Честване на 135-годишнината от рождението на азербайджанския поет Хюсеин Джавид

Публикувано:
12:00ч / 27.10.2017г
Брой прочитания:
97
Брой коментари:
0

Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и Посолството на Азербайджан в България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку организираха честване на 135-годишнината от рождението на Хюсеин Джавид, известен азербайджански поет и драматург от началото на 20–ти век. Събитието се проведе на 27 октомври 2017 г. в Централния военен клуб в София.
Хюсеин Джавид е един от основателите на прогресивното движение на романтизма в съвременната азербайджанска литература. Неговите философски и епични трагедии въвеждат нови тенденции в азербайджанската литература и дават тласък на развитието на националния театър в Азербайджан. Неговата драматургия обхваща универсалните социално-политически и културни въпроси от онова време.
За събитието бяха поканени акад. Иса Хабиббайли, вицепрезидент на АНАС, директор на Института за литература на Низами Гянджеви и г-жа Гулбаниз Бабаханли, директор на Къщата-музей на Хюсеин Кавад в АНАС като гост-лектори, представящи богатото литературно наследство на драматурга, последвано от представянето на неговите пиеси „Марал“ и „Шейда“, преведени на български език.
Предоставяме на вниманието ви статията за поета на г-жа Гулбаниз Бабаханли, заслужил деятел на културата, доктор на филологическите науки:

ПРОЧУТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА В АЗЕРБАЙДЖАН

Краят на XIX – първата четвърт на ХХ век не само в Азербайджан, но и в целия свят, в икономически и културно-духовен план се характеризира като епоха на подем и като период на контрастиращи катаклизми. Невижданите темпове на научното и културното развитие в Западна Европа, която, макар и малка част от Земята, не може да не повлияе на народите, живеещи в други региони. Съвременните измерения на глобализационните процеси започват именно тогава.

Творчеството на Гусейн Джавид въплъщава в себе си литературно-културните ценности на Изтока и на Запада и също така се превръща в художествено-философски феномен, подпомагащ процесите на глобализация като обществено явление от тази епоха.

Творчеството на Гусейн Джавид, този велик мислител, както поезията му, така и неговата богата и многостранна драматургия, и до ден днешен запазва актуалността си за нашата литература и за обществения живот, и завинаги заема почетно място сред класиците и е свързано с универсални хуманистични идеи, които се поощряват и прославят в безсмъртното наследство.

11733Големият драматург, философ и поет на азербайджанския народ Гусейн Абдулла оглу Расизаде (Джавид) е роден на 24 октомври 1882 г. в древния град Нахчъван. След пет години обучение в духовно училище той учи в училище от съвременен тип «Мектеби-тербийе» на известния просвещенец и педагог Мамедтаги Сидги. По-късно, продължава обучението си в медресето «Талибийе» на Тебризи. Така той в достатъчна степен овладява източните литературно-философски ценности.

През 1906-1908 г. Джавид следва в Истанбулския университет, където с помощта на професори, получили образование в Европа, усвоява западните литературно-културни и философски ценности, и, по такъв начин, започва да се формира като прогресивен творец. След завръщането си от Истанбул през целия си живот Гусейн Джавид наред с художествено творчество се занимава и с педагогическа дейност и постига голям успех и в двете области.

Младият Джавид пише първите си стихове още като ученик в Нахчъван, а през 1904 г. излизат от печат първите му съчинения. Увличащ се както от поезия, така и от публицистика, в своите работи Гусейн Джавид засяга болезнени проблеми, изразява гражданска гледна точка и насочва вниманието на читателите върху различни съдбоносни проблеми. Множество от публицистичните му произведения са посветени на проблеми от областта на образованието и науката, които са актуални и до ден днешен.

Художественото творчество на Гусейн Джавид се състои от лирически и лирико-философски стихотворения, поемата «Азер» и 13 пиеси, които са формирали цял етап в неговото творчество и са изиграли изключителна роля в историята на нашата драматургия. В хронологичен ред според датата на създаване най-значими драматургични произведения са: «Майка» (1910), „Марал“ (1912), „Шейх Санан“ (1914), „Шейда“ (1916), „Пропаст“ (1917), „Демон“ (1918), „Афет“ (1921), „Пророк“ (1923), „Куцият Теймур“ (1925), „Княз“ (1929), „Сиявуш“ (1932), „Хаям“ (1935), „Отмъщението на дявола“ (1937). Освен това, Гусейн Джавид въз основа на трагедията «Княз» пише либрето «Лудият княз». Пиесите му – «Шахла» и «Телли къз» (досега погрешно известна като «Телли саз») не са достигнали до нас.

