„Какво дирят варварите“ от Димостенис Куртовик

Публикувано:
11:24ч / 27.07.2015г
Брой прочитания:
359
Брой коментари:
0

Талантливата преводачка Здравка Михайлова представя петия роман от гръцкия писател Димостенис Куртовик „Какво дирят варварите“, който предстои да бъде преведен на български език:

DIMOSTHENIS-PHOTOДимостенис Куртовик е роден през 1948 в Атина. Следвал е биология в Атина и (Западна) Германия, и антропология, специализирайки върху проблематиката на човешката сексуалност. През 1986 г., по време на диктатурата на Ярузелски, получава докторска степен  от университета във Вроцлав, Полша, с дисертация на тема еволюция на човешката сексуалност. В периода 1990-1995 преподава в Критския университет история на човешката сексуалност, сексуална семиотика в изкуството и поведение при животните. Занимавал се е с всички прозаични жанрове. Писател, литературен критик и антрополог. Куртовик работи като колумнист и есеист в атинския ежедневник „Та Неа”.

Издал е 17 книги (романи, разкази, есета, литературна критика, афоризми, речници, научни студи и помагала). Превел е 63 книги от 8 чужди езика (английски, немски, френски, италиански, финландски, шведски, датски и норвежки). Негови романи и разкази са превеждани на немски, френски, английски, шведски, датски, чешки, румънски, сръбски и български. На български е издаден романът му „Носталгията на змейовете” (изд. Балкани, 2005, прев. Здр. Михайлова).

БАЛКАНСКИ, И НЕ САМО, СТЪЛКНОВЕНИЯ В „КАКВО ДИРЯТ ВАРВАРИТЕ”

Д. Куртовик има изяви във всички жанрове в проза. Тази година излезе от печат последната му книга „Носталгия  на действителността,  Есета и критика 2002-2013”. Есеистичната й част е организирана в тематични единства: авторът е искал да улесни онези читатели, които се интересуват от функциите на литературата и нейния диалог със света или с някои други културни феномени, намирайки баланса между литературната стойност на различни заглавия и представителността им за разнообразни течения в новогръцката проза през този период. От многобройните си критически статии е подбрал онези, посветени на гръцката проза, като по такъв начин двете тематични единства се свързват органически. С опитния поглед на антрополог Куртовик поставя литературния феномен в по-широката рамка на културния живот, а на свой ред вписва и него в още по-общия контекст на съвременната гръцка и световна действителност. Същевременно с препратки към световната литература и ретроспекции към други епохи, като изследва техники, теории и естетики, той действа като писател- читател, а не като строг оценител с литературен аршин в ръка.

Нестихващ интерес предизвиква петият роман на Куртовик. Заглавието му „Какво дирят варварите?“ е препратка към гръцка шовинистична песен от началото на XX век „Какво дирят варварите в Македония?“, като под варвари се имат предвид българите. В качеството му на литературен критик в статия за романа на Елена Хузури „Мрачен Вардар” (изд. „Сиела”, 2011, прев. Здр. Михайлова) Куртовик отбелязва, че когато се говори за Македония, „става дума за част от европейската история, която, видяна от гръцка гледна точка, е представяна обляна в ослепителния блясък на триумфа на гръцките оръжия и националното ни право, до такава степен, че който пожелае да се взре прекалено отблизо в темата, рискува да бъде изгорен като кощунстващ от лъчите на едно мъстящо слънце“. Затова той окачествява захващането с тази трудна тема, от страна на Хузури или друг автор опитващ перото си в нея, най-малкото като дързост, да не кажем като безумство.

В „Какво дирят варварите” литературна конференция, на която трябва да бъде излъчен победителят-носител на балканската литературна награда “Interbalkan” (прозрачен намек за наградата „Balkanika”) става повод в градчето Тиримия в (гръцка) Μакедония да се срещнат гръцкият писател и председател на литературното жури Аргирис Хрисикос, сръбският автор Златан Зурич, младият български издател Кирил Стоянов, както и други професионалисти от литературните среди на балканските страни (Албания, БЮРМ или т.нар. „неназовима”- за гърците държавица, Румъния, Турция). Блясъкът на наградата, паричната сума, която я съпровожда, популярността, която ще спечели награденият или медийният отзвук на наградения роман, са основните стимули на участниците в литературния конкурс. Твърде скоро се открояват три кандидатури – гръцката, българската и сръбската, които третират една и съща тема, но от различен аспект: кървавото нападение на едно село между Гърция, България и Сърбия през 1913 г., по време на една сватба, в присъствието на войници и от трите страни.

Дали става дума за действителна случка или за авторова инвенция? Какъвто и да е отговорът, тя предоставя на Д. Куртовик удобен случай да открои различното възприемане на Историята от разните народи и да извади на повърхността националните митове или/и истините, с които е натоварено то. Движеща сила за възпламеняването на историческите страсти, но и за да бъдат извадени на повърхността  забравени емоции и мисли, е присъствието на една очарователна и загадъчна жена – авторката на „спорния” български роман – Нина Данева е едновременно писателка, медиум, бивш пилот от българската авиация.

Може би поради това, че познава „отвътре” кухнята на литературата и интригите в литературните кръгове, Куртовик описва с лекота и сарказъм ролята на Хрисикос, който, без да е прочел докрай дори гръцката кандидатура, се опитва да балансира противоречията, да прехвърли мостове между зейналите пропасти, да тушира напреженията. Негови помощници в тези опити, всеки по негов начин, са Зурич (представляващ стереотипния образ на първичния и леко недодялан сърбин) и любезният, но встрастен Стоянов. След като ханджарите са извадени от ножниците, авторът дава думата за изхода от драмата на трима старци, отдавна покойници, за да коментират кавгите на по-младите относно историята. Щом като „балканската специфика”, изглежда ни казва авторът, представлява конструкт (изкуствено създадена представа), съществува ли в последна сметка нещо, което обединява народите на този полуостров? Може би духовата музика на последния – прощален –  коктейл, в Тиримия? И македонската земя, населявана под различни национални знамена от местни етноси и прокудени от историческите катаклизми преселници и бежанци?

„Какво дирят варварите” е роман, който се чете с жив интерес, и в който авторът заема ясна позиция по въпроса за балканските национализми, пророчески се оказват и някои от мненията му по отношение на ролята на Германия за Гърция и Балканите, потвърдени с днешна дата. Написан с хумор, изненадващи обрати, преобръщане на ролите. Построен е находчиво, структуриран в кратки глави, отразяващи дните на симпозиума и още един (като епилог), с вклиняването и на „самостойни” откъси от състезаващите се романи. Литературната критика в Гърция  писа, че заслужава да бъде отбелязано умението на автора в „Какво дирят варварите?” да събере късовете на националните митове от отделни случки, като централната за сюжета „македонска кървава сватба”. А за българския читател особен интерес представлява сюжетната линия, в която се появява образът на Димчо Дебелянов, паднал убит през 1916 г. на Македонския фронт в Първата световна война,    видяната и преживяна през очите на гръцкия автор фронтова атмосфера, в която се сблъскват балканските страсти и национализми, както и родната на поета Копривщица.

Здравка Михайлова

В сайта ни може да прочетете есе Димостенис Куртовик:

За гърците и Европа 

Източник: www.evropaworld.eu