На 23 септември в Столична библиотека беше представен албумът „Фритьоф Нансен и България“, посветен на 150-годишнината на норвежкия полярен изследовател, дипломат, защитник на човешките права и хуманист Фритьоф Нансен (1861 – 1930). Албумът е съвместно издание на Посолството на Кралство Норвегия и Държавна агенция „Архиви“ и представя приноса на Нансен в новата българска история в снимки и факсимилета на документи. Негови съставители са Лилия Цветкова, Огнян Пунев, Лидия Маркова, Димитър Стоименов, д-р Иван Тенев.

На събитието присъстваха Ролан-Франсоа Вейл, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България,  доц. Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“, Вергиния Стоянова, кмет на район „Средец“, д-р Валентин Пеев, зам.-председател на Българския Червен кръст, както и много почитатели на норвежката култура и норвежци, живеещи у нас.

Във встъпителното си слово при представянето на албума Н.Пр.Гюру Катарина Викьор, посланичка на Норвегия у нас, припомни, че благодарение на т.нар. „Нансенов паспорт“ стотици хиляди български бежанци от Западна Тракия се завръщат в родината след Първата световна война, а много руснаци и арменци намират своя втори дом в България. Нансен съдейства и за подписването на договора за Бежанския заем от 1926 г., който помага на България да преодолее последствията от преселническата вълна след Първата световна война.

Ролан-Франсоа Вейл, представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България припомни, че всяка година от 1954 г. насам Върховният комисариат номинира носител на наградата „Нансен“.Тази ежегодна награда носи името на великия норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен, който през 1921г. е назначен от организацията, предшествала ООН – Обществото на народите, за първи Върховен комисар за бежанците. Наградата „Нансен“, която се състои от медал и парична сума от 100 000 щатски долара, се връчва всяка година през октомври на личност или група за изключителни заслуги в подкрепа на бежанската кауза. На 15 септември т.г. за нея беше номинирана г-жа Акила Асифи, учителка от Афганистан, която е бежанка в Пакистан от 1992 г.. Там тя започва да преподава на няколко момичета бежанки и по въз основа на нейния опит се създават стотици училища в афганистанските бежански лагери в Пакистан, където хиляди момичета получават основно образование и надежда за по-добро бъдеще.

„Сигурен съм, че Фритьоф Нансен би оценил номинацията на г-жа Асифи, защото не бива да забравяме, че бежанците имат умения, решени са да успеят, имат желание да устроят своя живот и живота на своите деца и да се отплатят на обществото, което ги е приело.“ – каза г-н Вейл и подчерта: „Фритьоф Нансен със сигурност би искал всички хора, които сега търсят закрила, да бъдат третирани хуманно, с  уважение, със зачитане на тяхното достойнство според международните споразумения и да им бъде дадено правото да потърсят международна закрила. Върховният комисариат счита, че можем да се справим с тази криза, ако ЕС предоставим възможност за преместване и интеграция според нуждите на бежанците.“

„В България Фритьоф Нансен е познат и популярен, един от големите булеварди в София носи неговото име – изтъкна доц. Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“ – Ще спомена обаче по-малко известния факт, че след като много български бежанци от Тракия получават убежище в България благодарение на него, името Нансен навлиза дори в българската именна система, защото някои от тези бежанци започват да кръщават децата си на негово име.“ Доц. Михаил Груев направи уговорката, че официалното представяне на албума е малко закъсняло, защото той беше издаден миналата година, но от друга страна проблемите с бежанската криза в Европа през последната година правят примера на Фритьоф Нансен особено актуален.“Надявам се тази книга да предизвика отново интереса на изследователите, които може би в контекста на сегашната ситуация ще погледнат с нови очи към личността на Фритьоф Нансен. Ние имаме още много документи, свързани с неговата дейност и отправяме покана към всички, които искат да прочетат и научат нещо повече да дойдат в нашите читални, да се свържат с нас, за да продължим да популяризираме този човек – той действително го заслужава“ – допълни председателят на Държавната агенция „Архиви“.

Д-р Валентин Пеев, зам.-председател на Българския Червен кръст, прочете част от апела, който Фритьоф Нансен отправя през 1921 г. към Международния комитет на Червен кръст в Женева, а по-късно и към Обществото на народите: „В името на всичко онова, което ви е свято, апелирам към вас, които имате жени и деца, искам добре да разберете какво значи да видиш милиони загиващи жени и деца. От тази трибуна се обръщам към правителствата, към народите, към целия свят и призовавам за помощ.“

„Събитията в наше време  показват колко актуално е това послание. Да се вслушаме в него и да не забравяме уроците на историята. Фритьоф Нансен с целия си живот доказва, че хуманността е постоянна величина. Тази кауза Червения кръст отстоява вече 167 г. а сътрудничеството между българския и норвежкия Червен кръст доказва нашия национален девиз „Съединението прави силата“- каза в заключение д-р Пеев.

На българо-норвежкото сътрудничество бяха посветени и думите на Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека, която беше домакин на събитието. Тя съобщи, че библиотеката участва и в два проекта, които са финансирани по Норвежкия финансов механизъм в партньорство с Държавния институт по култура в Осло.  Проектите са за дигитализация на библиотечния архив.

Както е известно, в Столична библиотека има книги на норвежки автори. Там интересуващите се могат да потърсят и албума „Фритьоф Нансен и България“.

 

 

 

 

Източник: www.evropaworld.eu