Издателство „Персей“ с пълна авторова версия на „Дракула“ от Брам Стокър

Публикувано:
08:16ч / 17.03.2015г
Брой прочитания:
199
Брой коментари:
0
Брам Стокър
Брам Стокър

Ейбрахам „Брам” Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във Феървю, Ирландия. Завършил е математика в колежа „Тринити” в Дъблин. През 1876 г. става театрален критик за вестник „Дъблин Ивнинг Мейл”. Две години по-късно се жени за Флорънс Балком, актриса и прочута красавица, ухажвана и от Оскар Уайлд. Двойката се премества в Лондон, където Стокър става личен асистент на най-прочутия актьор по онова време, сър Хенри Ървинг, както и управител на неговия театър „Лисеъм”. Стокър ръководи един от най-успешните лондонски театри цели 27 години, като през това време става част от лондонския хайлайф и се сприятелява с хора като Уолт Уитман, Теодор Рузвелт, Уилям Гладстон и Артър Конан Дойл (с когото Стокър има далечна роднинска връзка). През 1897 г. е публикуван неговият шедьовър „Дракула”, но до края на живота си Стокър остава известен като управителят на театър „Лисеъм” и като личен асистент и близък приятел на най-прочутия актьор по онова време – сър Хенри Ървинг. През 1914 г., две години след смъртта на писателя, е публикуван сборникът с разкази „Гостът на Дракула”.

 Настоящото издание изцяло възпроизвежда пълната авторова версия, за разлика от всички досегашни, представящи едва една трета от реалния обем на романа. Книгата е новото попълнение в поредицата „Световна класика“ на ИК „Персей“.

На 26 май 1897 г. ирландецът Брам Стокър публикува роман, който шокира и скандализира четящ Лондон. Литературният критик на вестник „Дейли мейл” възторжено обявява, че този неизвестен дотогава писател е надминал дори майстора на зловещия разказ Едгар Алан По, а великият Артър Конан Дойл отбелязва: „Това е най-диаболичната книга, която съм чел от много време насам!” Разбира се, става дума за „Дракула”. Това не е първият готически роман, така както „Франкенщайн” на Мери Шели не е първият научнофантастичен роман и „Властелинът на пръстените” на Толкин не е първото фентъзи. Това, което обединява тези три велики книги, е огромното им влияние върху по-нататъшното развитие на литературата като цяло и на съответния жанр в частност.

„Дракула” дори не е първият роман за вампири, но Стокър безспорно превръща това митично създание в неразделна част от популярната култура. Може би най-значимата му инвенция е свързана с факта, че свръхестествените събития в „Дракула” са анализирани с научни методи. В този класически сблъсък между доброто и злото героите на Стокър не са рицари или свещеници, а мъже на науката (професор, доктор и адвокат).

„Дракула” може да бъде наречен първият модерен роман на ужасите, който хвърля дълга сянка върху цялостното развитие на жанра не само в литературата, но и в киното. Днешният читател, заситен (и може би разглезен) от твърде много книги и филми на подобна тематика, трудно би могъл да оцени колко революционен роман е бил „Дракула”, тъй като всеки следващ автор, творил в жанра, е загребвал с пълни шепи от богатия извор на идеи и инвенции, завещан от Стокър. Но за да разберем каква дълбока диря е оставила тази творба в популярната култура, трябва да се поставим на мястото на първите й читатели и да си представим, че никога преди не сме чували името Дракула.

В своя забележителен епистоларен роман Стокър отприщва мрачното си въображение и забърква една уникална смес от викторианска готика, балканска мистика и въздействащ хорър. Заплетеният сюжет, издържан в най-добрите традиции на английската мистерия, е наситен с отнемащи дъха конфронтации и гонитби. Авторът изпъстря повествованието с много действие, но това не означава, че прозата му е лишена от смисъл. Ако надникнем под повърхността, ще видим, че романът може да бъде интерпретиран като предупреждение за тълпите от чужденци, прииждащи в Лондон, носещи своите странни обичаи и традиции. Чужденци, които непорочните английски дами намират за неустоимо привлекателни, може би именно поради тяхната екзотичност. Нищо чудно, че Стокър представя вампиризма като зараза, която се предава от човек на човек. От тази гледна точка позицията му изглежда крайно консервативна, дори ксенофобска, но според една друга трактовка книгата осъжда неравностойното положение на жените във викторианското общество – едно либерално, модерно виждане, изразено чрез образа на Мина Харкър. Други смятат, че романът е носталгичен поглед назад към колониалното минало на империята, а трети виждат в него християнска алегория. Може би най-интригуващата теория е тази, според която творбата на Стокър изследва сексуалността и сексуалните порядки във викторианска Англия, по един завоалиран начин, разбира се. Не може да бъде отречено, че много от сцените на вампиризъм, описани от автора, носят голям еротичен заряд.

 

Източник: Издателска къща "Персей"