Илеана Стоянова – с душа, изваяна от стихове

Публикувано:
11:39ч / 09.06.2020г
Брой прочитания:
258
Брой коментари:
0

Преди една година открих Илеана Стоянова като поетеса. Бях в литературен клуб „Перото“ в НДК, когато се състоя премиерата на стихосбирката й „Море завинаги“ (издателска къща „Знаци“). Събитието откри Румяна Емануилиду, директор на издателството, която държеше да подчертае колко много харесва стиховете на Илеана. За книгата тогава възторжено говориха поетите Владимир Сабоурин и Лъчезар Лозанов. Рецензент на стихосбирката й беше Кристофър Бъкстон, който я сравняваше с най-авангардните американски поети.

С Илеана сме от едно поколение, но и двете дотогава не знаехме една за друга, че пишем стихове. В младостта си сме се движили в различни литературни среди, после и двете задълго се бяхме отдали на журналистиката и се срещнахме в много зряла възраст.

Илеана е изтъкана от поезия, макар че по-точната дума е „изваяна“ от поезия. Стиховете й са диханията на нейната богата и красива душа. Самата тя обожава морето, но за мен нейната поезия е не толкова усещане за ласка на водата, колкото за изпълнено с различни аромати пространство. Радвам се, че открих поезията на Илеана! Стиховете й са различни от моите – аз пиша предимно класически стих, а тя – свободен. Литературните ни вкусове също са доста различни. Веднъж имахме разгорещен спор във Фейсбук, защото аз много харесвах едно стихотворение от друга поетеса, а тя не го харесваше никак и ми посочи като пример за истинска поезия свой превод на Чарлз Буковски – един автор, когото аз пък никак не харесвам и не се колебая да заявя това открито. След тази наша словесна фехтовка си останахме пак в чудесни отношения. Сигурно защото всичко остана в сферата на литературата. Явно и двете ненавиждаме личните нападки в принципни спорове.

През тези дни се навърши година от началото на приятелството ни с Илеана Стоянова. По този повод се върнах мислено към премиерата на сборника й „Море завинаги“, който ни запозна. Тогава си го купих, а дни по-късно поетесата ми подари и книгите си „Десет хиляди мига“ и „Острови от кобалт“. Спомням си как се зачетох в тези стихосбирки и потънах в тях. Потънах в света на Илеана, в който звучи класическа музика и се усеща присъствието на любимите й писатели и поети, но не като литературни влияния, а като част от битието й. През погледа на поетесата долавях очертанията на този, в когото е влюбена или в когото си мисли, че се влюбва. Питах се, този човек разбирал ли е колко сложна е личността пред него, какви красиви образи е раждало у нея присъствието му. Допусках, че самият той не е бил надарен със същото вътрешно богатство, но поетесата го е видяла като свое духовно отражение и му е придала своята артистичност.

Това, което пиша, не е рецензия за книгите на Илеана Стоянова. Дори в момента предпочитам да не ги разлиствам отново, за да вадя от тях цитати. Споделям какво остана у мен след като четох стиховете й преди година, а то е чувството, че тя самата е изваяна от поезия и всеки неин дъх е поезия. За авторите на проза е постижение, когато читателят запомни сюжетитe, героите от книгите им. Да се помни дълго усещането за нечия поезия също е истински успех.

Желая ти, талантлива Илеана, все така да изпълваш въздуха с искреното дихание на стиховете си!

Гергина Дворецка

На страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук може да видите снимки от премиерата на „Море завинаги“ 

Източник: www.evropaworld.eu