Истанбул, който помним

Публикувано:
12:29ч / 09.08.2016г
Брой прочитания:
767
Брой коментари:
0

За последен път бяхме в Истанбул преди около 4 години, пътувайки за Индия и на връщане оттам. На отиване, между полетите от София до Истанбул и оттам до Делхи, разполагахме с около 6-7 часа и веднага взехме такси до центъра на града… За тези часове натрупахме толкова много спомени, както се случва винаги, когато знаеш, че трябва да изживееш пълноценно всяка минута. Разходихме се до Ая София и до Синята джамия, прекосихме надлъж и шир площада на Хиподрума с колоната на Константин, Египетския обелиск – известен и като Теодосиевата колона, Змиевидната колона и фонтана на Вилхелм II. IMG_0109 IMG_1667Минахме по булевард „Истиклял“ и в ресторантчето „Simit sarayi“ изядохме по един печен картоф, пълнен със салати и сосове по избор, докато гледахме от втория етаж трамваите и минувачите… Стигнахме до брега на морето… Заредихме се с позитивна енергия и отлетяхме за Индия.

9 дена по-късно имахме още по-голям късмет, защото след междинното кацане от Делхи в Истанбул трябваше да отлетим за София чак на следващата сутрин, така че нощувахме в хотел близо до летище „Ататюрк“. Можахме да видим града през слънчев ден, по залез слънце и с нощни светлини.

Сега събирам спомените от часовете, прекарани там, и те ми стават още по-скъпи, защото знам, че скоро няма да отидем отново в Истанбул. Разглеждам снимки… Някои от тях в момента ми се струват особено важни: от Университета „Мармара“, от сградата на Асоциацията на турските журналисти… Питам се какво ли става сега с журналистите, които са посещавали тази сграда, с професорите от университета – дали са запазили работните си места или са сред уволнените…

Топкапъ
Топкапъ
Високата порта
Високата порта

През 2012 г. снимахме и чешмата на Хюрем Султан (по нашата телевизия по онова време вървеше телевизионният сериал за нея), двореца Топкапъ, Високата порта, паметната плоча на Мустафа паша Байрактар (1765-1808 г.), който е управлявал Русе… Усещането, че имаме обща история с хората тук, е силно. Свръзват ни и болезнени, дори жестоки спомени, но и столетия съвместен живот.

Освен докосването до историята, имахме и съвсем делнични, но приятни преживявания. Почерпихме се с току-що изцеден сок от нар, който в Истанбул се предлага навсякъде, и го пихме в градинката с шадравана близо до Ая София. По-късно в България си купих специална сокоизтисквачка, за да правя такъв сок и вкъщи, но така и не успях да постигна същия ефект. Явно е от значение самата обстановка наоколо, докато отпиваш от свежата рубинена течност.

Седнахме за кратка почивка пред една будка за дюнер близо до площада на Хиподрума, а в лехата с цветя край нас две котета се дебнеха и боричкаха, без да обръщат никакво внимание на шума наоколо… Играта им продължи дълго и на никого не дойде наум да им я развали и да ги изгони.

IMG_0070IMG_0073Докато вървяхме из центъра, едно куче, което се въртеше край някакъв магазин, тръгна след нас и ни следваше неотклонно – минахме през голяма градина, през улици и площади, а то все подтичваше след нас или пред нас.  Кучето беше хубаво, някак напето, и хората го закачаха, някои го погалваха по главата и ни кимаха одобрително, все едно казваха: „Много хубаво куче имате! Ашколсун!“ Не можех да им обясня на турски, че това не е наш домашен любимец и нямам никакъв принос той да изглежда така добре, само вдигах рамене, което сигурно се тълкуваше като израз на скромността ми.  В някакъв момент кучето направи плавен завой и се отдалечи от нас. Тогава си дадохме сметка, че, движейки се без конкретна посока, несъзнателно сме описали голям кръг и сме се озовали отново близо до магазина, от който четириногият ни придружител се беше присъединил към нас, а сега се връщаше на обичайното си място.

Не пропуснахме да отидем и в Капалъ чарши, където атмосферата е хем съвременна, хем като в ориенталска приказка. Току-що идвахме от Индия, където продавачите са изключително настойчиви в желанието да ти препоръчат стоката си, и в Истанбул оценихме любезното, но ненатрапчиво поведение на местните търговци. Повечето от тях, ако разберяха, че сме българи, възкликваха със симпатия: „А, комшу!“

IMG_0096IMG_0097Помня и един магазин за лампи близо до центъра на града. Много такива магазини бях видяла по време на истанбулските ни разходки, но точно в този лампите ми се сториха най-приказни. Попитах за цените – бяха напълно приемливи. Само че в следващия миг се замислих къде бих сложила такава лампа вкъщи – не се връзваше с мебелировката ни.

Казах на продавача, който ме наблюдаваше обнадеждено, че сега няма да купувам, но следващия път – непременно! Той ме погледна разочаровано и ми отговори: „Ако сега не купите, това никога няма да стане.“ Помислих си колко е прав…

От няколко месеца си спомняме с болка за Истанбул след зачестилите атентати там. Осъзнавахме, че някои от тях са станали на места, където сме били – на летище „Ататюрк“, до Теодосиевата колона на площада на Хиподрума… За съжаление, ни се случва да изживяваме същото и заради други посещавани от нас градове – Париж, Брюксел, Ница, където също имаше атентати… но сега си мисля за Истанбул.

Теодосиевата колона
Теодосиевата колона

IMG_0087Продължавам да разглеждам снимките ни от есента на 2012 г. На тях тук-там сме уловили жени с характерните забрадки. Гледам и себе си на тези снимки – с три четвърти шарени панталонки и блузка с къси ръкави или с рокля с голямо деколте. Питам се дали след време ще бъде приемливо по улиците на Истанбул една жена да се разхожда в такъв вид.

Истината е, че много искам да видя отново този град, но не знам кога ще стане това. Казвам си: „Само да отида там и непременно ще намеря магазина с приказните лампи, ще си купя една от тях (все ще намеря къде да я сложа вкъщи!) и ще кажа на продавача: „Преди години обещах и ето, върнах се!“

Не знам дали още е живо кучето, което за известно време ни следваше неотклонно в разходката ни из истанбулските улици през 2012 г., но много искам това да се случи пак, а хората, които го виждат край нас, пак да ни кимат одобрително, все едно казват: „Много хубаво куче имате! Ашколсун!“

Впрочем, наскоро разбрах, че истинският смисъл на „Ашколсун!“ не бил „Браво!“, а „Да бъде любов!“ Точно това най-много искам – да вървим по улиците на Истанбул и очите на хората да казват „Да бъде любов!“

 

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu