Документална книга реабилитира Вапцаров

Публикувано:
16:20ч / 07.10.2022г
Брой прочитания:
480
Брой коментари:
0

На 6 октомври т.г. в софийския музей на Вапцаров на ул. „А. Кънчев“ 37 беше представено второто подобрено и допълнено издание на документалната книга „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942“ (изд. Изток-Запад“). В нея са представени факсимилетата на важни следствени документи, както и прецизен юридически анализ от видния юрист Петър Раймундов за процеса и присъдата. Домакин на събитието беше известната литературна изследователка, критичка и писателка Катя Зографова, главен уредник на музея. Присъстваха потомци на Борис Вапцаров, брата на поета, издателят Любен Козарев, писатели, журналисти и др.

Във встъпителните си думи Катя Зографова разкри, че Вапцаров е направил опит за самоубийство в Дирекцията на полицията. Това личи и от неговото стихотворение „Прощално“, което е написано още през април 1942 г., а не, както се смята погрешно – в нощта преди разстрела на 23 юли. Тя допълни, че вдовицата на поета Бойка Вапцарова е променила оригиналната фраза в тази творба „като нечакан и неискан гостенин“, като вместо „неискан“ е наложила уж по-благозвучното „далечен“. Говорейки за новото издание на книгата за делото срещу Вапцаров, Катя Зографова оцени високо написаното от юриста Петър Раймундов, който обобщава и осмисля подбраните документи. Двамата са на снимката вляво.

Племенникът на поета, Никола Борисов Вапцаров, разказа за перипетиите около получаването на достъп до всичките 11 тома с документи по дело №585/1942. Според него, след 9 септември 1944 г. те са се пазели в сейфа на министъра на вътрешните работи, като титулярите са си ги предавали един на друг. От папките обаче липсват някои страници, които са маркирани със специални листчета, на които е отбелязан само номерът на съответната изчезнала страница. В края на краищата, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов дал разрешение на Никола Борисов Вапцаров и на сина му Никола Николов Вапцаров да ползват делото в читалнята на архива на МВР. Те се възползвали от тази възможност, като закарали копирна машина в залата и заснели всичките 11 тома.

Племенникът на Вапцаров не пожела да разкрие, дали от издадения дебел том с документи може да се направи категоричният извод за предателство при разбиването на нелегалната група. Той обаче намекна, че последният оцелял от солунските атентатори – Павел Шатев, е „изпял арията на Дон Базилио“ пред полицията. Шатев, за който се твърди, че е бил съветски разузнавач, е бил задържан още през ноември 1941 г. След това полицията започнала да арестува обвиняемите по делото един по един. Никола Борисов Вапцаров допълни, че и лидерът на нелегалната БКП – Трайчо Костов, също е „изпял арията на Дон Базилио“. Костов се спасил от смъртната присъда благодарение на ходатайството на царския съветник Станислав Балан. Племенникът на поета се спря и на въпроса, какво са съдържали показанията на Вапцаров в размер на 27 страници, като заяви, че голяма част от тях е „белетристика“ – подробно описание на ежедневни действия, с което той е „бавил топката“.

Никола Борисов Вапцаров разкри, че Вапцаров е получавал пари, оръжие и друга материална помощ от Великобритания и САЩ за участието си в антифашистката съпротива. Намереният при обиска в квартирата му пистолет е английски. Английска е и пишещата му машина „Хермес Бейби“, която е изложена в музея. Пак там може да се види документ, в който е описана неговата радиостанция „Джек“. А при обиск в имота на братовчеда на Вапцаров – Александър Междуречки, били открити закопани банкноти в чужда валута на стойност над един милион лева тогавашни пари. След това тези средства мистериозно изчезват от Дирекцията на полицията, без да бъдат приложени като доказателства по делото. Според племенника на поета, гореописаните помощи са били спуснати с парашути от съюзническата авиация в Трънско и Неврокопско. Никола Борисов Вапцаров допусна, че „английската връзка“ се дължи на майката на поета Елена Вапцарова, която е завършила Американския колеж в Самоков (по-късно преместен в Симеоново), а сестра ѝ била омъжена в САЩ. Племенницата на поета Мая Вапцарова си припомни, че дори в напреднала възраст баба Елена рецитирала наизуст монолога на Хамлет на английски.

