По повод това събитие в посолството на Гърция в София на 7 март се състоя пресконференция, в която взеха участие проф. Константинос Цукалас, председател на Гръцката фондация за култура, поетът Йоргос Хулиарас, председател на Съюза на гръцките писатели, проф. Петя Янева от Катедрата по класическа филология на Софийския университет, Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“. Пресконференцията водеше Мария Тирополи от посолството на Гърция у нас. Превеждаха Здравка Михайлова и Борис Димитров.

Проф. Константинос Цукалас се спря на значението на Константинос Кавафис в гръцкоезичното пространство. След смъртта си поетът се превръща в най-разпознаваемия гръцки автор в чужбина, в символ на гръцката словесност по света. Неслучайно темата на кръглата маса в София е за отзвука от творчеството на Кавафис. В момента преживяваме световна криза, в която думата „прогрес“ е изгубила смисъла си, затова поетът е актуален със своето връщане назад в историята и вечния му диалог с нея, в който той често неговият тон е ироничен. Кавафис е привлечен от политиката, но същевременно се дистанцира от нея и отново го прави с ирония. Точно иронията му е причината да звучи така актуално в наши дни – подчерта проф. Цукалас.

Председателят на Съюза на гръцките писатели, изрази радостта си, че пресконференцията се провежда в залата в посолството на Гърция, която носи името на Стефан Гечев – значим интелектуалец и приятел на Гърция, който, превеждайки стиховете на големия гръцки поет на български език, го е направил близък за нашите читатели. Представяйки програмата на Дните на Кавафис в София, г-н Хулиарас обърна внимание, че в нея специално място ще бъде отделено на стихотворението „В очакване на варварите“ – една от най-известните гръцки поетични творби, повлияли на много автори по света – дори южноафрикански писател има произведение с такова заглавие. В края на изказването си той се върна по-назад във времето и цитира стиха на немския поет Фридрих Хьолдерлин: „Кому  са нужни поетите в убоги времена“. Изглежда обаче, че във всяко време поезията на Кавафис ще бъде нужна.

Проф. Петя Янева от Катедрата по класическа филология на Софийския университет, говори за връзката между творчеството на Кавафис и специалността „Новогръцка филология“, която през тази година навършва четвърт век. Поетът е притежавал голяма работоспособност и същевременно е бил много самокритичен. Той издава малко приживе, защото е поправял многократно стиховете си. „На това учим и нашите студенти – да боравят точно с думите, по примера на Кавафис, и също като него да се отнасят към себе си с ирония, каквато той проявява особено в историческите си стихотворения“ – каза проф. Янева. Тя добави, че поетът е патрон на филиалната библиотеката към специалността. Тази библиотека е създадена със спомоществователството на фондация „Онасис“ и със съдействието на Съюза на гръцките писатели, който в по-добрите времена редовно е изпращал нови книги. Очаква се и част от фонда на Гръцката фондация за култура да постъпи в библиотеката към специалност „Новогръцка филология“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Специалността е създадена от проф. Стойна Пороманска. Принос за това имат проф. Богдан Богданов и посолството на Гърция у нас. Проф. Петя Янева изброи и други университети в България, в които се изучава гръцки език, включително в НБУ, но филология има единствено в Софийския университет.

Янис Лиолиос, председател на дружеството „Аристотел – мост на култура“, благодари на Здравка Михайлова и Георги Куфов, членове на Управителния съвет на дружеството, както и на представителите на гръцкото посолство Мария Тирополи и г-жа Каламбаки за приноса им при организирането на Дните на Кавафис в София. Той показа издание на сборника с избрани стихове на поета в превод на Стефан Гечев, издание на „Народна култура“ от 1963 г. и уточни, че според много български автори като Любомир Левчев, Иван Гранитски това издание има огромно значение за културния живот у нас. Президентът Петър Стоянов е казвал, че тази книга е променила България.

Поздравления за работата си по време на  заслужават двамата преводачи Здравка Михайлова и Борис Димитров (снимката вдясно), които се справиха отлично с нелесната задача да предадат на български и гръцки език емоционалните и образни слова на участниците в пресконференцията.