По повод  80-ата годишнина от спасяването на българските евреи на 15 март т. г. в изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ №5 бе открита експозицията „Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940–1944 г.“. Тя е подготвена от Държавна агенция „Архиви“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

В нея може да се види богат снимков материал и интересни факти за живота на еврейската общност в България, първите прояви на омраза и антисемитизъм у нас, приемането на антиеврейско законодателство и борбата на българската общественост за спасяването на евреите. На таблата е разказана историята и на  20-те българи, признати от Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем“ в Израел за праведници на народите на света.

На откриването присъстваха директорът на Дипломатическия институт към МВнР Таня Михайлова, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова, председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ проф. д-р Александър Оскар, историкът доц. Тодор Чобанов, директорът на Културен дом „Красно село“ д-р Ивелина Кючукова, много общественици и журналисти.

Във встъпителните си думи председателят на ДА „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев изтъкна, че експонатите показват оригинален изворов материал, който запълва бели полета в познанието ни за тази толкова важна тема. Той подчерта, че в новата експозиция може да се видят снимки и документи за всички български праведници, за някои от които доскоро не се е знаело почти нищо.

Доц. Груев допълни, че посетителите могат да видят оригиналите на споразумението Белев-Данекер (с което българското правителство се съгласява да депортира и евреи от старите предели на страната – б. а.) – на снимката вляво, както и на писмото на Димитър Пешев, приподписано от още 42-ма народни представители, които се обявяват против подготвяната депортация – на снимката вдясно.

Според председателя на ДА „Архиви“, гражданското общество, което се съпротивлява срещу антиеврейската политика, е това, което отличава българския случай от останалите съюзници на Германия в Тристранния пакт. Той изтъкна специално ролята на Българската православна църква, но спомена и редица граждански организации, като Съюза на адвокатите, Съюза на аптекарите, на писателите и т.н., както и много обикновени хора, които по човешки са били съпричастни към страданието на българските евреи и са търсили начин да ги подкрепят.

Кураторката на изложбата Иванка Гезенко допълни, че е открито писмо от деветима фризьори от София до вътрешния министър Петър Габровски, които се обявяват срещу изселването на евреите. С развълнуван глас тя изтъкна, че най-потресаващите за нея документи от наличните над 73 000 по темата, били списъците на 50 деца от Беломорието, настанени в транзитния лагер в Горна Джумая, и на 197 други еврейски деца, събрани в Скопие, изброени педантично от съставилите списъците чиновници.

Иванка Гезенко обърна внимание на ценните архивни документи, получени от наследниците на д-р Саул Мезан. Сред тях има и уникален дневник на Браницкия и Търновски епископ Климент, известен със светското си име Васил Друмев. Кураторката призова дипломатите ни да издирят къде е погребан д-р Мезан, за когото се знае само, че е загинал като лекар на партизански отряд в Албания, за да може близките му да поставят цветя на гроба му.

Експозицията в столичната зала „Архиви“ може да бъде разгледана до 24 март. След това тя ще бъде показана и в други градове на страната.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Фоторепортаж от откриването може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu