Фрагменти от Буенос Айрес

Публикувано:
07:49ч / 10.01.2018г
Брой прочитания:
692
Брой коментари:
0

Когато човек се отдалечава във времето от едно пътуване, онова, което изниква в спомените му, е фрагментарно. Така е и с двуседмичното ни пребиваване в Аржентина и Бразилия през ноември 2017 г. Първото, с което ме изненада Буенос Айрес, бяха странните редички от хора, застанали един зад друг на тротоарите. Оказа се, че чакат автобус. Никога в Европа не бях виждала хората да спазват такъв ред пред спирките на градския транспорт. Другото, което ме шокира, бяха трицифрените, а понякога и четирицифрени номера на сградите. Градът наистина е огромен и не е чудно на къщите да има номера като 456 или 1020.

Всъщност, Буенос Айрес ме изненадваше постепенно. Няма да забравя как, когато пристигнахме и от летището взехме автобус, край прозореца му се занизаха квартали, които много ми напомняха софийските „Младост“ или „Надежда“. Казах си: „Затова ли пропътувах толкова километри, та да видя познати гледки?“ Още първото място, което посетихме обаче ми доказа, че това съвсем не е така – колоритният квартал „Ла Бока“, с пъстрите му къщи и легендарната улица „Ел Каминито“, на която , казват, се е родило тангото.

DSC04483IMG_5669После се отправихме към друга голяма забележителност на Буенос Айрес: президентския дворец, известен като „Ла каса росада“ (Розовата къща) заради розовия си цвят. Местната ни екскурзоводка Патрисия ни показа прозореца, от който е говорила пред множеството, събрано около двореца, прочутата Ева Перон – Евита (първият вдясно в еркерната част на сградата). Пред Каса росада е известният площад „Майо“ (Май). Някога той се е наричал Площад на победата и на него през месец май 1810 г. започва революцията, която 6 г. по-късно довежда до независимостта на страната от Испания. Оттогава вече носи името площад „Май“. На него се намира катедралата на града, в която е мавзолеят на генерал Хосе де Сан Мартин. Около саркофага на генерала се издигат три мраморни женски фигури в естествен ръст, символизиращи трите държави, които той е освободил: Аржентина, Чили и Перу.

На площада се намира и сградата Кабилдо, запазена от колониално време, когато в нея се е помещавало кметството на Буенос Айрес, а днес там е Националният музей на Майската революция.

От площад „Майо“ започва и булевардът със същото име, популярният авенида де Майо.

DSC04501DSC04496Площадът е известен и с това, че на него редовно идват протестиращи. Някои от тях си правят палатки и постоянно стоят там, други идват периодично, но неизменно, като майките с бели забрадки, изгубили децата си по време на политическите репресии през 70-е години на миналия век. Бели забрадки са изрисувани на площада, на мястото, където майките се събират всеки четвъртък следобед.

Наоколо са разлепени плакати, снимки. Тук могат да се прочетат и левичарски лозунги като „Частната собственост причинява нова смърт“.

IMG_5686-1Наблизо, в тревните площи, се виждат 17 бели кръста и надпис, който пояснява, че това е напомняне за 649 загинали аржентински войници през 1982 г. във войната между Аржентина и Великобритания за Малвинските острови. На площад „Майо“ видяхме и ученици, седнали на тревата под едно дърво – вероятно провеждаха учебен час на открито. Пак там научихме, че дървото с невероятно красиви червени цветове, което веднага привлича погледа, се нарича сейба и е типично за Аржентина. 

IMG_5746-1Металното цвете на Буенос Айрес или Floralis Genérica, както е точното му название, е толкова впечатляващо, че заслужава да покажем няколко снимки с него. Намира се близо до Юридическия факултет, на Площада на обединените нации. Високо е 23 метра и е разположено е в средата на кръгло изкуствено езеро. Цветето е подарено на града от архитекта Едуардо Каталано през 2002 г. и в него е вграден специален механизъм, благодарение на който то може да се разтваря всяка сутрин и да се затваря вечер.

През 2010 г. обаче този механизъм се поврежда и стоманено-алуминиевите венчелистчета остават отворени цели 5 години, след което е поправен. За съжаление, ние не успяхме да видим цветето затворено, защото не се случи да минем покрай него вечер, но гледката и през деня е възхитителна. Прави впечатление, че на много места наоколо може да се прочете информация за историята на тази забележителност – още едно доказателство, че аржентинците ценят всеки детайл от миналото.

DSC04615_Easy-Resize.comIMG_5739Квартал Реколета е един от най-престижните в аржентинската столица. Сред забележителностите му е гробището Реколета, посочено сред 10-е най-красиви в света в класация на CNN през 2013 г. То прилича на малък град в памет на починалите. Сред погребаните там има известни личности, като най-много цветя има пред гробницата на семейство Дуарте, моминската фимилия на Ева Перон-Евита.

Няма пространства с цветя пред гробниците, но близо до входа видяхме едно дърво с нереално ярки алени цветове, които на ми изглеждаха като изкуствени. Всъщност, прилича на цветето, познато у нас като коледна звезда, но ние си го купуваме в саксии, а по онези географски ширини нашенските цветя са с хиперболизирани размери и приличат на дървета.  

20171028_042259Не може човек да е бил в Буенос Айрес и да не е посетил някоя танго вечер в известно заведение. Обикновено танцовият спектакъл е предшестван от вечеря с прочутите аржентински пържоли и великолепно аржентинско вино. Бяхме на танго вечер в „Кафе де лос анхелитос“. Вечерята заслужава суперлативи, но последвалите танго изпълнения надминаха очакванията ни. Вълнуващи, страстни танци под звуците на виртуозен оркестър, който беше разположен над сцената зад голямо стъкло. Магична музика, завладяваща атмосфера! 

DSC04552Разходка из центъра на Буенос Айрес вечер около Обелиска, издигнат през 1936 г. в чест на 400-годишнината на града. Пред Обелиска растат треви от пампата, които са изключително меки при докосване, а не остри, както изглеждат на пръв поглед. Пред обелиска туристите обикновено си правят снимка на фона на две гигантски B A, инициалите на Буенос Айрес, покрити със зеленина.

Оттам може да се тръгне по величествения булевард „9 юли“ с 18 платна. На този булевард, близо до Обелиска, е и прочутият оперен театър „Колон“, но централният му вход е откъм към ул. „Libertad“ (Свобода) 

В аржентинската столица има десетки стилни кафенета и ресторанти, които ще ви привлекат с приятната си атмосфера. По търговската улицица „Флорида“ звучаха изпълнения на улични музиканти, които свиреха не просто, за да получат пари от минувачите, а с вдъхновение и страст, които аржентинците умеят да влагат във всичко.

Автор: Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu