Физули – поет на любовта

Публикувано:
08:28ч / 13.04.2019г
Брой прочитания:
244
Брой коментари:
0

Векове преди Ромео и Жулиета да станат символ на трагичната любов, източните народи са разказвали от поколение на поколение историята на влюбените Лейли и Меджнун. И при тях родителите им са станали причина двамата да не бъдат заедно, и при тях единият не може да преживее смъртта на другия. Съдбата им е вдъхновявала много поети, сред които е и Физули, един от най-ярките представители на азербайджанската литература от XVI в. По неговата поема „Лейли и Меджнун“ в началото на ХХ в. композиторът Узеир Хаджибейов създава първата азербайджанска опера. Кратък видеозапис от нея можаха да видят гостите на литературната вечер, посветена на поета, на 10 април в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“.

Същата вечер бяха прочетени в оригинал на азербайджански и в превод на български език 6 газели на Физули. Над тези преводи работих заедно със София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет, като се ръководех и от руския превод, който обаче на моменти се разминава с оригинала. Стиховете бяха подбрани от Института за ръкописи „Мохаммад Физули“ при Академията на науките на Азербайджан въз основа на това, че са сред най-любимите и популярни сред азербайджанците. В една от газелите се споменава за Лейли и Меджнун, както и друга легендарна трагично влюбена двойка на Изтока – Ширин и Ферхад.

Самата газела е разпространена лирична форма в поезията на източните народи. Състои се от двустишия с несложни рими, като нерядко всеки стих завършва с едни и същи думи.

Под българската версия на газелите е публикуван преводът им на руски, който ползвах за ориентир.

Гергина Дворецка

*     *      *

В мен силата на любовта е по-голяма от тази на Меджнун.
Най-предан влюбен съм, чрез мен живее името Меджнун.
 
На кървавите ми сълзи не се чуди!
Така е, щом съдбата праща ни беди.
.
Гордей се с това, че човек като мен избра те за своя любима.
Лейли има Меджнун, Ширин – Ферхад, а ти моето сърце имаш!
 
Не приличам на славея, аз съм по-устойчив,
той безсилен във мъката стене.
 
Но всеки страдащ, съзрял изнурения ми вид,
би се радвал, че не е като мене.
 
О, сърце, като птица недей да се рееш
сред просторите на любовта ми,
 
там, тъй както във степите, дебнат злодеи,
има много ловци и капани!
 
Но не слушай глупави съвети, Физули,
а по пътеката на любовта върви!
*     *      *
Одарен любовью больше я, чем сан, слава Меджнуна,
Я преданнейший из ашугов, лишь имя живет Меджнуна
 
Глаза твои кровожадны, удивительно ли это?
Коль советника лукавство им, как жестока фортуна.
 
Возгордись тем, у тебя что есть влюбленный, и этот я,
У Лейли – Межднун коль есть, а Ширин же у Фархада.
 
Стоек я, не сравнить меня с соловьем, с его стоном,
Одолеть скорбь слаб он, и терпеть муки ему не дано.
 
Настолько слаб и изнурен я, утешится моим видом,
У кого душа страданиями времени изранена.
 
От моего сердца птица, в небесах любви не пари,
В тех степях засад не мало, берегись же скакуна!
 
Не слушай ты совет беспечных, не бросай любви дорогу,
Физули, мудрости путь то, брось же ты того болтуна!
*     *      *
Душата ми се радва, щом палавите ти коси видя,
занемявам, усмивката ти като цвят от роза, щом видя.
 
Щом те гледам, кръвта ми потича като сълзи от очите,
стрелите ресници, пронизващи сърцето ми, също кървави виждам.
 
Който стройния стан на чимшира реши да възхвалява,
Ще замлъкне засрамен, щом кипариса на твоето тяло види.
 
Не един поет от любовта би се отказал навеки,
ако можеше моята мъка любовна да види.
 
Този, който не вярва в ужасния огън на ада,
би повярвал, щом адската мъка от раздялата с тебe види.
 
Който нежната розова пъпка с рубина на твоите устни сравнява,
посрамен ще бъде, щом чистота на перлите в тяхната детска люлка види.
 
Не се опитвай, Физули, да скриваш любовната мъка,
наясно са хората, щом пред дворцовата порта унил и раздърпан те видят.
*     *      *
Душа радуется, косы твои игривые видя,
Речь теряю, бутон, рубин твои как розы живые видя.
 
Глядя на тебя, потоком кровь течет из глаз, слезами,
Стрелы ресниц, пронзившие сердце, также кровавые видя.
 
У самшита кто хвалебно стан тот стройный восхваляет.
Устыдится кипариса рост и стан твой видя.
 
Ни один ашуг оставил вой и стон любви навеки,
У меня узрев все больше стоны и вои видя.
 
И неверующий даже преужасным огням ада,
Пришел к вере, твои разлуки адовы видя.
 
Кто сравнит бутон пренежный с рубином губ твоих нежных,
Устыдившись чистоты в них, перлы дождевые видя.
 
Не пытайся, о Физули, ты скрывать любви печали,
Разумеют люди, ворота рваные лохмотья видя.
*     *      *
Живота си неведнъж жертвах, но щастие не открих,
за милост молих, но у тебе съчувствие не открих.
 
Изгубих всичко, което имах, станах жалък бедняк,
но на нежността ти балсама в бедата не открих.
 
Да можех само да разкажа как мъчех се тогаз:
нещастен роб, в чертога на султана влязох, но там не го открих.
 
Нищожен като мравка нагоре аз пълзях,
но Сюлейман-мъдреца, за жалост, не открих.
 
Аз съм самотен славей, запял сред розов храст,
аз папагал съм сред вълшебен парк, но сладост не открих.
 
Върти се, колело на съдбата! Все по-близо до целта!
Сапфир, да украся ръцете ти, така и не открих.
 
Аз Физули съм, беднякът, молещ за твоята обич,
но ти мен, безполезната капка, в океана не откри.
*     *      *
Я жизнью жертвовал не раз, но счастья не нашел.
Молил пощады, но в тебе участья не нашел,
 
Утратил все, чем обладал, стал нищим,- но и тут
Бальзама нежности твоей в напасти не нашел.
 
О, если бы я рассказал, как мучился тогда:
Несчастный раб вошел в чертог, но власти не нашел.
 
Я, как ничтожный муравей, карабкался и полз,
Но Сулеймана-мудреца, к несчастью, не нашел.
 
Я одинокий соловей, поющий в купах роз.
Я попугай в саду чудес, но сласти не нашел.
 
Вертись, фортуны колесо! Все ближе, ближе цель!
А я сапфира для твоих запястий не нашел.
 
Я Физули, простой бедняк. Красавица, прощай!
Я в бурю гибнущий челнок, я снасти не нашел.
Преводите са направени от азербайджански и при съпоставяне с руския превод на газелите от София Шигаева-Митреска и Гергина Дворецка
Още по темата на сайта ни:

Източник: www.evropaworld.eu