Икономическа дейност и културно общуване на Балканите

Публикувано:
08:32ч / 04.04.2017г
Брой прочитания:
616
Брой коментари:
0

„Търговци и предприемачи на Балканите през деветнайсти и двайсти век: от икономическа дейност към културно общуване“ беше темата на конференцията, която се проведе в зала „Стефан Гечев“ София в посолството на Гърция на 1 април. Участваха изтъкнати гръцки и български учени. Съорганизатора на събитието бяха Гръцкият бизнес съвет в България и Гръцко-българското сдружение „Аристотел“, чийто председател Янис Лиолиос се пошегува, че 1 април е ден на лъжата, но на тази конференция лъжи няма да има, защото историята борави с факти.

Слово на Н. Пр. Григориос Василокостандакис
Слово на Н. Пр. Григориос Василокостандакис
Слово на Н. Пр. Ставрос Августидис
Слово на Н. Пр. Ставрос Августидис

Почетни гости бяха посланиците на Гърция и на Кипър, Н.Пр. г-н Григориос Василоконстандакис и Н.Пр. г-н Ставрос Августидис, които отправиха приветствия към участниците в конференцията.

Председателя на Гръцкия бизнес съвет в България г-н Стаматис Теодоропулос също привества участниците в конференцията. Той подчерта значението на ръководената от него организация за сближаването на двата народа и припомни, че в България са регистрирани 18000 фирми с гръцки капитали, които осигуряват около 80000 работни места у нас.

Участниците в конференцията бяха поздравени и от проф. Александър Костов от Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Във встъпителните си думи г-н Янис Лиолиос, председател  на Гръцко-българското сдружение „Аристотел“, се позова на Аристотеловото определение, че човекът „по природа е политическо животно“. Това го подтиква непрекъснато да създава общности. Такава е и ролята на сдружението, носещо името на древногръцкия философ. В този контекст е провеждащата се конференция. Г-н Лиолиос благодаря ни останалите организатори на събитието и специално на посланика на Гърция Н.Пр. г-н Григориос Василоконстандакис за предоставянето на залата, носеща името на Стефан Гечев, човекът, допринесъл много за връзките между българи и гърци.
Програмата на конференцията включваше представяне на доклади в два панела и дискусии. Водещи на първия панел бяха Здравка Михайлова, литературен преводач и зам.-председател на сдружение „Аристотел“, и д-р Мария Литина, изследовател.
Не много известни факти за живота на българския будител Константин Фотинов представи проф. д-р Надя Данова, доктор Хонорис кауза на Атинския университет „Й. Каподистриас” в доклада си: „Ролята на просветения търговец на Балканите за контактите на различните култури”. Роденият през 1785 г. в Самоков просветител и основоположник на българската журналистика е бил възпитан от баба си, монахинята Фота, защото майка му умира, когато той е твърде малък. Първоначално учи в метоха в Самоков, а после в Пловдив и в Кидония. През 1825 г. се установява трайно в европейския квартал на малоазийския град Смирна. Негови съвременници го описват като много елегантен, облечен по английска мода, „нисичък, беличък“, обичал винце, имал благ характер, но можел да проявява и твърдост. Работи като търговец, за да се издържа, но не е бил особено добър в тази дейност. Запазени са документи за водени дела срещу него за закъсняла или развалена стока. Като просветител обаче Константин Фотинов е блестящ. Открива в Смирна частно елино-българско училище, където се преподава български, гръцки и френски. Започва да издава първото българско списание „Любословие“. Малко се знае, че списанието не е добре прието от местната църква, която предупреждава, че „който чете „Любословие“, берекетът ще избяга от дома му“. Животът на Фотинов е една от най-ярките илюстрации по темата на конференцията: „от икономическа дейност към културно общуване“.
Проф. Александър Костов от Института за балканистика с Център по тракология към БАН говори за икономическото развитие на България и Гърция в края на XIX началото на XX век. Сравнявайки двете държави, проф. Костов открива прилика между тях в това, че и при двете доминиращо място в икономиките им има първичният сектор.Независимо от аграрния им характер, се наблюдават и някои сериозни различия между тях. За разлика от България в Гърция производството на житни култури не стига дори и за задоволяване на вътрешния пазар. За сметка на това компенсира с производство и износ на стафидно грозде, тютюн и маслини. Към 1880 г. по отношение на индустрията Гърция е далеч по-напред от България. През следващите години българските правителства вземат мерки за насърчаване на местното производство и в началото на XX век българската индустрия достига средното за Балканите ниво.
Г-н Христос Кацанис, изследовател и банкер, пръв председател на Гръцкия бизнес съвет в България, се спря на развитието на банковата система на Балканите през ХVIII-ХIХ век. По време на османския период  в по-голямата част на империята кредитните отношения не са извършвани чрез банки, а чрез професионални гилдии и каси за взаимопомощ. Те обаче не са особено ефективни. Банките в Югоизточна Европа възникват в десетилетията на 70-те и 80-те години на 19 в., когато страните получават независимост или някаква форма на автономност. Между тях съществуват доста разлики. Например, Българската народна банка е държавна (макар да са правени опити да бъде приватизирана). За разлика от нея други банкови институции са частни с известно държавно участие, като в Националната банка на Румъния достига до една трета. Банките в Албания се появяват едва през 1924 г. Г-н Кацанис припомни, че през 19 в. гърците играят важна роля в търговията между Западна Европа и Източното Средиземноморие. В Йонийската република (протекторат на Великобритания) с британски капитали е учредена Йонийската банка със седалище в Лондон. Две години по-късно в Атина е учредена Националната банка на Гърция. Правейки кратък обзор на историческите събития, съпътствали създаването на първите банки на Балканите, докладчикът не пропусна да изтъкте гръцко-българските връзки от този период: през 1834 г. българинът Стефан Богориди е назначен за губернатор на осторв Самос, който е автономна държава, а в Критското въстание от 1866 г. участват двама братя на Хаджи Димитър.
В доклада си „Гръцките влияния в процеса на формирането на модерната търговска култура на Българското възраждане XVIII-XIX век” проф. д-р Иван Русев от Икономическия университет във Варна отбеляза, че гръцкият е бил най-търговският език по онова време. Дори българските търговци, които са отваряли свои представителства във Виена, са водели деловата си кореспонденция на гръцки. Гръцкото влияние се е отразило и върху обучението на българските търговци чрез учебниците, използвани в нашите училиа. Ценно помагало е бил учебникът на Мануил Глизунис по практическа аритметика, издаден за първи път през 1568 г. във Венеция – по него са се учили поколения българи и са го наричали галено „Глизунито“. През първата половина на XIX век българи се учат и в гръцкото търговско училище на остров Халки още от момента на откриването му през 1831 г. Първият му директор е Антон Хаджикринчев. При подготовката на бъдещите търговци много се е държало на изучаването на чужди езици. За усвояването на гръцки от българите е помагал много българо-гръцкият разговорник на Константин Фотинов. На български е преведено „Търговското ръководство“ на Константинос Мелас – най-разпространената и най-ползваната търговска книга сред българите през епохата на Възраждането.

