Картографиране на гръцката преводна литература в чужбина

Публикувано:
07:00ч / 06.04.2019г
Брой прочитания:
273
Брой коментари:
0

GR LITERATURE ABROAD IMERIDA METAFRASTES 8 MARCH 2019В началото на март в Културния център „Серафио“ на атинската община в се проведе дискусия на тема „Настоящето и бъдещето на гръцката литература в чужбина“, организирана като финално събитие от Атина, Световна столица на книгата 2018, (институция на ЮНЕСКО) и списание Literature.gr. В известна степен панелът бе продължение на серия интервюта с преводачи на гръцка литература на различни езици, публикувани в електронното списание Literature.gr (в която участваха около 30 преводачи от 22 страни). Водещият тази поредица, кипърският писател Емилиос Солому, отличен с Европейската литературна награда за 2013-та година, (на български е издаден романът му „Брадва в ръката ти“, изд. „Панорама“, 2016, прев. Ирена Алексиева) изрази при откриването на дискусията радостта си от срещата със стари и нови приятели. Новогръцката литература в България бе представена в поредицата от елиниста-литературен преводач Здравка Михайлова (https://www.literature.gr/i-zdravka-mihaylova-gia-tin-elliniki-logotechnia-sti-voylgaria/), която взе участие и в дискусията, със задочното участие и на Ирена Алексиева, също литературен преводач, която живее в Кипър.

В разговора за пътищата на съвременната гръцка книга в чужбина се чуха мненията и на известни писатели като Алексис Стаматис („Бар Флобер“, изд. „Панорама“, 2015, прев. Здр. Михайлова), Христос Иконому, Димитрис Сотакис, Фотини Цаликоглу, Ерси Сотиропулу и др. както и на професоналисти от сферата на книгата и книгоиздаването, като Василис Василиадис от Центъра за гръцки език в Солун, литературната агентка Катерина Франгу, собственика на издателство „Психогиос“ и др. Модераторът на продължилото от сутринта до осем вечерта маратонско обсъждане – литературният критик Манолис Пимблис, координиращата дискусията Дина Саракину и организаторката Теси Байла заслужено бяха аплодирани в края й. С включвания по скайп бяха изслушани мненията на преводачи, които нямаха възможност да участват на живо, а те не бяха никак малко – от  Чехия, Словения, Санкт Петербуг, Сърбия, Румъния, до Бразилия, Мексико, САЩ Китай, Египет. Естествено, всички съседни на Гърция и балкански страни бяха представени от посланици на гръцката словесност там.

Приветствие към аудиторията поднесе поетът и председател на Съюза на гръцките писатели Й. Хулиарас, който откри дискусията с думите: „Мястото на съвременната гръцка литература в чужбина, нейната достъпност за чуждестранни читатели, насочеността й навън и препятствията, с които се сблъсква разпространяването на писани на гръцки литературни произведения, представляват критичен въпрос, занимаващ не само пряко замесените професионално, не само автори обяснимо хранещи амбицията творчеството им да бъде четено не само в Гърция, не само гръцки и чужди творци – каквито са преводачите – хранещи понятната надежда техните усилия да срещнат отклик, но и онези, които си задават въпроса какво е мястото на съвременната гръцка словесност и на Гърция върху литературния атлас и в съвременния културно битие“. Тъй като еднодневната сесия съвпадна с Международния ден на жената, Хулиарас напомни, че „без жени, без жени-писателки и без жени-читателки, литература не би съществувала“.

„Върху мислените лавици на един чужд читател“, каза той, „дори никога да не ги е прочел, значимо място заемат антични автори от Омир, Сафо и древногръцките трагици до Платон, Аристотел и други. По тези лавици, средновековният и византийски елинизъм не са представени, там има един нов гърцизъм с осигурено място в световния канон, каквото е това, отредено на Кавафис, като понякога дори мястото на Казандзакис не е съвсем гарантирано, както и на отличените с международни награди. От гледна точка на едно световно разпределение, обаче, позициите, които гърците и тяхното слово заемат, изглежда доста добри.

А преводачите участници се опитаха да дадат отговор на въпроси като откъде се информират за нови гръцки издания, доколко важна роля играе отличаването на дадена книга с награда, кои гръцки награди смятат за значими, кои европейски и световни награди, според тях, също са значим ориентир, помагат ли субсидиите за превод, доколко добро смятат, че е възприемането на гръцката литература в тяхната страна, каква е нагласата на читателите и издателствата в нея по отношение на гръцката литература, защо изглежда трудно разпространението на гръцката литература в чужбина, когато излезе дадена книга – и не бъде преиздадена- на какво се дължи това и др.

В дискусията участваха преводачите-елинисти: Damla Demirözü, Natalia Moreleón, Fernanda Lemos de Lima, Maurizio De Rosa, Koraljka Crnkovic, Stathis Gourgouris, Elena Lazar, Tamara Kostic-Pahnoglu, Klarisa Jovanović, Riikka Pulkkinen, Khaled Raouf, Jan Henrik Swahn, Fatima Eloeva, Pedro Olalla, Dimitris Sotakis, Alexis Stamatis C, Dionisis Maroulis, Sofia Hu, Pavlina Sipova, Christo Pula, Ewa Szyler и други.

Основните изводи от еднодневната дискусия ще бъдат представени на събитие с наслов „Настоящето и бъдещето на гръцката литература в чужбина“, което ще се състои в неделя, 12 май 2019 г. в рамките на Шестнайстия международен панаир на книгата в Солун (зала „Дидо Сотириу”, Πпалата 13, 16:00-17:00 чс участието наЕрифили Маронитикоординатор на Мрежата за култура към Атинската община и отговаряща за проекта Атина 2018 Световна столица на книгатаМихалис Патендалисписател и председател на Съюза на гръцките писатели в ГерманияДина Саракину, писателка и директор на изданиетоwww.Literature.grписателите Емилиос Солому и Димитрис Сотакис.

Здравка Евгениева

Източник: www.evropaworld.eu