Да пишеш литературни творби на френски, без да си французин

Публикувано:
22:04ч / 26.12.2019г
Брой прочитания:
252
Брой коментари:
0

Софийският международен литературен фестивал през тази година имаше за акцент френскоезичните литератури и беше предшестван от конференция на тема „Да пишеш на френски“, която се проведе в Софийския университет на 9 и 10 декември. Голям успех за организаторите – Асоциация „Българска книга“ и Регионалното бюро на Международната организация на Франкофонията за Централна и Източна Европа (BRECO) – беше участието на 16 писатели от 13 страни.

Какво означава да пишеш художествени творби на френски, без да си французин? Отговорите на този въпрос бяха разнообразни в зависимост от личния опит на всеки от авторите, които говориха на конференцията и после – на литературния фестивал.

В своето изказване под надслов „Френската литература на кръстопътя на езиците и културите“ Ан-Розин Делбар от Белгия обърна внимание на смесването на френския с други езици в африанските страни.

„Питам се дали създавам френска литература“ – призна младият камерунски писател Макс Лобе, живеещ и пишещ на френски в Швейцария, и добави, че предпочита да се говори за „литература на френски език“. „Френският беше наложен насила на много народи в Африка, но те го обогатиха по свой начин“ – сподели Макс.

С много по-силни думи се изрази алжирската поетеса Самира Негруш, заявявайки, че франкофонията в нейната родина е резултат на един вид интелектуално изнасилване. Същевременно тя уточни, че в Алжир има истинска дъга от езици и никой от близките й никога не е мислил, че един от тези езици засенчва другите. За нея френският е алжирски език. Самира Негруш представи доста драматична картина за отношеиието към френския език в Алжир понастоящем. Бившата френска колония категорично отказва да стане член на Международната организация на Франкофонията. Някои алжирски автори, пишещи на френски, са маргинализирани. Наскоро на една литературна конференция в Загреб Самира се оказала единствената арабка франкофон и други алжирски писатели я атакували с въпроса защо не пише на майчиния си берберски език. „Не се чувствам виновна, че пиша на френски!“ – заяви в София алжирската поетеса. Според нея, трябва да има диалог между Алжир и Франция, така както след Втората световна война е имало диалог между Франция и Германия, за да се превъзмогнат раните от миналото.

Ким Тхуи, родена в Ханой и емигрирала в Канада на 10-годишна възраст, нарече квебекския френски „моя език на любовта“. „Когато пристигнахме, ни приеха като съкровище, дарено от небето. Преживявах термичен шок заради студа в Квебек, с който не бях свикнала, и същевременно бях шокирана от човешката топлота. Третият шок, беше, когато се видях в погледите на тези хора и там открих отражението си – бях много красива в очите им! А всъщност бях изтощена от пътуването и едва ли съм изглеждала добре.“ – разказа Ким Тхуи. Тъй като Канада е двуезична страна, е научила и английски, но него използва в адвокатската си кариера, а на френски пише книгите си.

Друга участничка в конференцията, румънската авторка Магда Карнечи, поясни, че е от първото поколение, което е имало избора да изучава в училище английски вместо руски като чужд език. Но в Румъния, дори по времето на тоталитаризма, се е пазел култът към френския език като носител на култура и финес. Учила е френски в родината си. После, отивайки във Франция, първоначално установила колко книжни са знанията й по езика и колко различно от нея се изразяват французите. Сега вече пише художествени творби на френски. Магда Карнечи беше озаглавила изказването си „Да избереш езика, на който да пишеш – форма на вътрешна свобода“.

Албанският писател, поет и дипломат Луан Рама също говори за дълбоките корени на франкофилията в своята страна. Когато заминал за Париж, там се учудвали, че човек от социалистическа Албания владее толкова добре френски. За Луан Рама това е език на духовната свобода.

Според баската писателка Луиза Еченике, да създаваш литература на друг език, е европейски акт. Разбира се, за всеки автор това е напълно индивидуално. Тя цитира полски писател, който споделил с нея, че на него музите му говорят само на родния му език. Нейните музи пък й говорят на френски и испански. Важно е да постигнеш „душевно двуезичие“ – каза Луиза Еченике. Нейното двуезичие я води до творчески експерименти. Решила е да се изявява като две различни писателки – едната е самата тя, а другата е измислена – тя е французойка, по-млада от Луиза и се казва Антония Ласа. Когато романът, написан от нейно име, се появи на испански, Луиза Еченике ще бъде вписана като преводач.

На конференцията в Софийския университет неведнъж бе повдиган и въпросът какво се случва, когато сам авторът превежда себе си на друг език, придава ли на творбата си нов облик.

В следващи публикации на сайта ни, посветени на това събитие, ще откриете още мнения на различни участници в него.

Автор: Гергина Дворецка

В рубриката може да прочетете Francophonie френската версия на публикацията.

Още по темата на сайта ни:

Международен литературен фестивал и панаир на книгата в НДК 2019 г.

Френскоезичните литератури – акцент на Международния литературен фестивал 2019 г.

Източник: www.evropaworld.eu