И мъжете преводачи могат да осмислят женската лирика

Публикувано:
14:38ч / 07.03.2019г
Брой прочитания:
202
Брой коментари:
0

Един от популяризаторите на българската литература в Словакия е доц. Игор Хохел – поет, писател, преводач, литературовед, литературен теоретик и историк. След като един след друг ни напуснаха големите българисти и преводачи от български на словашки език Ян Кошка, Вера Прокещова, Емил Кудличка, представител на гилдията е Игор Хохел. По време на 26-я международен панаир на книгата „Библиотеката 2018” в Братислава той представи последния си превод на стихосбирката „Като морска вода съм” от българската поетеса Димана Иванова. Присъстващият на събитието наш преводач от словашки език Асен Милчев тогава използва случая да вземе от него интервю, което любезно предостави за публикуване на сайта ни заедно с кратка биографична справка за уважавания си събеседник.

1977 – Дипломира се във Философския факултет на университета „Ян Коменски” в Братислава, специалност словашки и български език и литература
1977–1987 (с прекъсване от 3 г.) – Постъпва в Педагогическия факултет (вече университет) в Нитра в катедрата по словашки език и литература. Едновременно е в научния отдел на Кабинета по литературна комуникация и експериментални методи.
1982-1985 – лектор по словашки език и литература в СУ „Св. Климент Охридски” в София
1987-1995 – редактор в литературното месечно списание „Ромбоид”
1996-1999 – Главен редактор на „Ромбоид”
От 1996 – Преподава в Философския факултет на Университета в Нитра словашка литература от втората половина на 20-ти век, както и проблеми на постмодернизма, литературна критика, литературна семиотика и креативно писане, доцент
1991-2004 – Преподава като външен лектор история на българската литература във Философския факултет на университета „Коменски” в Братислава
2006-2008 – Председател на Клуба на независимите писатели
2008-2013 – Председател на Асоциацията на словашките писатели

Как се свързахте с българския език и литература?
Съвсем случайно. Бях се записал да следвам словашка литература и история в университета в град Търнава. Но още първите три дни разбрах, че в рамките на лекциите по история ще трябва да изучавам доста и геология. Скука! Затова отидох във Философския факултет на университета „Коменски” в Братислава, тръгнах по коридорите, като четях табелките на вратите на преподавателите. Исках да сменя историята с някаква друга специалност. Срещнах един сериозен господин, който ме попита какво търся. Изложих проблема си. А той ми каза: „Имаме едно свободно място по словашки език и литература с български език”. Щях да го разцелувам. Оказа се, че това е бил Шимон Ондруш – професор по славянско и индоевропейско езикознание, бъдещ мой преподавател. Запомнил съм и датата на първия ден на лекциите ми в Братислава – 10.10. 1972 г.
Кои бяха вашите преподаватели?
Освен професор Ондруш, Донка Вакарелска, Милан Одрански… В курса бяхме 5 момичета и аз. Бях първият мъж, завършил българска филология в университета „Ян Коменски” в Братислава.
Колко книги от български автори сте превели?
Не много. Нямах възможност. А и конкуренцията някога беше голяма. Десетина книги – Иван Давидков, Иван Калчев, Антология на българската авторска приказка…И още, и още… За някого е малко, за други – много.
Превеждате и проза, и поезия, а и драма…
Само една драма от Недялко Йорданов. Много отдавна. Преведох и две куклени пиеси от Максим Асенов, които ги даваха по нашите куклени театри.
Какво предпочитате да превеждате – проза или поезия? Вие самият пишете.
Да, пиша поезия, но превеждам повече проза.
Имаше някаква интересна история около първия ви превод от български…

Да, започнах със спортни статии. Баща ми беше редактор в спортния в-к „Старт”, който си сътрудничеше с българския му съименник и искаха да дават информация от България. В ония години най-големи международни успехи имаха българските щангисти и борци. Бях се специализирал да разказвам за тях. Но първият ми сериозен литературен превод бе новелата „Страх” от Йордан Радичков. Тогава бях още млад преводач и това бе голямо предизвикателство за мен.

А срещали ли сте лично със самия Радичков?

Да, бил съм и в неговия дом в София.Струваше ми се, че той прилича на някои от своите герои.

