Честит празник на писменото слово, което носи знание!

Публикувано:
11:56ч / 24.05.2015г
Брой прочитания:
297
Брой коментари:
0

24 май е всенароден празник, но на този Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, специални поздравления се отправят към българските ученици, студенти, преподаватели и всички, чието всекидневие е свързано с писменото слово – писатели, журналисти. По традиция и в днешните приветствени слова по време на официалното тържество пред Националната  библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” ставаше дума за значението на нашата писменост за оцеляването на българския дух през вековете, но акцентът беше настоящето. Определено този път тържеството премина под знака на българското училище.

„Пред нас се изправя най-високата отговорност да формираме образовани и отговорни граждани – каза в приветствието си президентът Росен Плевнелиев. – Затова е нужно да реформираме училищната система и да я пригодим максимално към изискванията на съвременния свят. За да успеем в епохата на глобалните мрежи, на високите технологии, трябва да изградим икономика на знанието. Бъдещето е на иновациите, на човешкия талант и знание.“

Президентът на България припомни, че днес, в Деня на отворените врати, в Президентството са изложени някои от най-ярките примери на хилядолетното българско слово. Те ще ни напомнят още веднаж, че модерната българска държавност има здрави корени.

За бъдещето на българското училище говори и кметът на София, Йорданка Фандъкова: „Предизвикателството на днешния ден е да разпространим доказаните и успешни модели в българското образование във всички български училища… Това е и задачата на новия закон за предучилищно и училищно образование, който се надявам скоро да имаме. Той се гради на добрия опит на учители и училища, чиито възпитаници постигат най-високите резултати на световно ниво.  Успехът на нашата държавност ще дойде тогава, когато опитът на успешните училища стане практика във всички.”

В други години тържествено слово пред Националната библиотека са произнасяли известни български писатели. На тазгодишния 24 май покана да отправи своето послание за празника получи един български учител, Антони Стоянов, директор на софийската Математическа гимназия „Паисий Хилендарски”. В началото на словото си той с гордост сподели, че е наследник на стара семейна традиция, в която просветата винаги е била висша ценност. Прадядо му Георги Величков е един от първите учители, приемници на делото на Христаки Павлович и Неофит Рилски от епохата на Възраждането. Дългогодишният учител подчерта, че за него 24 май е преди всичко празник на буквите, които научаваме в училище, и неслучайно този празник ни връща към най-вълнуващите спомени от ученическия ни живот, а такива спомени карат всеки човек да се чувства по-добър. „24 май ни прави по-добри. Това е денят на децата ни – на нашите деца и на децата, които все още живеят в нас самите!” – каза директорът на едно от най-успешните български училища, донесли слава на България по света.

По време на официалното тържество беше споменато и 60-то училище „Св.Св. Кирил и Методий”  в столичния квартал „Бенковски”, отворило врати преди 173 г. като килийно смесено училище – то е едно от най-старите в София.

Погледът, както към настоящето и бъдещето, така и към миналото на нашата духовност, са присъщи на празника днес. Затова нека не забравяме за тематичните експозиции, които могат да бъдат видени в днешния ден:

По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в тържествената зала на президентската институция е изложен най-старият препис на „История славянобългарска“ – Котленският препис, изготвен от Софроний Врачански преди 250 години в Котел. Гостите на „Дондуков“ 2 могат да видят книгата „Часословец“, отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., „Стематография“ на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и Периодическото повсемесечно списание „Любословие“, издавано в Смирна през 1844-1846 г.
Сред експонатите на изложбата са още завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на сграда на Висше училище в Княжество България. Изложени са също така и първият Проектозакон за отваряне на Висше училище в София от 1888 г., както и актове за разкриване на първите български следосвобожденски образователни институции.

В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” пък може да бъде разгледана изложбата „Напред науката е слънце“, в която могат да се видят стари славянски ръкописи от ХII и ХIII в., оригинали на преписи на първите български учебници. Тази изложба е включена в програмата на събитията по повод 1200-годишнината от рождението на Св.Методий.

Източник: www.evropaworld.eu