Eвропейският парламент през погледа на доц. д-р Анна Кръстева

Публикувано:
11:23ч / 04.08.2015г
Брой прочитания:
764
Брой коментари:
0

В навечерието на ваканционния месец август гост на фондация „Европа и светът“ беше доц. д-р Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет, доктор хонорис кауза на университета в Лил, уважаван в международните среди учен, гост-лектор в различни университети по света. Поканихме я да разкаже за своето участие в публичното изслушване в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент на тема „Кохезионната политика на ЕС и маргиналиризаните общности“.
Доц.д-р Кръстева е желан събеседник, търсена е от медиите за коментари по важни теми на деня. Несъмнено, причина да бъде поканена да говори пред Европейския парламент е и авторитетът й като ръководител на Центъра за бежански, миграционни и етнически изследвания (CERMES) и като председател на Асоциацията на членовете на ордена на Академичните палми (третият по значимост държавен орден на Франция) AMOPA-Bulgarie, както и многобройните й научни публикации. Все популярна става последната й книга „От миграция към мобилност”, за която има вече много рецензии и отзиви. Вероятно, ако беше избрала да работи във Франция, каквито възможности е имала, доц. д-р Анна Кръстева щеше да бъде още по-известна, но самата тя в началото на 90-те години на ХХ в. предпочита да остане в България. През този период за нея е много по-важно да участва в изграждането на новото у нас – като един Нов български университет, за какъвто е мечтала, но не е имала, когато е била студентка. Никога не е съжалила за решението си да остане в родината.

Доц.д-р Анна Кръстева гостува на фондация "Европа и светът"
Доц.д-р Анна Кръстева гостува на фондация „Европа и светът“

Талантлив университетски преподавател като доц. д-р Анна Кръстева винаги успява да зантригува слушателите си. Така стана и по време на срещата във фондация „Европа и светът” – останалите ни гости задаваха въпроси, коментираха, получи се пълноценен диалог.

Тази проява се вписва в поредицата от срещи, които фондацията ни организира в офиса си в по-тесен кръг от съмишленици, което дава възможност за по-непосредствено общуване, без оттенъка на официалност, който имат събитията, провеждани в големи зали с много участници. В случая нашата гостенка не само ни запозна с обсъжданията с евродепутатите по проблемите на маргинализираните групи, но сподели и личните си впечатления от работата на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. Председател на тази комисия е българската евродепутатка Искра Михайлова.

По повод формàта на срещата във фондация „Европа и светът” доц. Кръстева припомни думите на Юрген Хабермас, че гражданското общество се изгражда с малки кръгове от хора, събрали се около текстове. Това са най-истинските форми на граждански дебат.

Формàтът пък, в който е била поканена да участва от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, се нарича Public hearing – обществено изслушване. Какво представлява този формàт? „Кохезионната политика на ЕС и маргиналиризаните общности“ е тема на проектодоклад, който трябва да бъде приет от Европейския парламент, но преди това за обсъждане на темата са поканени четирима експерти от различни сфери. Изслушването им е последвано от дебат с участието на самите евродепутати, а финалът е така нареченият networking lunch (работен обяд, буквално – обяд за създаване на мрежа), който дава възможност за неформален обмен на мнения.

Високата чест да говори първа на общественото изслушване има доц.д-р Анна Кръстева. Преди да ни представи накратко изказването си, тя сподели впечатленията си от другите трима поканени в Комисията по регионално развитие на ЕП:

След доц. д-р Кръсева се изказва испанката Каролина Фернандес от Мадрид, ръководител на фондация, която се занимава с маргинализирани общности. Г-жа Фернандес респектира с резултатите от дейността на фондацията си: цитира конкретни бройки на хора, преминали през обучение и намерили работа, на деца, върнати в училище – и всичко това става чрез дейности, осъществявани с финансовата подкрепа на ЕС. Резюмирайки изказването на Каролина Фернандес, доц. Кръстева обърна внимание на новата формулировка, залегнала в самия доклад, която изразява насоките в политиките на интеграция explicite, but not exclusive, което означава, че политиките имат една основна целева група, но не изключват други. Например, 70% от хората, с които фондацията на Каролина Фернандес работи, са роми, но останалите не са. По този начин отпада етническият принцип, защото маргинализираните може да не са само представители на ромската общност, но на тях също трябва да се помогне.

Друго основно понятие, което въвежда въпросният проектодоклад, е структурно изключване, когато става въпрос за по-специфични форми на дискриминация.

Другите две поканени в публичното изслушване са Франциска Дж. Фрей, кмет на един от големите райони на Берлин, в който се разгръщат успешни политики за интеграция на маргинализирани общности, и Лиза О’Нейл Роган от Великобритания, която говори за изкуството като средство за интеграция – тя дава пример с един театър, привличащ като актьори представители на различни общности.

Доц. Кръстева беше възхитена от начина, по който британката е представила своето изказване – не чрез презентация на компютър, а четейки от красиво изписана ръкописно тетрадка, и спазвайки до секунда условието за 10-минутно изказване. Разказа на доц. Анна Кръстева за този момент от изслушването може да чуете тук:

Своето изказване в Комисията по регионално развитие на ЕП доц. д-р Анна Кръстева свежда до три въпроса: Защо? Кой? Как? Преди да се спре на тях обаче тя разясни понятието уязвимост, което все повече си проправя път. Съвременното общество се смята за рисково, и ситуацията, в която често попада отделният човек, се определя като уязвимост. Уязвимостта е по-широко понятие от бедност, ключов елемент е рискът да изпаднеш от една категория в друга, рискът да не можеш да се справиш с нови предизвикателства. Ключов момент е човешкото достойнство. Уязвимостта не се определя само от прага на доходите, а от начина, по който обществото се отнася към един човек и как той се отнася към себе си. Затова на Запад все повече политиките се насочват към управление на уязвимостта – обясни доц. д-р Кръстева. В изказването си пред евродепутатите тя ги провокира с констатацията, че политиците се възползват от уязвимостта на ромската общност за своите политически цели, защото тази уязвимост често става причина за купуването на ромски гласове – т.е., от една страна политиците използват ромите като електорален ресурс, а от друга страна, търсят начини за решаване на проблемите с ромите чрез кохезионната политика. Повече аргументи на доц. Анна Кръстева може да чуете тук:

Така ромите стигат до ситуацията all exclusive, а бежанците в Европа се превръщат в „новите роми”.

Търсейки отговор на въпроса кой играе роля в така създадената ситуацията с маргинализираните общности, доц. д-р Анна Кръстева очертава с няколко щриха:

Понякога в една и съща държава, като България, има протиположни примери за неуспешни или успешни практики: сред първите са случаи в Гърмен и Орландовци, но съществува и примерът на Каварна, където ромската общност е напълно интегрирана.

Младежта често е активна за спасяване на отделен застрашен обект, но нерядко остава безразлична към съдбата на десетки хиляди хора от маргинализираните групи. 

Интернет се превърна в ужасяваща арена на дискриминационни, ксенофобски, екстремистки дискурси.

Ромските елити дали са част от решението или част от проблема? Това е въпрос с понижена трудност – категорична е доц. Кръстева

Как могат да се решат проблемите на ромите и на другите маргинализирани общности?

Образование, образование, образование – е отговорът, подчертава доц. Кръстева.

Но как се прави общество на знанието с нови неграмотни?

Научени или ненаучени са уроците от Декадата на ромското включване? Резултати от Декадата има, но те са отрицателни: повишена безработница, повишена неграмотност, повишена маргинализация. Цяла Декада с толкова мощно финансиране – ако не се анализират резултатите, рискуваме да се повтори същото!

Ролята на местната власт също е изключително важна.

Като положителен пример в България, с който да се противостои на ромското all exclusive, доц. Кръстева посочва здравните медиатори – младежи, предимно роми, които получават здравно образование и се връщат в своята общност, за да работят с нея.

Друг показателен пример за приобщаване на марганилизирани общности има в Копенхаген. Повече него – в звуковия файл:

В каква посока да се върви? Доц. д-р Анна Кръстева дава следните идеи:

 

Журналистите Даниела Бенишева, Жени Павлова, Владимир Дворецки
Журналистите Даниела Бенишева, Жени Павлова, Владимир Дворецки

Гостуването на доц. д-р Анна Кръстева във фондация „Европа и светът“ стана повод за оживен разговор с останалите участници в срещата. Журналистката Жени Павлова направи колкото шеговитото, толкова и сериозно предположение, че ако се подобри положението на ромите, ще поскъпне ромският електорален глас!