Издателят на книгата Любен Козарев не скри възхищението си от личността и творчеството на Никола Вапцаров. Стимулът за него да издаде тази обемиста книга, която едва ли ще му донесе значителни приходи, е да не бъде забравен големият поет. Управителят на издателство „Изток-Запад“ сподели с горчивина, че за новите поколения Вапцаров е все по-непознат. На въпроса към група млади хора, знаят ли как е загинал, повечето от тях не можели да отговорят, само някакъв младеж предположил: „В автомобилна катастрофа през 50-те години!“ Това прави толкова необходими книги като „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942“ – категоричен беше Любен Козарев.

Юристът Петър Раймундов, който е бивш началник отдел в Главна прокуратура, изложи правни аргументи защо присъдата на Вапцаров е несправедлива и трябва да бъде отменена. Раймундов подчерта, че поетът не е получил възможност да обжалва присъдата си и тя е била изпълнена още същия ден, когато е обявена. Освен това, когато баба Елена е позвънила в двореца, било ѝ казано, че царят е на лов и не може да говори с него. Но тъй като тогава България е била във война, трябвало е свързочник с катушка на гърба да потърси върховния главнокомандващ, за да прецени той дали да помилва или не Вапцаров. Телефонна връзка обаче не е била осъществена. Раймундов освен това отбеляза, че поетът е бил обвиняем по делото само като технически изпълнител, а не като ръководител на групата, не е извършил никакви диверсии, убийства и т. н., и че не е било справедливо някои от съучастниците да бъдат помилвани, а други – не. Бившият прокурор изтъкна, че по сега действащата Конституция правата на подсъдимия са неотменими, и затова държавата би трябвало да защити дори и покойния Вапцаров. С това бил съгласен и бившият главен прокурор Никола Филчев, но за съжаление така и не бил осъществен преглед по реда на надзора – правният механизъм, по който може да се отмени присъдата на Вапцаров. Раймундов отбеляза с горчивина, че България обича само мъртвите си поети.

На въпрос на evropaworld.eu за валидността на присъдата на Вапцаров, предвид суспендирането на Търновската конституция след преврата на 19 май 1934 г., присъстващата на срещата проф. Евгения Калинова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ уточни, че няма формален акт за суспендирането на основния закон, а той просто не е бил спазван. Независимо от това, стана ясно, че има база за отменянето на присъдата на Вапцаров, а защо не и на всички политически присъди, издадени в периода между 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г., по аналогия с отменянето на присъдите, издадени от т. нар. Народен съд.

В разговора се включи и писателката Ангелина Дичева, която припомни, че във варненския вестник „Завой“ през 1940 г. е публикувана рецензия за стихосбирката „Моторни песни“ на Вапцаров, както и стихове от нея.

Журналистът Иван Тренев каза, че единствените стихове от български поети, които е видял в университета Сорбона в Париж, изписани със златни букви, са от Ботев и Вапцаров. Той съобщи, че подготвя нова българска версия на „Златната книга на песните“, в която ще бъдат включени три стихотворения на Никола Вапцаров. (Ще уточним, че оригиналът на „Златна книга на песните“ е създаден в началото на XX в. по инициатива на Сорбоната. В книгата са представени на френски и латински език световноизвестни, изтъкнати творци, философи и писатели. Единственият български поет в нея е Ботев.)

След представянето на книгата обсъжданията продължиха в неформална обстановка. Приятна изненада беше за нас запознанството ни с един от синовете на Никола Борисов Вапцаров – Борис, който по външност удивително напомня на поета. Книгата „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942“ пък напомня за гибелта на Вапцаров и ще бъде полезна не само за историците, а и за всеки, който го цени като поет.

Гергина и Владимир Дворецки

Повече снимки от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu