Две стихотворения от Петя Стефанова, отличени с награда

Публикувано:
13:26ч / 31.05.2015г
Брой прочитания:
242
Брой коментари:
0

Голямата награда на международния конкурс „Лирични гласове“ за 2015 г. получи Петя Стефанова от Тетевен.

Повече за тазгодишното издание на конкурса може да намерите в нашия сайт

В сайта ни може да прочетете двете стихотворения, донесли Голямата награда на поетесата:

Тишина

Сред намърморената тишина

момчето си събра багажа.

А майка му – останала сама,

не знаеше какво да каже.

Продъниха се всички светове,

а пръстите се чупеха, присвити;

и сиви бяха дни и цветове,

очите й угасваха изтрити.

Сама до прага, сам – сама

му махна и приседна кротко.

Тя беше майка и жена,

раздялата я сви на топка.

Остана. Дни и времена

принадлежаха й до края.

Но бе самичка.  Сам – сама

в помръкналата бяла стая…

 

Скитникът

Той е самотен, жаден за любов скитник.

С побелели страни от дълго очакване.

Никой не го посреща, никой не пита,

дали го болят надеждите смачкани.

Той е вибрация в ада на празното,

замлъкнало ехо в дома си напуснат.

Дали я обича, или вече я мрази,

дълбае сега във своите чувства.

Не я обвинява. Тя ражда жаждата.

Нейната липса отваря пътища.

Любовта е онази фатална проказа,

по-заразна от чума, иначе – същата.

С уморено сърце ще прекрачи във нищото –

в безизходни каньони, до болка корави.

Пустошта ще го глътне – горд и отприщен,

пътя назад, към дома си, забравил.

Внимателно ще си избере лобно място,

ще лежи примирено –

и самотен, и ничий.

А небето над него

ще е толкова тясно –

благодарен за нея,

и оттам

ще обича.