И Радичков ли стана любимият ви български писател?

Да. И се радвам се, че миналата година след като дълго време в чекмеджето ми стоеше готов преводът на повестта му „Прашка”, най-сетне книгата излезе на книжния пазар.

Продължавате ли да следите съвременната българска литература?
Отчасти, за съжаление имам и още много други занимания и задължения. Стремя се да съм в крак с най-основните неща.
Поддържате ли връзка с някои български литератори в момента?
За съжаление българските ми приятели по естествени причини намаляват. С прискърбие разбрах , че скоро е починал и големият български поет, преводач и приятел на словашката литература Димитър Стефанов. Кореспондирам си с Величко Панайотов. И с Димана Иванова, разбира се.
Може ли да се засили по някакъв начин интересът към българската преводна литература в Словакия?
Бих отговорил по-общо – за южнославянската литература. Според мен единственият начин е издателствата, които макар и рядко издават такива книги, да им правят по-голяма реклама. Какво става обикновено? Те получават някакви пари от някаква институция, правят премиера (така нареченото „кръщене” у нас) и край. Дори аз трябваше да ги подсещам да изпратят книгата ми в редакциите на литературни издания, за да напишат рецензии за нея. Може би добро средство би било да се организира някакъв малък фестивал на южнославянските литератури. В Братислава? Ама кой да поеме инициативата? И кои ще го направят? Засега няма отговор.
Има ли интерес на млади хора да следват българска филология?
Едно време общославянската катедра в Братислава беше много силна. И аз преподавах в нея. А също така и в Нитра. Отначало на пълен щат, после на половин и така с все по-малка ангажираност. В момента с българска литература се занимавам почти само като любител. Днес едва ли някой ще се втурне да учи само български. Търсят се всевъзможи комбинации от специалности. Но така е не само у нас. Неотдавна бях на една международна конференция по словашки език и литература в университета в Мадрид. Участваха специалисти от славянския културен свят. С голямо съжаление те споделиха, че интересът към славянските езици непрестанно намалява и вече някои специалности са закрити (полска, чешка, словашка…) Български се изучава само факултативно. Какво да кажем повече?
Може би на младежите изобщо не им се учи?
Напротив, имаме много кандидат-студенти. Но те си мислят, че всичко което им е необходимо, могат да го получат от компютъра. Само че в един момент започват да губят връзката. Имат информацията някъде, но не знаят как да я използват. Ала затова сме ние, преподавателите.
С какво ви спечели стихосбирката „Като морска вода съм” на Димана Иванова?
С Димана се запознах, когато тя живееше в Братислава. Най-напред преведох няколко нейни стихотворения за литературни списания и фестивали, а после дойде и предложението от издателство Ars Poetica да издаде нейна стихосбирка. Книгата й на словашки език представлява събрани стихове от двете нейни стихосбирки на български език – „Покана за баща“ (изд. Ерго, 2012) и „Азбука на желанията“ (изд. Скалино, 2016). Аз измислих и заглавието. То e всъщност цитат от нейно стихотворение. Като че повече ми харесват белите й стихове, без рими. От някаква гледна точка такива стихове са и по-лесни за превод, но кой знае… Както вече съм написал и в предговора към книгата, харесва ми пъстротата на мотивите в поезията на авторката – стихове със социална тематика, стихове за различни места по света, любовни стихове – но независимо за какви стихове става въпрос, те винаги са написани през дълбинното женско светоусещане и се отличават с екзистенциалния си тон и философското им познание.
И накрая традиционният въпрос: Какви са най-близките ви творчески планове в областта на превода?
Имам вече около 25 стихотворения от Аксиния Михайлова, които съм превеждал за фестивала на франкофонската поезия в град Банска Щявница, където тя е редовен участник. Очакваме да получим финансова подкрепа от Словашкия литературен и информационен център и да издадем цяла нейна стихосбирка. В нея бих включил и предишни преводи и на за съжаление вече покойната Вера Прокешова. Не знам дали е добре мъж да превежда женска лирика. Надявам се, че и мъжете можем да осмислим женския свят. Нали и в него се третират общочовешки проблеми.

Източник: www.evropaworld.eu