Испански „тапас“ на Международния литературен фестивал

Публикувано:
11:45ч / 16.12.2015г
Брой прочитания:
568
Брой коментари:
0

Литературата на Иберийския полуостров беше акцент на тазгодишният Международен литературен фестивал, който в третата си седмица се проведе в рамките на 43-тия Софийски международен панаир на книгата. 12 автора от Испания и Португалия се срещнаха с българските читатели. В програмата беше включена и кино сиеста с прожекция на два испански и два португалски филма, изложба на корици и илюстрации за детски книги на художници от двете страни.

Запомнящо се събитие беше „В кухнята на литературата“ – демонстрация на главния готвач на испанския ресторант „Бодега“ Мирослав Димитров в разговор с Веселина Маринова от „Гурме Пъблишинг“ под акомпанимента на китариста Дилян Стефанов.

Четене на откъси от испански литературни произведения, в които става дума за храната (такива са романът „Дон Кихот“ или книгите на съвременния испански писател Мануел Васкес Монталбан ) се редуваше с пояснения за характерното в испанската кухня. Безспорно, сред най-типичните й особености са „тапас“ – малки порции от ястия, които се предлагат с виното.

Веселина Маринова разказа легендата за появата на „тапас“, което е станало още през ХIII в.: Крал Алфонсо Х Мъдри (1221-1284 г.) се разболял и някакъв лекар му препоръчал да се лекува с червено винце и мезе към него. Кралят действително оздравял бързо, след което решил да въведе закон виното да не се сервира без чашата да е похлупена с резен хляб, колбас или сирене, така че хем да се запазва чисто самото вино вътре, хем хората да не се опияняват лесно, както се случва при пиене на гладен стомах. Самата дума „тапас“ идва от глагола “tapar“ – захлупвам, похлупвам. В Северна Испания на същите хапки им казват „пинчос“ – така се нарича клечката, на която се набучват или нанизват късчетата храна. Сред класическите „пинчос“ е комбинацията от зелена маслина, аншоа, съхранявана в зехтин, и леко люта чушка, нанизани на миниатюрно шишче – прекрасно мезе!

DSC06150„Явно, традицията е възникнала от навика на испанците да пийват на крак една-две чашки вино.“ – допълни Веселина Маринова и продължи с още любопитни подробности. – След края на Гражданската война всички заведения в Испания започнали да предлагат малка разядка заедно с виното – на някои места тя е като бонус, на други – срещу заплащане, но, така или иначе, има цял ритуал за опитване на тапас, което няма нищо общо с обяда или вечерята на маса. Цялата компания ходи от заведение на заведение и навсякъде си поръчва по 6 различни вида тапас и вино. В Севиля пък е популярно гостите на ресторанта да не искат меню, а да накарат сервитьора да им изпее или издекламира всичко, което може да се похапне в този ден.“

Според главния готвач на ресторант „Бодега“ Мирослав Димитров, след сушито, което придоби голяма популярност у нас, скоро и испанските тапас ще станат предпочитани от българите.

Веселина Маринова напомни, че в разговора за испанските мезета не бива да пренебрегваме темата за виното, защото Испания е на първо място в света по площи, засадени с лозя, а попроизводство на вино всяка година си разменя първенството с Италия. Франция пък е на първо място по високи цени на вината. Освен червеното вино, с което испанците се гордеят, характерен за страната е и хересът или шери – вино с 2000-годишна история. Произвежда се само в Андалусия. „То е много специално, много странно за нас. Има и сладки шерита. Хората, които обичат десертни вина, доста ги харесват“ – поясни Веселина.

Накрая присъстващите можаха да се насладят на приготвените от екипа на ресторант „Бодега“ тапас и на испанска сангрия – вино с плодове в него.

А аз си помислих, че всъщност цялото представяне на съвременната испанска литература по време на тазгодишния Международен литературен фестивал беше като опитване на разнообразни литературни тапас: организаторите бяха поканили ярки писатели, всеки със своите оригинални особености. Не беше пренебрегната и поезията. Самата аз присъствах на среща с поет –  Хосе Луис Гарсия Мартин, с писател от Галисия – Сусо де Торо, с писател баск – Унай Елориага, както и с толкова различните един от друг, но еднакво интригуващи Андрес Барба и Маркос Торенте. Като добавя и разговора за кухнята и испанската литературата, в личната ми фестивална равносметка се открояват точно 6 литературни тапас, колкото традиционно опитват испанците, ходейки от ресторант на ресторант!

Едва ли испанските участници в литературния фестивал биха се обидили от това сравнение, защото и тапас, и испанските книги доставят наслада за сетивата и окриляват духа.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от срещите с испански автори и творби, представени на Международния литературен фестивал може да видите на страницата ни във Фесбук:

Испански спомени от Международния литературен фестивал

Разговор с Маркос Торенте и Георги Господинов

Международен литературен фестивал – среща със Сусо де Торо

Среща с Андрес Барба в НДК