Мъдрост, от която да се учим и днес, съдържа тази книга, устояла на времето и създала автори като Андерсен, Паулу Коелю и Хорхе Букай. „Граф Луканор“ (издание на „Изида“, превод – проф. Стефка Петрова) е написана 18 години преди „Декамерон“ на Бокачо от испанския благородник дон Хуан Мануел (1282-1349). Той е имал бурна съдба, внук и племенник е на крале, а дъщеря му става кралица.

„Граф Луканор“ включва 51 новели, притчи, басни и афоризми. Любопитното е, че новела 32. векове по-късно е пресътворена от Х. К. Андерсен в приказката му „Новите дрехи на царя“. В дневника си Андерсен сам признава, че е заимствал сюжета. Хорхе Луис Борхес включва в своята „Антология на фантастичната литература“ новела 11.

Дон Хуан Мануел (1282-1349) е един от най-големите испански писатели през Средновековието. Внук е на крал Фернандо III и племенник на Алфонсо X Мъдрия, а дъщеря му е кралица – съпруга на крал Енрике II. Роден е в Ескалона (Толедо). Имал бурна и неспокойна съдба, като непрестанните му амбиции за по-високо социално положение и по-изгодни бракове за децата му го карали да влиза в конфликти с различни владетели, да напуска родината си за дълги периоди от време и често да сменя политическите си пристрастия. До голяма степен именно натрупаният житейски опит и нелеката му съдба поставят своя отпечатък и върху историите, които дон Хуан Мануел събира и обработва, и посланията, които отправя към читателите си. През последните 25 години от живота си той се отдава на литературна дейност. Пише не на латински, а на испански. Създава десетина книги, като до нас са достигнали половината от тях.

Най-значимото му произведение е „Граф Луканор“ (1335). Книгата е с нравствени примери от живота на владетели и народи от различни епохи и е предназначена за тези, които искат да успеят в живота. Състои се от пет части. Първата, най-обемната, включва 51 новели. Втората, третата и четвъртата част са колекция от афоризми и изказвания по същите теми. Петата е кратък морален трактат.

Тематичното разнообразие е много голямо, както и разнородността на източниците – тук срещаме разкази, изведени от собствения личен опит на автора, устни предания на еврейските му слуги, истории с очевиден ориенталски произход, класически басни и притчи.

Най-общо повествованието се движи по следната схема: благородникът град Луканор задава въпроси на своя мъдър съветник Патронио, който след това му разказва аналогична история, благодарение на която господарят му стига до успешно решение на своя проблем. След това дон Хуан Мануел добавя кратки стихове, в които е синтезирана поуката от разказаното. По този начин произведенията постигат дълбоко морализаторската си и нравствено-дидактична цел и дават на читателя съвети за водене на извисен начин на живот, учат го да се стреми към доброто и универсалните духовни ценности.

 

Източник: Издателство "Изида"