„Червено и черно“ – разказ от Владимир Дворецки

Публикувано:
12:01ч / 10.03.2021г
Брой прочитания:
337
Брой коментари:
1
На Г.
В мразовитата вечер малкият ресторант би трябвало да е празен. Но не. Почти всички маси на тротоара бяха пълни. Може би заради витрината, отрупана с червени раци и други морски дарове, може би заради външните отоплителни тела, които блещукаха като фарове, а може би – заради приятната мексиканска музика, която обагряше тишината на мрачните фасади наоколо.
И последната маса си намери клиенти малко преди полунощ. Това беше една елегантна двойка – мъжът бе изцяло в черно, а дамата – в яркочервено палто и с червени обувки. Те си поръчаха по чаша „Кампари“, докато чакаха да им сервират вечерята. Мустакатият келнер – очевидно латиноамериканец, им се усмихна и каза: „Наздраве!“. След това отиде и пусна прочут мексикански валс. Мъжът в черно не се сдържа. Изправи се, тракна с токове и покани дамата на танц. От другите маси изръкопляскаха. Двойката обаче имаше свой маниер на танцуване. Мъжът застана зад дамата и я прегърна, като поклащаше изящните ѝ рамене. Когато дойде припевът, той започна да откопчава копчетата на палтото ѝ. След последния куплет той разтвори горната дреха. Отдолу елегантната брюнетка нямаше нищо.
– Не се притеснявайте, аз ще платя сметката! – извика келнерът, докато токовете на дамата тракаха като кастанети по тротоара.
Снимката към публикацията е направена от авторa в Café de los Angelitos, Буенос Айрес, 2017 г.

Източник: www.evropaworld.eu