Чешкият писател Мартин Райнер пристига за Алея на книгата в София

Публикувано:
12:24ч / 13.09.2018г
Брой прочитания:
139
Брой коментари:
0

Авторът на една от най-награждаваните чешки книги – „Поетът. Роман за Иван Блатни“, пристига в София. Романът ще бъде сред акцентите в участието на издателство „Изида“ в Алея на книгата (шатра № 18), която ще се проведе от 11 до 16 септември в пешеходната част на бул. „Витоша“. Срещата с Мартин Райнер и представянето на книгата ще бъде на 13 септември от 18 ч. в залата на Чешкия център. Събитието ще бъде модерирано от Красимир Проданов, преводач на романа.

„Поетът“ е носител на най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“ в категория „Книга на годината“. Печели първо място и в популярната анкета на вестник „Лидове новини“ за книга на годината, както и литературната награда „Йозеф Шкворецки“.

Мартин Райнер (р. 1964) започва да събира материалите за „Поетът“ още в далечната 1986-а. Книгата обаче излиза едва през 2014-а или 24 години след смъртта на поета. Литературната критика я приема с възторг, романът се радва на отличен прием и сред читателите. Но книгата е много повече от мащабен разказ за един живот. Тя се впуска в голямата история, в драмата на миналия век, за да опише как историческите събития могат да повлияят всекидневието ни, но трудно могат да попречат на онова, което е решила за нас съдбата.

МИСЛЕХА ГО ЗА ЛУД, А ТОЙ БЕШЕ ПРОСТО ГЕНИАЛЕН

През 1948 г. млад мъж на име Иван Блатни взема решението на живота си – да избяга във Великобритания. А в родната си Чехия е повече от обичан – уважаван от литературната критика и обожаван от жените.

Действителната история на този реален човек е повече от удивителна. Признат за едно от най-големите дарования на чешката литература, Блатни потъва сякаш в неизвестното. И е смятан в продължение на няколко десетилетия просто за мъртъв.

Докато един ден не възкръсва за света благодарение на срещата си с една обикновена британска медицинска сестра.

Романът „Поетът“ пресъздава живота на Иван Блатни. Следва го по уличките на Бърно, открива го и на най-неочакваното място във Великобритания – психиатричните клиники, където той търси убежище… За да създаде свят, по-красив от реалния – в стихове.

Авторът – Мартин Райнер, събира материали и пише книгата си в продължение на три десетилетия. И пред очите ни оживява една личност, чийто талант можем да опишем само с една дума: гениален.

И няма как да е другояче: когато говорим за сюрреализъм, поезията на Иван Блатни е онова, което в изобразителното изкуство е Салвадор Дали.

ИСТИНСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕНОМЕН, Иван Блатни е бяло петно в очите на няколко поколения – и точно тази несправедливост иска да поправи с книгата си Мартин Райнер. Впуска се назад във времето и търпеливо, ден по ден и година след година, възстановява живота на поета.

Среща се с живите все още негови съвременници – и проучва над 400 източника. Черпи безценна информация от писма, от разменяни тайно стихотворения, от публикувани от емигрантски издателства книги.

И пред нас наистина възкръсва образа на лошото момче на чешката литература – Иван Блатни. А заедно с него – и на цялата плеяда поети и творци от времето между двете световни войни. Със съдби трудни и в повечето случаи трагични.

Дете-чудо, което се превръща в мъж, обвит от загадки – това е самият Блатни. Въздействащ чудотворно и на жените, и на литературните си противници, той емигрира през 1948 г., за да се спаси от комунистическата диктатура в родината си. Безкрайно чувствителният човек се решава на крайно непопулярна крачка. За да избяга от непрекъснато раздирания от противоречия свят, той търси спокойствието на психиатрична клиника. Но дали животът не му е приготвил нова горчива чаша…

Колкото повече са легендите около образа на Блатни, толкова повече бива лишаван поетът от най-скъпото си – възможността да пише. И все по-уверено върви той към своето собствено митологизиране.

Открит случайно от британска медицинска сестра, Блатни обаче дочаква реванш. Комунистическият режим го обявява за мъртъв, но той създава още по-интригуващи книги и предначертава развитието на поезията за десетилетия напред.

Но дали е смятан за луд, или пък за поет – това на практика е едно и също: защото той е различен.

Нали „истинският творчески талант – както пише Райнер в книгата си, – е едновременно и дар, и проклятие. Нямаш право да го отхвърлиш; пък и не можеш. И ще пиеш от този чудодеен извор, докато не те погуби.“

ЦИТАТИ ОТ „ПОЕТЪТ. РОМАН ЗА ИВАН БЛАТНИ“

„От всички обичан, от всички прокълнат. Забранен, изоставен, луд.“

„Един от най-големите таланти на чешката поезия умира сам в чужда страна, но чрез стихотворенията си в крайна сметка се връща там, където вече му е позволено да е поетът-пророк…“

„Истинският творчески талант е и дар, и проклятие. Нямаш право да го отхвърлиш; пък и не можеш. И ще пиеш от този чудодеен извор, докато не те погуби.“

„Когато си е у дома, татко Лев води болнавото детенце пред високата библиотека в кабинета си и момчето още на девет превежда немските класици.“

„Дете-чудо, мъж, обвит от загадки, предположения и легенди, безкрайно чувствителен човек, автор на най-прекрасните стихове за Бърно…“

„Животът на Блатни е поразителен пример как изцяло пасивен индивид може да се превърне в олицетворение на голямата Съдба. Драматичните времена прожектират върху образа му точно каквото е нужно. Така накрая всичко се нарежда: колкото по-съвършено историята бива лишена от своята индивидуалност, която е послужила за образец, толкова по-изразително прекрачва границата към мита.“

„Дали е смятан за луд или поет, това на практика е едно и също: той е различен.“

Източник: Издателство "Изида"