Гусейн Джавид навлиза в литературните среди с поезия и през целия си живот продължава да се занимава с поетическо творчество. През 1913 г. част от стихотворенията на Джавид са публикувани в Тбилиси под заглавие «Изминалите дни». В тази малка сбирка от 24 страници са събрани лирико-романтически, обществени и интимни поетически творения, написани през 1905-1913 г.

Втората поетическа сбирка под заглавие «Есенни роси» обхваща творби, написани от Джавид през 1905-1917 г.

Стихотворенията на Гусейн Джавид се публикуват в турската преса още когато той следва в Истанбул през 1906-1908 г. и той става прочут и обичан като поет в братската страна. За това свидетелствува и наградата, спечелена за стихотворението «Туберкулозното момиче», в конкурса за стихотворения в Истанбул.

Първоначално творчеството на Джавид е изпълнено с песимизъм, духовен упадък и безнадеждност, които впоследствие се сменят с войнствена решителност. Интересно е, че в стихотворенията на Джавид песимизмът, породен от общочовешките проблеми слабо повлиява върху феминистичната тема и големият поет-мислител вижда начина за спасение на човечеството преди всичко в любовта и най-вече, в любовта към жената и в женската красота. Ето защо стихотворението «Моят бог» има програмен характер.

Общо взето в поезията на Джавид се отразяват дълбока жизнена философия, здрава логика, силна, непоколебима вяра в човешкия интелект и хуманизъм. Джавид в поезията си преди всичко е голям лирик, възпяващ висшата обич. Понякога той се оплаква от своята любима, дори я обижда, но винаги я обича.

През 1912-1918 г. Джавид основно се занимава с усъвършенстване на своето майсторство в драматургията. След произведението «Майка» (1910), което може да се прецени като първи успешен опит, през 1912 г. Джавид пише първото си произведение «Марал», което по форма и съдържание отговаря на изискванията за класическа трагедия. Обаче в тази творба Джавид не можа напълно и в цялото си великолепие да демонстрира таланта си на драматург. Ето защо трагедията «Шейх Санан» – епос за съвършената и божествена любов, написана през 1914 г., приема като първо успешно произведение, достойно за перото на гения Джавид.

Втората голяма трагедия на Джавид «Демон» е успешно художествено изразяване на демоническия мотив в художествената литература като представяне и търсене на начини за разрешаване на непримиримите противоречия в човешката природа на фона на несгодите по време на световната война.

«Шейда», «Пропаст», «Афет» са произведения на съвременна тематика и големият драматург изразява философските си размисли за човека и неговата мисия на фона на събития, чийто непосредствен наблюдател е.

В написаните през 1920-1926 г. драми «Пророк» и «Куцият Теймур» големият мислител постига ново високо ниво на художествено отразяване на хуманистични размисли. Можем да ги оценим като ново възвръщане на Джавид към глобалните теми, като протест срещу всекидневните, локалните, конкретните теми на идеологията на болшевизма. Представлява интерес и фактът, че Гусейн Джавид създава драмата «Пророк» не за сцена, а само за четене.

В написаната през 1929 г. трагедия «Княз» Джавид в определен смисъл прави отстъпки на идеологията на епохата, но в последните драми «Сиявуш» и «Хаям» той отново привежда доказателства за това, че идеологията не се вмества в тесни рамки. И в двете произведения Джавид се явява като философ-творец, който се вълнува за съдбата на цялото човечество.

В незавършената поема «Азер», която авторът започва да пише през 1923 г., Джавид засяга повече глобални проблеми, въз основа на своите наблюдения прави сравнение между Запада и Изтока, обръща внимание върху предимствата и недостатъците и  в двете общества.

Гусейн Джавид е основоположник на стихотворната драма в азербайджанската литература, един от най-големите представители на романтизма в Азербайджан, който се превръща в ярко литературно събитие от края на XIX и начало на XX век.

Досега произведенията на Гусейн Джавид са преведени на руски, английски, персийски и френски езици.

 

ГЮЛБЕНИЗ БАБАХАНЛЪ,

Директор на къща-музей «Гусейн Джавид»,

Национална академия на науките на Азербайджан,

доктор на филологическите науки

 

 

Източник: Посолство на Азербайджан