Четирите теми, които бяха засегнати от участниците по време на първия ден от трансграничния форум бяха влиянието на моста „Нова Европа“ (Видин—Калафат) върху икономиката от региона три години след откриването му, корабоплаването по река Дунав, създаването на нови индустриални паркове в най-слабо развитите региони на ЕС и бъдещето на кохезионната политика на ЕС. Г-н Мариан-Жан Маринеску сподели надеждите си мостът да допринесе за ефективното развитие на пренебрегнатите досега от ЕС региони. Националният координатор на Стратегия на ЕС за Дунавския регион г-жа Силвия Давидою от Министерство на външните работи на Румъния подчерта необходимостта от включването на местните власти в процесите на разработване и използване на европейските фондове. В дискусията бяха повдигнати и въпросите за подпомагането на малките и средните предприятия (МСП) в региона, създаването на малък „Шенген“ между България и Румъния, построяването на пристанище в град Калафат и създаването на регионален индустриален център.

В рамките на втория ден от форума „България и Румъния – европейско териториално сътрудничество отвъд граници“ евродепутатът Искра Михайловапредстави главните точки от Резолюцията на Европейския парламент относно европейското териториално сътрудничество (ЕТС), по която бе докладчик. Сред тях са добавената стойност от териториалното сближаване и изключителната значимост на подкрепата за научни изследвания и иновации в европейските региони. Засегнати бяха възможностите за подобрения на финансовите инструменти на ЕС и на управлението и координацията между европейските групи за териториално сътрудничество. Последната част от доклада на българския евродепутат подчерта нуждата от взаимно допълване на различните финансови инструменти на ЕС, както и нуждата от опростяване на структурата и механизмите на законодателството в областта на териториално сътрудничество. Двамата евродепутати се съгласиха, че стратегията за развитие на района на река Дунав не би могла да бъде изпълнена без съдействието на регионалните университети, които да помогнат за сближаването на местните власти и бизнеси и без привличането на допълнителни инвестиции в изследвания на ресурсите в региона.

Акцент бе поставен върху повишаването на обществената осведоменост. Г-н Маринеску предложи създаването на информационни пунктове, които да допринесат за подобряването на информираността и на прозрачността на европейските фондове, с които разполага даден регион. Всички присъстващи участници подкрепиха идеята за организиране на повече подобни трансгранични дискусии в бъдеще като успешен пример за разпространяване на информация сред общността. Представителят на Европейската комисия – Натали Ферсхелде подчерта, че 2/3 от жителите на европейските гранични региони не знаят за възможностите за финансиране чрез програми като Интеррег, посочвайки че местните власти имат голяма отговорност за информирането на обществеността, което би помогнало за по-успешно реализиране на регионални проекти. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова посочи, че информираността и интересът в региона към европейските регионални програми растат бързо.

В продължение на изложението си от първия ден на форума членът на ЕП г-н Маринеску обърна внимание на бъдещето на регионалното сътрудничество между България и Румъния и потенциала за привличане на допълнителни европейски средства в едни от най-слабо развитите европейски региони. Акцент бе поставен и върху бъдещо сътрудничество между администрациите на трите богати на ресурси държави – България, Румъния и Сърбия. Подобно сътрудничество би допринесло и за допълнителни позитивни въздействия на моста „Нова Европа“ върху региона. Според румънския депутат е много важно силно да се подкрепя бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз, което в момента е под заплаха. Той подчерта, че проектът „Дунав мост 2“ не е приключен и че все още липсва нова инфраструктура, която да подпомогне сближаването на двата региона. В дискусията от първия ден бе подчертано, че основните позитивни ефекти от построяването на моста се усещат главно сред големите компании, а също така стана ясно, че местните граждани и МСП трудно могат да се възползват от новата платформа за трансгранично сътрудничество.

Зам.-министър Николова подчерта, че най-важното за подобряването на координацията между регионите на Видин и Долж е да се улесни кандидатстването за европейски фондове и в бъдеще да се постави фокус върху проекти, които имат позитивен и устойчив ефект върху развитието на местните общности. Представителят на Европейската комисия г-жа Ферсхелде добави, че при осъществяването на целите на програмите за регионално развитие не бива да се пренебрегват опазването на околната среда и ресурсите на региона.