Документалната изложба „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи“

Публикувано:
13:38ч / 16.03.2018г
Брой прочитания:
318
Брой коментари:
0

На 15 март в Изложбена зала „Архиви“ бешe открита документалната изложба „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи“, организирана по повод 75-годишнината от спасяването на българските евреи. В откриването на изложбата участваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, посланик на Държавата Израел у нас, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, кураторката на изложбата Иванка Гезенко. Присъстваха и наследници на български праведници, помогнали за спасяването на свои сънародници от еврейски произход.

DSC09990_Easy-Resize.comDSC09980-1Двадесет са българите, обявени за праведници от израелския институт „Яд Вашем“ заради приноса им за спасяването на български евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил и екзарх Стефан Софийски. Има обаче и напълно непознати имена на обикновени хора – медицинска сестра, хлебар, домакиня. Те са важен акцент в експозицията. „На някои от тях нямаме дори снимки“ – уточни доц. д-р Михаил Груев (вдясно), но е важно да се припомни за онова, което са направили, рискувайки живота си в онези жестоки времена. 

Името на Младен Иванов (1923-2012 г.), например, досега не е било споменавано сред спасителите на българските евреи. Израснал е в еврейския квартал в София, говорел ладино и се чувствал като част от еврейската общност. Става известен като защитникът на гетото. Осигурявал на приятелите си евреи фалшиви документи. Арестуван е и съден от военен съд през 1943 г. На откриването на изложбата присъстваше неговият внук Роман Стоянов, главен секретар на националното сдружение на малкия и средния бизнес.

Интересно е, че някои от тези спасители не са обичали да говорят за своя подвиг. Такъв е случаят с театралната актриса Анна Дамянова Попстефанова, от която нейната снаха Гинка Дамянова, сега 90-годишна, е научила едва през 70-те години на миналия век за ролята й при спасяването на семейство Мони и Рашел Карио, които е укривала в дома си в Скопие. Впоследствие те намират убежище в дома на Анна Сърчаджиева, майката на актьора Йосиф Сърчаджиев.

Асен Суйчмезов е сред известните имена на застъпници за българските евреи в трудните за тях времена. Не е много известен обаче фактът, че негов внук е писателят и високо ценен преводач от словашки Асен Милчев, който също дойде на събитието.

DSC00005DSC09955_Easy-Resize.comВ изложбата е представено и ценно наскоро постъпило дарение – архивът на Рафаел Камхи, революционер и деец на ВМРО, един от спасените солунски евреи. Архивът (част от него е на снимката вляво) е бил съхраняван в продължение на 70 години от съратника му Наце Боболев и бе дарен на Държавна агенция „Архиви“ от неговия внук Росен Нацев.

Приносът на експозицията е в припомнянето на позабравени исторически факти и личности – както добри, така и злокобни. Откровено са са проследени и преследването, и защитата на българските евреи в годините на Холокоста в контекста на тогавашните събития в Германия, чийто съюзник е по това време България. Хитлеристският антисемитизъм има своя отзвук, макар и по-ретуширан, и у нас. На много от таблата в горната част са представени защитниците, а в долната – преследващите. Сред първите са видни български писатели, интелектуалци, лекари, адвокати, а сред другите – Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве при двете правителства на проф. Богдан Филов и вносител на срамния Закон за защита на нацията, ограничаващ правата на българските евреи, или комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, наредил с окръжно до областните полицейски директори по какъв ред да бъдат изпратени в лагери 6000 евреи от така наречените „стари предели“ на страната през 1943 г.

Историята трябва да се познава и с героите й, и с мрачните фигури в нея. Неслучайно Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, посланик на Държавата Израел у нас, каза при откриването на изложбата, че тя не бива да остане само в тази зала, а да стигне до повече хора, особено до младите. Важно е историческата истина да се знае в цялата й пълнота.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от откриването на изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu