Деветима „посланици“ на европейския разказ на Коледния панаир на книгата 2016 г.

Публикувано:
12:40ч / 16.12.2016г
Брой прочитания:
626
Брой коментари:
0

През 2015-2016 г. издателство СОНМ публикува девет сборника с разкази от деветима съвременни европейски писатели в рамките на проекта си „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Представени бяха творби на Иржи Кратохвил („Бърненски разкази“, прев. от чешки Добромир Григоров), Светислав Басара („Изгубен в супермаркета“, прев. от сръбски Русанка Ляпова), Бернар Коман („Всичко отминава“, прев. от френски Рени Йотова), Горан Симич („Записки за бившите хора“, прев. от босненски Рада Шарланджиева), Каролин Ламарш („Столетницата“, прев. от френски Красимир Кавалджиев), Януш Рудницки („Смъртта на чешкото куче“, прев. от полски Правда Спасова), Едина Сворен („Брудершафт“, прев. от унгарски Светла Кьосева), Карол Фив („Когато станем щастливи“, прев. от френски Тодорка Минева), Варужан Восганян („Играта на сто листа и други разкази“, прев. от румънски Ванина Божикова), обединени от издателския замисъл да покажат, че макар и недолюбван от автори и издатели в полза на романа, съвременният европейски разказ не представа да повдига остри въпроси, свързани с човешкото съществуване, нерядко руши литературната инерция, дестабилизира утвърдените схващания и представи за човека и света и със своята иновативност позволява на читателя да изказва и да мисли себе си другояче.

Не пропускайте да навестите щанда на издателство СОНМ на Зимния панаир на книгата, етаж 4, щанд 445!

В тази публикация ще може да получите повече информация за всяка книга от поредицата. Художник на кориците и илюстрации и на деветте книги е Борис Праматаров.15211685_10211398626668073_845469944_n

Каролин Ламарш. Столетницата. Превод от френски: Красимир Кавалджиев. 

Каролин Ламарш е родена през 1955 г. в белгийския град Лиеж. Детството си прекарва в Испания и в Парижката област. Завършва романска филология, след което преподава френски и английски в Нигерия. Първият й роман „Денят на кучето“ (публикуван в парижкото издателство „Минюи“ през 1996 г., а на български в списание „Панорама“ през 2001 г.) привлича вниманието на читателите и критиката със своя изящен изказ и носи на авторката престижната белгийска литературна награда „Росел“. Следват още пет романа в издателство „Галимар“ – техните герои като че ли живеят встрани от общоприетите норми и са носители на несподелими и дори патологични влечения.

Сборникът й с разкази „Столетницата“, в който са събрани най-ранните й произведения, излиза през 1996 г. Още в тези текстове проличава талантът на авторката, а читателят открива в зародиш предпочитаните й теми, които тя ще разработи в следващите си творби: неудовлетворението на съвременния човек от живота и любовта; предателството и изневярата; безмълвното страдание, причинено ни от другите по необясними причини и носено през целия живот; детското страхопочитание пред четирите стихии… В този сборник ще откриете различни по колорит, но сходни по житейска нагласа герои и няма да останете равнодушни пред гласа на стогодишната механична птица-играчка, който прорязва всички истории от книгата, свързвайки ги с невидимата нишка на спомена.

Преводачът на книгата Красимир Кавалджиев е възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ и на университета Париж-3. Превел е важни произведения от френската белетристика и хуманитаристика като „Балзак и малката китайска шивачка“ от Дай Сидзие (2003), „Тръгвам си“ от Жан Ешноз (2005), „Въведение във фантастичната литература“ от Цветан Тодоров (2009), „По-широко поле за борбата“ от Мишел Уелбек (2013), „Един глупак на припек“ от Андре-Марсел Адамек (2015) и др.

15226460_10211398619107884_1150059452_nБернар Коман, „Всичко отминава“, превод от френски: Рени Йотова

Бернар Коман (*1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения – романи („Сянката на паметта“, 1990; «Флоренция, завръщания», 1994; „Риба на сухо“, 2007 и др.), сборници с разкази („Мравките на Бернската гара“ 1996, „Дори птиците“, 1998; „Между двете: детство в Ажоа“, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата „Fiction & Cie“ на парижкото издателство „Сьой“. Сборникът „Всичко отминава“ носи на Коман наградата „Гонкур“ за разказ през 2011 г.

