Дунавското братство на Теодосий Спасов

Публикувано:
18:03ч / 01.04.2016г
Брой прочитания:
369
Брой коментари:
0

Сред най-запомнящите Теодосий Спасов свири с Пейо Пеев (гъдулка и струнни инструменти), Михай Борбей (саксофон и духови инструменти), Миклош Лукач (цимбал), Андраш Деш (перкусии и ударни инструменти)се културни събития в София през отминалия месец март беше финалният концерт от турнето „Дунавско братство“, посветено на националните празници на България и Унгария – 3 март и 15 март, както и на 135-та годишнина от рождението на Бела Барток – 25 март. В програмата беше включена модерна обработка на композиция  Михай Борбей (в средата), Миклош Лукач - цимбал, Андраш Деш - перкусии и ударни инструментиот унгарския композитор. В Sofia Live Club световноизвестният кавалджия Теодосий Спасов свири с Пейо Пеев (гъдулка и струнни инструменти), Михай Борбей (саксофон и духови инструменти), Миклош Лукач (цимбал), Андраш Деш (перкусии и ударни инструменти), с участието на вокалистката Агнеш Херцку. Турнето започна на 9 март с концерт в Габрово, включваше общо 8 български града – Велико Търново, Варна, Шумен, Сливен, Стара Загора, Пловдив – и завърши в София на 16 март. Основен организатор беше Унгарският културен институт при Посолството на Унгария с подкрепата на Министерство на културата на Република България. Като съорганизатори се включиха Унгарският национален фонд Култура, Унгарската академия на изкуствата, Програма „Тамаш Че”, „Божура Арт“.

Идеята за турнето е на г-жа Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт. Дългогодишното й познанство с Теодосий Спасов е в основата на не един успешен проект.

Дунавското братство на талантливия български музикант се е оформяло постепенно. Когато се запознал с гъдуларя Пейо, той свирел в детския ансамбъл „Загорче“. Оказало се, че междувременно е разучил целия репертоар на Теодосий! С Никола Паров пък е свирил в България, Унгария и Ирландия. И Паров, и Михай Борбей са участвали в „Аполония“. По-късно Михай кани нашия кавалджия  като специален гост в два свои албума. Вокалистката Агнеш Херцку се присъединява към „Дунавско братство“ като партньорка на Никола Паров. Всеки член на това творческо браството е уникален талант. Като цяло си приличат по това, че са виртуози и че са перманентно заредени с добро настроение.

Теодосий Спасов
Теодосий Спасов

Вокалистката Агнеш Херцку и Никола Паров - струнни инструментиПо време на концерта в София Теодосий Спасов със свежо чувство за хумор представяше отделните изпълнения в програмата. Така, под формата на шега, научихме как са създадени някои негови популярни произведения. За едно от тях, например, се вдъхновил от филма „Хан Аспарух“. И то от английската му версия, предназначена за чужбина, докато слушал как от екрана българският хан дава бойни заповеди на английски. Явно тогава душата му е закопняла за българското дотолкова, че се е родила красивата мелодия на „Мое българско небе“. За друго свое парче получил просветление като ученик в Музикалното училище в Котел, където живеел в общежитие. Теодосий разказва историята, говорейки за себе си като за „автора“. Със съквартирантите му веднаж се почерпили по глътка вино, пристигнало в един колет, главата на автора се позамаяла, ударил си главата в леглото и в нея зазвучала музика!

Голям сладкодумник и шегаджия се оказа и Никола Паров – по баща българин и с майка унгарка. „Общото между България и Унгария е… – започна да обяснява той пред публиката и набързо приключи – Няма нищо общо!“ След раздялата на родителите си музикантът израства в Унгария, но говори чудесен български. Наследил е от дядо си по бащина линия таланта да свири на струнни инструменти. Дядо му навремето веселял с кеменето си седенките в родното си  Дюлево, Пазарджишко, и околните села. „Там дядо ми е бил суперстар!“ – похвали се Никола. Каза също, че знаел от същия свой дядо песни от по 100 куплета, но ще спести повечето от тях на слушателите.

 Всеки един от тези изпълнители се изявяваше успешно и като солист по време на концерта, но когато засвиреха заедно и започваха да се преливат един в друг български и унгарски мотиви, усещането за истинско Дунавско братство беше много силно.

Източник: www.evropaworld.eu