Катя Зографова за „Островът Уикенд“

Публикувано:
10:38ч / 16.07.2021г
Брой прочитания:
195
Брой коментари:
0
Момент от премиерата

В горещия късен следобед на 14 юли 2021 г. в Унгарския културен институт в София се състоя премиерата на сборника с разкази „Островът Уикенд“ от Гергина Дворецка, издание на Фондация „Европа и светът“. За него говориха Катя Зографова, литературна изследователка и писателка, и Къдринка Къдринова, журналистка и писателка.

В представянето индиректно се включи и редакторът на книгата, литературтият критик доц. д-р Георги Цанков, с негов отзив за нея, който може да прочетете тук

Катя Зографова любезно предостави за публикуване своя анализ на „Островът Уикенд“, който е озаглавила:

ПЪТЕШЕСТВИЕ С ЕДНА МЪДРА „ОСТРОВИТЯНКА“

В този жарък ден нека разперим платна и отплуваме на лелеяния Остров Уикенд, водени от литературния капитан Гергина Дворецка. Нищо, че е само средата на седмицата, въображаемите бягства са възможни по всяко време!

Малко предистория. Най-напред срещнах журналистката Дворецка. Запознахме се на събитие на проф. Вера Ганчева в дома на поета Владимир Башев, после бях изненадана да я открия в закъснял прочит на стиховете й, накрая – и в превъплъщението й на белетристка. Не знам коя от трите й роли предпочитам. Всъщност мисля, че същността на Гергина е в триединството им! Едно от най-дълбоките откровения в книгата: „Загадката Полша“ е видимо породено от професионалните й журналистически и филологически занимания. За да открие писателката взаимопропускливостта, но и  непроницаемостта на националните вселени, чрез парадоксалната ситуация на героинята, която чувства споделена любов към Полша, независимо от факта, че самите поляци като цяло са незаинтересовани от страстта на чужденката към световете им… Но именно това противоречие, това фатално привличане, отключва въображението на авторката, която сплита времената и героите и сътворява сага за силата на несподелената любов, която е способна да проникне в бъдещи времена, за да се осъществи… Въобще темата за волята на „свободните души“ не от мира сего и тяхното едновременно съсъществуване в различни времена, народи и топоси, е любима игра на белетристката. То предизвиква чудесното смешение на ежедневната реалност от настоящето с фигурите и историите от далечното минало. Постига го с елегантно, женско виждане и писане, понякога дори виртуозно достигащо до битиен хумор – там, където писателките обикновено ни травмират с трагични интонации… Така е в прекрасния разказ „Преродената Джейн Остин“.

Остров Уикенд е магично място в сърцевината на ежедневието. Той се изгражда чрез осъзнатата култура на удоволствието в двата дни свобода на уикенда. С  майсторския полет на духа да се отстраниш от бремето на цивилизацията, от българското ни неумение да се радваме на живота, от социопатията на слогана: „Работа, работа, работа“. И да го замениш с нежните мантри: „Потъвам в спокойствието“, „Вкусвам от удоволствието“… Това е тайният език на Острова с неговите заклинателни формули. На територията му обичайните битови тегоби се преобразяват в проверено целебни, наглед „дребни, смешни, обидно незначителни“  занимания, отключващи творчески пролуки към други светове. Например акта на приготвянето на храната не блокира, както бихме очаквали, а градивно провокира вдъхновението на писателката. Самият жест на посягане към …тенджерите в кухнята асоциативно пренася разказвачката в миналото, където край огнището е шетала бабата – мъдра, разказваща жена… Готвенето е описано като творчески акт – то е импровизация, включваща живописно композиране на цветове в палитрата на блюдата. Но то е и нещо много повече: изключително женската способност за реене между световете, измисляне на истории и тяхното записване посред неизменните домашни занимания. Доста неочаквано в контекста на женските еманципантски откази от традиционите задължения на жената, късаща революционно с трите К на немски: Kinder, Küche, Kirche (Деца, Кухня, Църква)…

Затова образите на дома като обживяно пространство, като женско царство, се множат: „къщата в полумрака“ от едноименната новела, дървената къщичка над реката, апартаметът на Серафима, изпълнен с екзотични растения, сякаш кътче от рая… Сещам се само за едно друго име на българска писателка, така органично обитаваща със световете на дома – Емилия Дворянова и нейния роман „Къщата“…

Описанията на Дворецка притежават подчертана сензитивност… Дали това е част от женското възприятие? Усмивката на човека ухае, а душевната немара, лоши мисли и злост излъчват неприятна миризма, просто вонят… Има хора, чието присъствие оставя мирис на гнили водорасли, наранените сърца също.

Друга изненада в разказите на Дворецка. В тях откриваме споделена, при това брачна любов. Нещо повече, тя непредсказуемо (като поведението на любимите на партньорите котки) все повече нараства с времето (повече от 30 години), против обичайния развой на чувствата в житейската логика – от споделена страст към взаимна не/поносимост. Подобна любовна история, макар преживяна лично от авторката, звучи еретично днес, във времената на всячески разпади. Може би затова е придружена с адвокатската защита на авторката, а именно, че и щастливата любов има право на живот в литературата, колкото и по-атрактивни да са драматичните и гибелни противоборства на мъжа и жената…

Необичаен за нашите предели изглежда и подчертаният интерес на писателката към представителите на третата възраст. „Морски триптих“ е сред моите текстове – фаворити. Особено втората история за двете баби – курортистки, на пръв поглед комични на фона на ваканцуващите на Черноморието… Онези, дето имат кеш и се чувстват господарски в заведенията, но не знаят езици, с които да общуват нормално с бизнеспартньорите си… Смяната на гледните точки от иронична към уважителна е едно от моралните послания на тази книга. Преобръщането на представите на младите за старите, на новобогаташите за бедните, е постигнато без капка дидактика, а по трудния начин – чрез трагикомични обрати, затова е правдиво, плътно, запомня се.

Разказите на Гергина са добри и защото не са амбицирани да добият масова популярност на всяка цена. В любимия ми разказ „Преродената Джейн Остин“ се налага съпоставителният избор на разказвачката, а той е: хармоничен живот с близките, вместо слава приживе с цената на екзистенциална самота…

Все пак ако прочетем внимателно разказа „Хит“, ще открием един от ключовете към собствената трудна съдба на талантливата авторка. Пиаракциите, продуциращи все по-агресивно „имена“ и „хитове“ за сметка на задължително оставащите в сянка редактори – „негри“ на знаменитостите, които често ги превъзхождат по творчески дарби и морални принципи, е едно кодирано откровение за режисираната реалност на успеха (или липсата на известност) днес …

Затова автори като Дворецка може би са обречени да имат не масови, но затова пък избрани и верни читатели. Като симпатичното ни общество, събрано в неголямата, но изискана зала на Унгарския културен институт днес…

В заключение: необикновената симбиоза на тегобите на делника с творческия акт, е чудодейната рецепта за белетристика, която ни забърква авторката, когато ни кани на своя Остров Уикенд. А самото чудо на творческия полет посред малките работни удоволствия и неудоволствия на ежедневието, може да бъде метафорично изразено с този откъс от разказа „Любовта на пеперудата“: „Скоро открих, че този вид пеперуди, когато са кацнали с прибрани крилца, изглеждат тъмносиви и неугледни и само когато полетят, разцъфват с цялата красота на онова неописуемо синьо, което хем прилича на небе, хем, ако имаш късмет, можеш почти да го докоснеш с ръка, но при всички случаи е притегателно и магично“…

Да, права е Гергина Дворецка, когато ни предупреждава, че „всеки остров, дори въображаем, има своите тайни и не знаеш с какво ще те изненада, когато си се усамотил на него…“ Книгата беше изненада за мен, професионалната критичка, че толкова спорното „женско писмо“ е било на една седмица разстояние от нас – на близкия на сърцата ни, имагинерен и общодостъпен Остров Уикенд! Но е трябвало Гергина Дворецка да ни подари сетива, да ни отвори очите за неговите ежедневни чудеса. Нека й благодарим!

14.07.2021 г.                                                 Катя Зографова

Унгарски културен институт

Снимките към публикацията са на журналиста Красимир Пеков от списание „Черно и бяло“.

Източник: www.evropaworld.eu