Деветте истории във „Всичко отминава“ разкриват отрязъци от миналото на натрупалите достатъчно жизнен опит протагонисти и поставят въпроса за бъдещето, за онова, което си струва или не си струва да бъде пренесено в него. Какво съхранява в паметта си човек от един живот? От собствения си живот? Какви следи оставя подире си? Може ли да отклони съдбата? В нашия променлив свят, в който правилата често са изпразнени от смисъл, а приемствеността е сякаш пагубна илюзия, героите на тези разкази се опитват да разберат – без непременно да прозрат докрай – смисъла на собственото си съществуване.

Доц. д-р Рени Йотова, преводачката на тези разкази, е преподавател по френскоезична литература в СУ „Св. Климент Охридски“. На френски език е публикувала монографиите: „Jeux de construction: poétique de la géométrie dans le Nouveau Roman“, 2006; „Écrire le viol“, 2007; „La Trilogie des jumeaux“, 2011. Преводач от френски на художествена литература и философски есета: (Албер Камю, „Разбунтуваният човек“, 1994; Жерар дьо Нервал, „Пътешествие из Ориента“, 2010; Беса Мюфтиу, „Изповеди на изчезналите места“, 2014 и др.). Кавалер на френския орден на Академичните палми (2012).

15226467_10211398623387991_4426976_n

Едина Сворен, Брудершафт“, превод от унгарски: Светла Кьосева

Унгарската писателка Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година унгарското издателство „Магветьо“ публикува третия й сборник с разкази „Най-добрият палач на родината“.

Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Броди Шандор“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, дистанциите, които ни делят, и отчуждението, но всъщност ни говори за душите, затвореността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда внимателно в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеко от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.

Преводачката на тази книга Светла Кьосева живее повече от 30 години в Унгария. Тя е един от основателите на списанието на българите в Унгария „Хемус” (1991), а по-късно негов главен редактор. На нея дължат популярността си в България редица унгарски писатели като Имре Кертес, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Петер Надаш, Дьорд Шпиро, Жужа Раковски, Жужа Бенеи. Работи като директор на Българското училище за роден език в Будапеща. През 2015 г. става носител на унгарската държавна награда „За националностите“.

15226561_10211398626348065_1054203569_nИржи Кратохвил, „Бърненски разкази“, превод от чешки: Добромир Григоров

Иржи Кратохвил (*1940) е писател и драматург, есеист и журналист, една от най-значимите фигури в съвременната чешка литература. Публикува първите си разкази още през 1964 г., а след август 1968 г. попада в списъка на забранените автори заедно с Вацлав Хавел, Милан Кундера и много други. Днес Кратохвил е един от най-популярните и четени чешки писатели. На български са преведени творбите му „Любов моя, Постмодерна“ (2001), „Лягай долу, звяр!“ (2006), „Лейди Карнавал“ (2008) и „Лека нощ, сладки сънища“ (2015). Носител е на престижните литературни награди „Том Стопард“ (1991), „Карел Чапек“ (1998), „Ярослав Сайферт“ (1999) и др.

„Бърненски разкази“ се появяват през 2007 г. По думите на самия Кратохвил: „Историите […] се разполагат в седем бърненски десетилетия, някои от тях са още от времето на немската окупация, част от тях – в четирите десетилетия на комунизма, а повечето са от нашата съвременност. Най-голямата част от бърненските разкази написах след 1990 г.“ В тях откриваме неочаквани развръзки, трагикомични сюжети и герои, невероятни и нерядко гротескни скокове в пространството и времето, както и добронамерено пародиране на техниките на постмодерното писане. Кратохвил разказва увлекателно и с ненатрапчива ерудиция, като същински Демиург, който твори своите собствени светове сякаш отвъд субстанцията на света, осланяйки се единствено на себе си и полета на своето въображение.

Преводачът на книгата доц. д-р Добромир Григоров (*1968) е преподавател по история на чешката и словашката литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Превежда съвременна чешка проза и хуманитаристика (Даниела Ходрова, Вацлав Хавел, Михал Айваз, Хана Андроникова, Томаш Змешкал, Якуба Каталпа и др.). Член е на редакционния съвет на списанията „Slavia“ (Прага) и „Bohemica Litteraria“ (Бърно), съосновател и редактор на електронното списание за хуманитаристика „Littera et Lingua“.

15240314_10211398619787901_396704652_nКарол Фив, „Когато станем щастливи“, превод от френски: Тодорка Минева

Карол Фив (*1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: „Живот като на кино“ (бълг. изд. 2014), „Неделя е и нямам нищо общо“ (2015) и „Камий Клодел“ (2015), и на няколко детски книжки: „До полата на мама“ (2012), „Спи ли учителката в училище“ (2014) и др.

„Когато станем щастливи“ (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един разказвачи повече или по-малко съзнателно разправят преиначените си истории, прикривайки зад привидно жизнерадостното си говорене тъжни истини, понякога патетични, друг път изкривени. Перверзен „пигмалион“, жертва на насилие, която отрича това, циничен шеф, малтретирана жена или сприхава възрастна – всички те описват някаква измислена реалност, зад която прозира една или друга истина, прикрита от обичайната употреба на езика. Така лъжата се превръща в крайна проява на потиснатото отчаяние в едно общество, съсредоточено над съблюдаването на нормалността и привидната успешност.

Преводачката на тази книга Тодорка Минева (*1962) е завършила философия с втора специалност френски език и литература в СУ „Климент Охридски“. От 1993 г. е главен редактор на издателство СОНМ. Превежда книги от областта на хуманитаристиката („Другояче от битието, или отвъд същността“ на Еманюел Левинас, „Истина и съществуване“ на Жан-Пол Сартр, „Паметта, историята, забравата“ на Пол Рикьор…) и художествената литература („Приказки от стари времена“ на Шарл Перо, „Лицевата и опаката страна“ на Албер Камю, „Ти не се обичаш“ на Натали Сарот…).

Варужан Восганян, „Игра на сто листа и други разкази“, превод от румънски: Ванина Божикова15227929_10211398629388141_11359386_n

Варужан Восганян (*1958) е съвременен румънски писател и поет, познат на българския читател с дебютния си роман „Прошепната книга“ – едно от знаковите произведения на съвременната румънска литература, разтърсващ разказ за изгнаническата участ на арменския народ, но и за добитата мъдрост, за съхранената жизненост и устойчивост, превърнали се в основа за оцеляването.

Именно от перспективата на „Прошепната книга“ може да се чете сборникът „Игра на сто листа и други разкази“, публикуван в Румъния през октомври 2013 г. Той съдържа шест разказа, които говорят за безпокойството, търсенията и несигурността на нашето посттоталитарно съвремие, за множеството все още неизлекувани травми на комунизма и за болестите на прехода към демократично общество – комунистическите лагери и нечовешките изтезания, опитите за бягство през Дунава, неизменно завършващи с разстрел, преследванията от страна на „Секуритате“, протестите на миньорите (т. нар. „минериади“), битката с миналото, с призраците на предишния режим, „болестта на липсата на посока“. Героите в тези разкази са маргинали, отхвърлени от триумфа на историята, които щастието е забравило да навести: неудачници, просяци, сакати, хора без семейства и професия, ранени прекомерно от живота и именно затова имащи специални отношения с времето.

Ванина Божикова (*1975), преводачката на тази книга, e преподавател по литературен превод и съвременен румънски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”. На нея дължим преводите на произведения на повече от 20 класически и съвременни румънски писатели, сред които Йон Лука Карагиале, Йоан Славич, Стефан Банулеску, Йоан Грозан, Нора Юга, Лена Константе, Мирча Картареску, Чезар Паул-Бадеску и др.

15209070_10211356969626673_1965436835_nГоран Симич, „Записки за бившите хора“, превод от босненски: Рада Шарланджиева

Писателят Горан Симич е роден във Власеница, Босна, през 1952 г. Автор е на дузина книги с поезия, есета, разкази и театрални пиеси. Един от обещаващите писатели на бивша Югославия, Симич преживява обсадата на Сараево. През 1995 г. емигрира благодарение на писателска стипендия заедно със семейството си в Канада, където публикува на английски език и основава свое собствено издателство. Творбите му са преведени на множество европейски езици. През 2013 г. се завръща да живее отново в Сараево.

„Записки за бившите хора“ се появяват през 2005 г. и носят на своя автор непосредствени номинации за престижните канадски литературни награди „РиЛит“ и „Данута Глид“. В тях авторът ярко и проникновено интерпретира основните мотиви в съвременната босненска проза: войната, живота като кланица, непоносимата тегота на емигрантското съществуване, последиците от травмите, най-тежката сред които е трайната загуба на смисъла. Героите в тези разкази са действително „бивши“ хора, хора от мирното време на европейския ХХ век, свидетели на катастрофата, преживели апокалипсиса, вътрешни или външни емигранти, успели обаче да съхранят човешката си същност.

Рада Шарланджиева – преводачката на тази книга, е завършила английска и американска литература в София. Специализирала е сърбохърватски език и литература в СУ «Климен Охридски» и френски език и литература в Сорбоната в Париж. Превежда от английски, сърбохърватски и френски на български. Сред преведените от нея автори са Дорис Лесинг, Джак Керуак, Ф.С.Фицджералд, Джоан Дидион, Ричард Бротиган, Бранимир Шчепанович, Иво Андрич, Давид Албахари, Сюзън Зонтаг, Емил Чоран, Джо Ортън, Бранислав Нушич, Милорад Павич, Миленко Йергович и др.

Януш Рудницки. Смъртта на чешкото куче. Превод от полски: Правда Спасова

15211646_10211398628068108_1367006417_nЯнуш Рудницки е роден в Кенджежин-Кожле, Силезия, през 1956 г. Като активист на «Солидарност», той е интерниран след въвеждането на военно положение в Полша, а през 1983 г. емигрира в Германия. Германист и славист по образование, писателят живее и твори в Хамбург, но не прекъсва връзките си с полската култура и по-специално с кръга около литературното списание «Tworczosc» във Варшава. Публикувал е девет сборника с разкази на полски език, някои от които сам превежда на немски.

В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника «Смъртта на чешкото куче» Рудницки описва стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции, реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполиса, както и тази на несретния писател. Неговите герои са непринудени, но чувствителни хора, нелишени от своите човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин. Рудницки обръща особено внимание на езика като изначален опит. Този език конструира и протагониста, и автора. Става дума за разговорен език, леко стилизиран с помощта на жаргонни полски фразеологизми, убедителен и конкретен, особено чувствителен към мелодиката на речта.

Преводачката на книгата проф. дфн Правда Спасова е преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия. Превела е важни трудове от областта на полската хуманитаристика като „Моите правилни възгледи за всичко“ на Лешек Колаковски (2013), „Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения“ на С. И. Виткевич (2011), „Човекът“ на Роман Ингарден (2002), както и романа „Меир Езофович“ на Елиза Оржешкова (2012), „Приказки от полски писатели“ (2009), повестта «My sweet Raskolnikow” на Януш Гловацки (1993) и др.

15226413_10211398618227862_1738338862_nСветислав Басара, „Изгубен в супермаркета“, превод от сръбски: Русанка Ляпова

Светислав Басара (*1953) е сред най-известните и своеобразни съвременни сръбски писатели. Пише разкази, есета, романи и драми. Неговата „Легенда за велосипедистите“ (1996) е избрана за най-добрия сръбски роман на десетилетието. Романът „Възход и падение на Паркинсоновата болест“ печели престижната НИН-ова награда през 2006 г. Една от важните особености на прозата на Басара е отказът от класическите наративни форми, разрушаването на границата между литературна фикция и реалност, между живот и смърт, сън и будно състояние. В рамките на самата фикция неговите герои не са пълнокръвни персонажи, нито цялостни образи, а най-често са сведени до няколко характерни черти, нужни за хода на повествованието.

Разказите от сборника „Изгубен в супермаркета“ (2008) са емблематични за Басара като писател, а книгата въздейства не само с всеки от тях поотделно, но и с интертекстуалната връзка помежду им. В тях авторът възпява по забавен начин вездесъщия абсурд на днешната действителност и ни кара да долавяме зад него мистерия, чиято метафизична природа трудно се поддава на дешифриране. Той твори на границата на алегорията, метафората, смисъла, деконструкцията и конструирането на съвременния човек, вълнува се от търсенето на вечните истини, от въпроса за съществуването на Абсолюта и неговите цели. Всъщност всичко, което се съдържа в мистичното и литературното наследство на нашия емоционално опустошен, фрагментиран свят, се превръща в тема на неговите разкази.

Русанка Ляпова, преводачката на тази книга, е завършила сърбохърватска филология в СУ „Климент Охридски“. Превежда от сръбски,  хърватски, босненски, македонски език основно в областта на литературния превод. В превод на Ляпова на български излизат книги на автори като Мирослав Кърлежа, Борислав Пекич, Данило Киш, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Владимир Арсениевич, Слободан Селенич, Светислав Басара, Роберт Перишич, Едо Попович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич и други.

 

Източник: Издателство СОНМ