Хепиенд за сагата с „Войната на буквите“

Публикувано:
08:07ч / 17.01.2023г
Брой прочитания:
866
Брой коментари:
0

Както можеше да се очаква, излъчването на първия епизод от новия сериал на БНТ „Войната на буквите“ предизвика вълна от коментари в социалните мрежи. Имаше положителни, но преобладаваха отрицателните. Мненията варираха от интелигентно иронизиране до призиви за спиране на филма и забрана за писане на историческа тема на Людмила Филипова, по чийто роман е създаден сериалът. Макар повечето критични забележки да са оправдани поради неточното отразяване на историческата епоха и окарикатуряването на значими фигури като Симеон Велики и Петър I, ще се опитам да бъда позитивен и да предложа няколко варианта за спасяването на продукцията, в която са вложени доста средства от джоба на данъкоплатците, и от която би могло да се получи приличен сериал, който да има успех не само у нас, но и в чужбина. Това би могло да стане дори без замразяване на излъчването на епизодите, които се пускат на малкия екран всяка неделя.

Нямам честта да познавам създателите на „Войната на буквите“. Предполагам, че са имали добрите намерения да привлекат младежката аудитория, която до голяма степен липсва на БНТ. Оттам идва и наемането на млади и симпатични актьори, с които да се идентифицират зрителите, както и използването на съвременен жаргон. Това обаче си има своята цена – опростачването на историята. Съществува и рискът тийнейджърите да възприемат сериала като чиста монета и да си формират изопачена представа за Златния век на България на базата на пропагандираните във филма конспиративни теории.

На първо място, ще се съглася с мнението на Гергина Дворецка, че се е получил един тюрлюгювеч поради смесването на изразни средства от различни епохи. Това обаче не е основният проблем, тъй като има успешни филми с такива разнородни елементи. Най-важният дефект, който разбуни зрителите, е произволът при представянето на ключови личности от епохата, когато се създават основите на българската духовност и култура. Най-лесният начин да се преодолее това е да се заличи от сериала всякакво споменаване на имената на Симеон, Петър и така нататък. По този начин биха отпаднали неоправданите претенции за историчност и би останало едно фентъзи – нелоша нашенска кръстоска между „Игра на тронове“ (който очевидно е един от примерите за подражание на творческия екип) и „Сексът и градът“. Това може да се постигне доста бързо, като се направи нов звукозапис (повечето зрители и без това се оплакват от звука на първия епизод) с други имена на основните герои.

Вторият вариант за спасяване на продукцията, в която според някои публикации БНТ е вложила близо 900 000 евро (около 1,8 млн. лв.), предвижда пренаписване на сценария, евентуално от други сценаристи, със задължителното използване на консултанти – наши историци, експерти по Първото българско царство. След това пак ще се наложи да се прави нов звукозапис, при който да се махнат най-възмутителните реплики, и изрязване на някои еротични сцени. Това, разбира се, е трудно постижимо в кратки срокове, а освен това би могло да се изтълкува като налагане на цензура. Освен това, ще трябва да се преснемат някои сцени, за да се избегне въпиющото присъствие в кадър на предмети, одежди и архитектурни елементи от други епохи и региони.

Има и трети, по-радикален вариант. Той предвижда да се привлече нов творчески екип, който да изгледа целия заснет материал и да отсее „зърното“ от „плявата“. Ако имаме късмет, вместо тези 12 серии би могъл да се получи например шестсериен филм (пак след задължителен нов звукозапис). Не е ясно обаче доколко това е възможно, като се имат предвид авторските права на сегашния творчески екип.

Някой би казал, че това са безплодни упражнения в творческо писане, и че нищо такова не може да се осъществи. Нека обаче да припомня, че след заснемането на широкомащабната кинопродукция „Хан Аспарух“ бе привлечен холивудски екип, който през 1983 г. направи съкратена версия за разпространение в чужбина, озаглавена „681 – Величието на хана“. Епичната трилогия бе сведена до нормалните 92 минути, и в този вид според авторитетни източници е имала доста дълъг живот по чуждестранни киносалони и кабелни телевизии.

Имам още един пример за оползотворяване на наследството на неуспешна продукция от времето на дядото на Людмила Филипова – тогавашният министър-председател Гриша Филипов. Става въпрос за филмовата драма в две части „Борис I“, чиято премиера бе през 1985 г. С нейните декори, изобразяващи двореца в Плиска, бе заснета част от фантастичната приказка „13-та годеница на принца“, която си остава един от най-популярните филми за деца на нашата кинематография.

Ако се оставим на течението и позволим „Войната на буквите“ да бушува по телевизионните екрани и в Ютюб (всеки нов епизод се качва там в понеделник, и то със субтитри за глухи), има всички изгледи този сериал да повтори съдбата на „Златния век“ от 1984 г. Главната роля на цар Симеон в него се изпълняваше от Мариус Донкин, но сценарият бе обременен от идеологически догми и затова 11-серийният епос бързо бе забравен. Има и друг наш сериал от по-далечен период, който можеше да се спаси по начин, предложен по-горе. Става въпрос за 10-серийният „Демонът на империята“, излъчен през 1971 г. Това бе приключенски филм за Левски, който изглеждаше като побългарен уестърн. На децата обаче той се хареса, и култовата реплика „Джингиби, предай се!“ често се чуваше из кварталните дворове. Сериалът бе „погребан“ след канонада от донякъде оправдана критика за карикатурно изобразяване на Апостола (в чиято роля се превъплъти Илия Добрев). Ако обаче на времето някой бе посмял да прередактира творбата на режисьора Вили Цанков, така че да стане комичен сериал за подвизите на някой измислен герой, например Васил войвода, резултатът би бил съвсем различен.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта:

Сериалът „Войната на буквите“ – приумици, заемки

 

Източник: www.evropaworld.eu