В Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Университетската библиотека на СУ е представена изложбата „Език свещен на моите деди – хърватско-български паралели“. Неслучайно за нейно мото е използван популярният стих на Иван Вазов – народният ни поет е бил един от най-големите радетели за по-близки контакти с хърватските интелектуалци.

Изложбата беше открита на 6 март от посланика на Хърватия в България Н.Пр. г-жа Лиерка Алайбег. Присъстваха много чуждестранни дипломати, представители на академичната общост, журналисти. За връзките между университетите на двете държави говориха ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков и зам.-ректорът проф. Мария Стойчева. Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб Татяна Петрич разказа историята на самата изложба, посветена на 25-годишнината от международното признаване на Република Хърватия и установяването на дипломатически отношения с Република България. Идеята за нея се ражда благодарение на сътрудничеството между дружествата за двустранно приятелство в Хърватия и в България. Специален гост на събитието беше зам.-министърът на културата от служебното правителство, проф. Боряна Христова, която също произнесе кратко слово. Студентки, изучаващи хърватски език в СУ прочетоха в оригинал откъси от произведения на хърватски творци, писани за България. Културните контакти между двете страни са представени чрез книги, библиографски материали, изложбени пана.

Основното достойнство на тази изложба е, че припомня имена и факти, които говорят колко реално е хърватското присъствие в българската история и култура. Не са малко и българските културни следи в Хърватия. Известно е, че там до XVI в. се използва глаголическото писмо, но във вариант, наричан „ъглеста глаголица“ заради по-особения шрифт. През 1601 г. на италиански език излиза книгата „Царството на славяните“ от родения в град Рагуза, днешен Дубровник, Мавро Орбини, който пише за „успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България.“ По заповед на цар Петър Първи историята на Мавро Орбини е преведена на руски с известни съкращения през 1722 г. Тази книга цитира и отец Паисий в своята „История славянобългарска“, изписвайки името на автора й като Маврубир.

В София има улица „Йосиф Щросмайер“, но дали мнозина знаят, че хърватския католически епископ дава подкрепата си за издаването през 1861 г. на сборника „Български народни песни“, съставен от братя Миладинови. Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867). Тази академия „събирала и обнародвала научни трудове, що засягат българската политическа, черковна и правна история българската география, етнография и пр.“ – пише акад. проф. Стефан Юринич, който пък е единственият чужденец сред ректорите на Софийския университет. Стефан Юринич е хърватин по произход, но български учен, първият професор по зоология у нас. Починал е в София през 1947 г. Цяла витрина от изложбата е посветена на него.

Изложбата „Език свещен на моите деди – хърватско-български паралели“ припомня за литературните ни връзки. Специално внимание е отделено на влюбената в България поетеса и преводачка Весна Парун (922-2010 г.) и на много популярната у нас писателка с българо-хърватски корени Дубравка Угрешич.  Има информация и за връзките ни в живописта, скулптурата и театъра, за български оперни певци, които са се изявявали на хърватска сцена… Не са забравени обаче и българските градинари – първите от тях отиват в Хърватия през 1850-1855 г. и са неформалните български посланици по тези земи, както ги определят съставителите на изложбата.

Изложбата може да бъде посетена до 16 март.
Материалите, представящи историята на българо-хърватските литературни контакти, изложени в Университетската библиотека, ще останат експонирани до средата на април. Дарението от Националната и университетска библиотека в Загреб, ще бъде предадено за обработка, за да може книгите да достигнат по-бързо до своите читатели.
Още снимки от откриването на изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

 

Източник: www.evropaworld.eu