Проф. Олга Кациарди-Херинг, която преподава нова гръцка история в Атински университет „Й. Каподистриас” изнесе лекцията: „Търговските светове в Югоизточна Европа ХVІІІ-ХІХ век”. Промяната на търговските пътища води до миграция на хората. Проф. Кациарди-Херинг се спря на интересната тема за установяването на търговците на нови места, където разширяват кръгозора си, обогатяват културната си идентичност и същевременно не прекъсват връзката си със селището, откъдето са дошли. Така се е водел своеобразен диалог с местата, откъдето са се преселили, формирали са се нови предприемачески и културни връзки.

Вторият панел с водещи проф. Александър Костов и г-н Янис Лиолиос започна с доклада на Александрос Дангас, почетен професор на Университета „Аристотел” в Солун на тема: „Икономики, общества, култури на Балканите. Случаят на тютюна в Османска Македония и Тракия и икономическата, обществена и културна поява на българите ХVII-ХIХ век”.

Следващите докладчици бяха:

д-р Мария Литина, изследовател в Исторически и палеографски архив на Образователната фондация на Националната банка с доклад на тема: „Гръцко-български търговски дейности и национално самоопределение през ХIХ век : примерът на семейство Робеви”.

д-р Юра Константинова, доцент в Институт за балканистика с Център по тракология към БАН: „Гръцки и български / гръцко-български търговци в Солун през ХIХ век”.
д-р Спиридон Плумидис, главен асистент в Атинския университет „Й. Каподистриас”: „Филантропия, театър и музика в Пловдив през fin-de-siècle (1878-1906)”
Здравка Михайлова, литературен преводач, заместник председател на дружество „Аристотел”: „Литературни погледи към българо-гръцките търговски и културни връзки”.

Интересни факти представи д-р Юра Константинова. Знае се, че през ХVII- ХVIII век много български търговци в Солун предпочитат да се слеят с гръцкото общество, защото ставайки част от по-голяма общност имат повече шансове да оцелеят в условията на османския пазар.  Малко известно е обаче, че има и обратни примери – на гръцки търговски фамилии, които са готови да представляват българската общност. Такъв е случаят на фамилията Герасиму от Кефалоня, която е дългогодишен представител и партньор на охридските търговци братя Робеви в Солун. В конкретния случай по-добрите икономически позиции на българските търговциса причината Константинос и Анестис Герасиму да се застъпват за създаването на българско училище и българска църква в града и дори за кратък период се обябяват за „българеещи се“.

Литературният преводач Здравка Михайлова проследи литературните контакти между двата народаПрез XVIII-XIX век по-образованите българи са ползвали гръцкия език като начин за общуване с европейската култура. В България съществува дългогодишна традиция за превеждане на гръцка литература. Патко Р. Славейков е превеждал стихотворения от гръцки поети и се е учел на поетично майсторство от тях. През ХХ век преводи на антична и съвременна гръцка поезия прави големият елинист Стефан Гечев, а на гръцка проза – преводачът Георги Куфов. Запознанството със Стефан Гечев вдъхновява издателя на сп. „Анди“ Христос Папуцакис да издаде Антология на балканската поезия „Хемус“.

Всеки от докладчиците говореше на собствения си език, но имаше резюмета на гръцки и на български, събрани в брошура. Предстои издаването на сборник с пълните текстове на изказванията.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

Източник: www.evropaworld.eu