Институт за творческа фотография. Откриването на изложбата беше на 22 март в Националната галерия „Квадрат 500“, зала 19, в присъствието на куратора Щепанка Биелешова.

Всеки от четиримата майстори на чешката авангардна фотография има свой собствен стил, но и нещо, което ги свързва – следвоенният период в тогавашна Чехословакия, ексцентричността и провокацията.

„Самостоятелна Чехословакия, възникнала в края на Първата световна война върху руините на Австро-Унгария, е етнически силно разпокъсана държава, в която наред с чехи и словаци живеят и много германци, унгарци, русини и хора от други националности, съставляващи около една трета от тринайсет милиона и половина души население. Тя обединява промишлено развитата чешка земя с аграрна Словакия и изоставащата Подкарпатска Рус. Въпреки това е просперираща демократична република с богат културен живот. Редица чешки авангардни творби са създадени още преди Първата световна война – от всички тях ще припомним новаторската абстрактна живопис на Франтишек Кубка и кубистичните скулптори на Отто Гутфройнд, картините на Йозеф Чапек и Емил Фила и оделни кубистични сгради на архитекта Йозеф Хохола и Йозеф Гочар. В междувоенния период, Чехия е един от основните центрове на функционализма и сюрреализма, там възникват оригиналните чешки авангардни направления поетизъм и артифициализъм. Прага, която до този момент живее в сянката на Виена и Будапеща, бързо се променя в модерна европейска метрополия. В период, когато в съседните страни постепенно на власт настъпват фашистки и подкрепящи фашизма режими, Чехословакия остава до 1938 г. преден пост на демокрацията, а след като Хитлер идва на власт, и убежище за много немски и австрийски емигранти, между които са известните творци братята Ман, Джон Хартфилд, Стефан Цвайг и Оскар Кокошка.

Чешката фотография, която в началото изостава от прогресивните течения на чешката живопис, скулптура и музика, бързо достига международно ниво чрез творбите на своите най-добри представители. В междувоенния период в Чехословакия възникват много фотографски творби, които не са само обикновена имитация на чужди образци от Франция, Германия, Съветския съюз или САЩ, а изразително допринасят за развитието на художествената фотография. Някои от тях едва неотдавна получиха своето признание. Работите на Франтишек Дъртикол, Ярослав Рьослер, Яромир Функе и Еуген Вишковски не са изолирани от чешката междувоенна фотография. Други забележителни модерни творби са създадени от Индржих Щирски, Франтишек Вобецки, Йозеф Судек, Мирослав Хак, Вилем Райхман, Вацлав Зикмунд и много др. По време на немската окупация през Втората световна война и след настъпването на комунистическия тоталитаризъм през 1948 г. авангардното изкуство е потиснато, а неговите творци са задържани и преследвани. Признаването отвън на пионерите в чешката модерна фотография става постепенно – въпреки че работи на Дъртикол и Функе са показвани в известни галерии и музеи още през 70-те години, първата монография на Ярослав Рьослер излиза чак през 2001 г., а Еуген Вишковски все още очаква цялостно международно признание.“ /Владимир Биргус, автор на изложбата/

 

Франтишек Дъртикол (1883, Пршибрам – 1961, Прага).

Завършва Научно-изследователския институт за фотография (Lehr- und Versuchanstalt für Photographie) в Мюнхен (1901-1903). През 1907 – 1909 има собствено фотоателие в Пршибрам, в периода 1910 – 1935  управлява престижно студио за портретна фотография в Прага. Автор е на портретите на много известни личности, но най-известен е със своите актове, в които е видно развитието от сецесионен пикториализъм и символизъм към модерна фотография, реагираща на различни авангардни течения. В последния етап на своята фотографска работа създава композиции от изрязани фигури с издължени форми, символично изразяващи различни теми от будизма. В периода на най-голяма си известност през 20-те и 30-те години получава редица престижни награди на фотографски прегледи, има много самостоятелни изложби в Европа и САЩ, излизат публикациите му Le nus de Drtikol (Libraire des arts décoratifs, Париж, 1929) и „Жена в светлината“ (Žena ve světle, E. Beaufort, Прага, 1938). През 1935 г. затваря своето студио и се занимава с живопис и пропагандиране на будизма. След години на пренебрегване, неговите творби са международно преоткрити през 70-те години на ХХ век.

 

Яромир Функе (1896, Скутеч – 1945, Прага).

Не завършва обучението си по медицина, право и история на изкуството. Интензивно се занимава с фотография от началото на 20-те години. От 1931 г. преподава фотография в Професионалното училище и Училището за художествени занаяти в Братислава, от 1935 до 1944 заедно с Йозеф Ем е преподавател във фотографския отдел на Държавното училище за графични изкуства в Прага. Член е на Фотоклуб Прага (Fotoklub Praha), Чешката фотографска общност, Кино-фотографската група на ляво ориентираните интелектуалци в организацията „Ляв фронт“ и на Съюза на изящните художници „Манес“. В периода 1939 – 1941, заедно с Йозеф Ем, е редактор на ежемесечника „Fotografický obzor“. Подготвя няколко портфолиа за пражките църкви и книги за градовете Лоуни и Колин. В творбите си оригинално развива концепции на редица авангардни направления. Забележителна е и неговата публицистична и организаторска дейност.

 

Ярослав Рьослер (1902, Смилов – 1990, Прага).

През 1917 – 1920 се обучава в пражкото фотостудио на Франтишек Дъртикол, където с малки прекъсвания работи като асистент чак до 1925 г. През 1923 г. като единствен професионален фотограф е приет в авангардната група „Devětsil“. В периода 1926 – 1926 и след това от 1927 до 1935 г. живее в Париж, където работи в няколко студиа за рекламна фотография. В годините 1936 – 1951 управлява свое ателие в Прага, по-късно след извършената от комунистите национализация чак до 1964 г. е служител. Той е един от пионерите на абстрактната и конструктивистичната фотография, занимава се и с колажи, рисунки и фотограми. Към експерименталната свободна творба се връща отново през 50-те години.

 

Еуген Вишковски (1888, Двур Кралове над Лабем – 1964, Прага).

През 1910 г. завършва обучението си по немски, френски и психология във Философския факултет на Карлово- Фердинандовия университет в Прага (днешния Карлов университет). В годините 1910 – 1912 преподава в гимназии в Прага, от 1912 г. – в Държавната реална гимназия в Колин, в периода 1937 -1948 г. е отново в Прага. Участва в няколко значими изложби, между които е и Международната изложба на фотографията в Прага през 1936 г. Първия фотоапарат получава от баща си през 1902 г. Сериозните му занимания с фотография започват в средата на 20-те години във фотоклуб в Колин. В началото се повлиява предимно от теми на стила Neue Sachlichkeit (Нова вещественост), в творбите от 30-те години вече се усеща влиянието на конструктивизма и функционализма, по-късно и сюрреализма. Публикува изключително важни и оригинални теоретични статии.

 

Още снимки от изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ мъм Фейсбук.

Източник: Чешки център в София