– Много хумористично резюмирате моята теза – каза доц. д-р Анна Кръстева. – Това е трагичен хумор. Ромската общност никога не е била елитна, но такава висока степен на безработица никога не е имало. Да живеят в незаконни къщи, т.е. да живеят незаконно в собствената си държава, това преди 30 г. го е нямало – ромите работеха във фабрики, на полето, децата ходеха на училище, защото беше задължително. Сега пак е задължително, но не се спазва.

Владимир Дворецки: В Павликени се оказа, че ромската общност днес е напълно интегрирана и не създава проблеми.

Отляво надесно: Илдико Отова, Снежина Русинова-Здравкова, Роза Здравкова
Отляво надесно: Илдико Отова, Снежина Русинова-Здравкова, Роза Здравкова

Доц. д-р Анна Кръстева: Има такива оазиси, зависи от местните власти.

Димитър Пехливанов (вдясно)
Димитър Пехливанов (вдясно)

Илдико Отова от екипа на доц. д-р Анна Кръстева припомни случая с наводнението във варненския квартал Аспарухово, когато имаше проблеми с възстановяването на ромските къщи.

Със свои наблюдения за ролята на местните власти и на европейските институции по отношение на ромите в разговора се включи Димитър Пехливанов, преподавател в IFAG (Франкофонски институт по администрация и управление), секретар на българската делегация в Комитета на регионите на ЕС и на Конгреса на регионите в Съвета на Европа. Чуйте мнението му тук:

Снежина Русинова-Здравкова, преводач от френски, сподели впечатления от ромските общности в родния си град Сливен от времето на социализма:

Участниците в срещата във фондация „Европа и светът“ за пореден път стигнаха до заключението за отговорността на медиите за обществените настроения по отношение на ромите. Доц. д-р Анна Кръстева обаче напомни, че в европейския дебат вече се избягва етнизирането на проблема с бедността и уязвимостта, защото се приема, че не само ромите попадат в маргинализирани групи.

Доц. д-р Анна Кръстева
Доц. д-р Анна Кръстева

Обобщавайки впечатленията си от срещата с евродепутатите, доц. д-р Анна Кръстева започна с позитивното си впечатление от липсата на каквато и да било форма на контрол върху изказването й – никой не й е поискал да покаже предварително за какво ще говори, какви тези ще застъпва – имала е абсолютна свобода. Тя откровено каза, че след представянето си пред евродепутатите отначало е била изненадана от липсата на въпроси към самата нея, както и към другите три участнички в общественото изслушване. Членовете на Комисията по регионално развитие на ЕП по-скоро са използвали повода, за да развият свои политически тези. През цялото време присъстващия в залата представител на Европейската комисия си е водил записки – конкретно доказателство за връзките между отделните институции на ЕС. Разговорите по самите изказвания от изслушването са станали вече в неформална обстановка, на последвалия работен обяд (networking lunch). Тогава доц. д-р Кръстева чува и много хубави отзиви за изказването си: поздравяват я за предложението да се направи подробен анализ на резултатите от Декадата на ромското включване, за да не се повтарят грешките; оценяват по достойнство и констатацията й, че политиците имат принос в създаването на проблема с ромите, защото ги използват като електорален ресурс. Доц. д-р Кръстева е силно впечатлена и от дълбокото познаване на ситуацията в България от страна на евродепутати и експерти, поканени на работния обяд – оказва се, че те следят развитието на проекти, осъществявани у нас с финансиране от ЕС, с които дори българската общественост не е напълно запозната. Неведнаж е била повтаряна и констатацията, че финансови средства от фондовете на ЕС остават неизползвани в много страни, включително и у нас.

Изводите на доц. д-р Анна Кръстева за гостуването й в Европейския парламент, може да чуете тук:

Завършваме с оптимистичното заключение, че до 2020 маргинализираните общности няма да останат само като тема на доклад, обсъждан в Европейския апрамент, а решаването на проблемите им ще намери място във всички политики на Европейския съюз.

Резюмето от срещата и аудиофайловете подготви Гергина Дворецка.

Повече снимки от гостуването на доц. д-р Анна Кръстева във фондация „Европа и светът“ може да видите на страницата на фондацията във Фейсбук:

Източник: www.evropaworld.eu