Иглика Василева – преводач на октомври в Столична библиотека

Публикувано:
07:29ч / 08.10.2018г
Брой прочитания:
266
Брой коментари:
0

На 8 октомври 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков” № 4, започва новата поредица „Преводач на месеца“ – по подобие на придобилите популярност през последните години „Поет на месеца“ и „Разказвач на месеца“. Началото слага известната наша преводачка Иглика Василева, благодарение на която имаме възможност да четем много от шедьоврите на англоезичната литература на български. В събитието ще се включат също поетесата Надежда Радулова, както и Биляна Курташева, преподавателка в Нов български университет, които самите са преводачки от английски. Входът е свободен, а някои от преведените от Иглика Василева книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец октомври.

ИГЛИКА ВАСИЛЕВА е родена през 1947 г.  в София. През 1971 г. завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност английска филология. Работила е в Българска телеграфна агенция, списание “Панорама” (орган на Съюза на преводачите в България), в издателство “Народна култура” и в издателство „Златорог“. Публикациите ѝ в периодичния печат са свързани предимно със съвременната англоезична литература – нови книги, тенденции, литературни награди. Повечето от авторите, които е превеждала от английски на български, представляват принос към нашата култура: разкази и романи от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Енциклопедия на традиционните символи, Пол Остър, “Простори на демокрацията” и “Дни образци” от Уолт Уитман, “Към фара”, “Вълните“, „Орландо“, Собствена стая”, “Три гвинеи” и други от Вирджиния Улф, романи от Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, “Одисей” от Джеймс Джойс и др. Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е наградена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 г. получава наградата за художествен превод на името на “Христо Г. Данов”.

В момента е хонорувана преподавателка в магистърска програма “Преводач-редактор”  и във факултета на англицистика и американистика в СУ “Св.Климент Охридски”.

 

Преводи (хронологично):

Лив Улман: “Промяна”

Елия Казан: “Споразумението”

Съмърсет Моъм: “Острието на бръснача”, “Цветният воал”, “Магьосникът”, “Ашендън”, Разкази

Уилям Уортън: „Гордост“

Сборници: “Ирландски  разказвачи” и “Избрани ирландски разкази – 2001”

Разкази от Анджела Картър

Разкази от Мери Лавин в два тома

Е.Л.Доктороу: “Жития на поети”, “Били Батгейт”, “Призраци в Ню Йорк”, „Хомър и Лангли“, „Цялото време на света“

Уилям Уортън: Гордост

Пол Остър: “Нюйоркска трилогия”, разкази, “Лунен дворец“, „Нощта на оракула”, „Бруклински безумства“ „Музика на случайността“, „Човек на тъмно“, „Левиатан“, „4321“

Джанет Уинтерсън: “Страстта”, разкази

Айрис Мърдок: „Святата и скверна машина на любовта“, „Падение, но с чест“, „Поверително удоволствие“, „Времето на ангелите“

Пат Конрой: “Принцът на приливите”, “Блус в лятна нощ”

Грегъри Норминтън: „Корабът на глупците“

Енциклопедия на традиционните символи от Дж.К. Купър

Джоузеф Кембъл: “Силата на мита”

Греъм Грийн: „Силата и славата“

Уолт Уитман: “Простори на демокрацията”, “Дни-образци”, “Събрано” (есета)

Владимир Набоков: “Вълшебникът”, „Истинският живот на Себастиан Найт“, „Прозрачни неща“

Вирджиния Улф: “Към фара”, “Собствена стая”, “Три гвинеи”,  „Годините“, „Вълните“, „Между действията“, „Стаята на Джейкъб“, „Орландо“,  „Далечно плаване“, „Литературни есета“, „Нощ и ден“, „Избрани разкази“.

И. Б. Сингер: “Робът”, „Приятел на Кафка“

Иън Макюън: “Почивка в чужбина”, “Неумолима любов”, „Дете във времето“, „Невинният“

Лорънс Дърел: “Александрийски квартет”, “Пещерата на Просперо”

Ивлин Уо: “Шепа прах”

Хенри Джеймс: „Какво знаеше Мейзи“, „Примката на призрака“

Майкъл Кънингам: “Часовете”, “Дни-образци”

Джон Банвил: “Мефисто”, „Морето“, „Недосегаемият“, „Древна светлина“, „Безкрайностите“

Айрис Мърдок: “Италианското момиче”, “Святата и скверната машина на любовта”, “Падение, но с чест”

Хенри Джеймс: “Примката на призрака”

Джеймс Джойс: “Одисей”

Том Стопард: “Аркадия”

Награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България за 1993 г. (“Гордост” Уилям Уортън) и за 1998 г. (Доктороу)

Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура за 1998 и 2004 г.

Национална награда “Христо Г. Данов” за литературен превод за 2003 г. (Хенри Джеймс „Примката на призрака“) и за 2004 г. («Одисей” на Джеймс Джойс)

 

Източник: Столична библиотека