Книжарниците в Белгия през погледа на Марина Стойчева-Франсоа

Публикувано:
17:06ч / 30.05.2021г
Брой прочитания:
316
Брой коментари:
0

Мой коментар в социалните мрежи за голяма софийска книжарница вдъхнови Марина Стойчева-Франсоа да разкаже във Фейсбук профила си свои впечатления от книжарите в Белгия. С Марина се познаваме още от времето, когато работеше в Информационното бюро на Европейския парламент в София, а аз отразявах дейността му в предаването си за евроинтеграция „Европа без граници“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. После тя замина за Брюксел със семейството си. Понастоящем е коректор в българския отдел на Генералната дирекция за писмени преводи в Европейския парламент. Съпругът й, Жан-Мари Франсоа, и едната от дъщерите й, поддържат издателство ARS Sofia и онлайн книжарница за ноти, книги, CD и подаръци, така че тя познава книжарския бизнес отвътре. Затова се доверявам изцяло на мнението й за някои белгийски книжарници, което, с нейно съгласие, публикувам на сайта ни.

С искрено възхищение и уважение Марина говори за Марк Филипсон, собственикът на книжарница «Филигран» в Брюксел – Librairie Filigranes: „Той е започнал в една малка книжарничка, предлагал е безплатно кафе на клиентите, за да ги привлече. Сега книжарницата му е огромна. Почти всеки път, когато отида в нея, го виждам как обяснява на някой клиент какво е ценното в книгата, за която клиентът пита. Ако клиентът не знае какво иска, му дава съвети какво ново е излязло като се съобразява с темите, които интересуват клиента. Разказва толкова интересно и разпалено за книгите, че и аз, като слушам отстрани, си казвам: я да погледна книгата, за която говори! Значи: 1. Чел е книгите, които продава. 2. Ако той самият не ги е чел, някой от другите му колеги в книжарницата ги е чел и тогава вика него, да разкаже на клиента. 3. Знае много неща за авторите, повечето съвременни автори ги познава лично, кани ги на срещи, дават автографи и т.н. В книжарницата има пиано и често някой свири на него. Кафето вече не е безплатно, но има цяла сладкарница, тортичките са толкова хубави, че ако имаш пари, не само че си купуваш книги, ами седиш в книжарницата цял следобед (затова тя е отворена и в събота и неделя). Постоянно е пълна. И хората излизат от нея с купища книги в ръце.“

„Помня как във «Филигран» – продължава Марина – купих една „История на музиката“ в 5 тома на издателство Actes Sud. Книжарите ми благодариха и казаха, че веднага ще поръчат още, за да има и за другите читатели, защото те не били обърнали достатъчно внимание на това ценно издание, затова имали само един екземпляр (този, който аз купих). И следващите пъти, когато ходих в книжарницата, виждах тези томове на етажерката за книги за музиката, и се радвах, че съм допринесла с нещо и за собственика на книжарницата, и за книжарите, и за окултуряването и на други читатели.“

За професионалния път на Марк Филипсон като книжар читателите на сайта ни, владеещи френски език, могат да прочетат тук. Накратко: през 1983 г. започва в малката книжарничка „La Providence“, където първоначално работи за тогавашния собственик. Когато собственикът получава удар – бил е възрастен – жена му моли Марк Филипсон да поеме управлението. По-късно му предлагат да купи книжарницата. След като купува бизнеса, той работи в тази малка книжарничка 5 години. През 1988 г. започва вторият етап в книжарската му дейност, когато се мести в помещение с площ 200 кв. м. Там през 1992 г. избухва пожар и почти всичко изгаря. Тогава Марк Филипсон изнася книгите на щанд на улицата, за да не спират продажбите. Когато се съвзема след пожара, книжарницата му вече заема 950 кв.м. После присъединява помещенията от съседен номер и сега е на много голямо пространство – 2600 кв.м.!

Книжарница „Филигран“ издава месечно списание в електронен и книжен вариант. Може да видите неговия брой, посветен на 30-годишнината на книжарницата на този линк, а хартиената му версия – на снимката от личния архив на Мария Стойчева Франсоа. В списанието са публикувани снимки на книжари и мненията им за книгите, които са им харесали, представени са литературни дискусии, проведени в книжарницата, с участието на известни писатели, като Ерик-Еманюел Шмит. Има и поредица от карикатури на тема „Какъв посетител на книжарницата сте вие?“

„Филигран“ постепенно се е превърнал във важен културен фактор в Белгия. „Според мен, – казва Марина Стойчева-Франсоа – Марк Филипсон е бил сред хората, които са лобирали да бъдат оставени отворени книжарниците по време на извънредното положение заради пандемията, за да се потуши малко социалното напрежение, което беше голямо, и, естествено, за да си защитят финансовите интереси.“

Екипът на брюкселската книжарница  Librebook пък по време на пандемията доставя книгите по домовете на клиентите с колело.

Марина си спомня с много топло чувство и за друга хубава книжарница в Брюксел, Librairie de France: „Мисля, че я затвориха, много ми беше мъчно. Бяха едни възрастни хора, винаги съм мислела, че са съпрузи, а те били майка и син. Майката веднъж ми разказа историята им — евреи от Унгария. Като я затваряха, си купих доста книги на половин цена, помещението не било тяхно, под нарм били, и собственикът искал да го даде на съседния ресторант.“

„Белгийците четат много – пояснява Марина. – Вярно, не всички, но има една социална прослойка, които постоянно ходят по книжарниците и толкова много четат, че свят да ти се завие. В събота и неделя във Filigranes е винаги пълно, има опашки пред касите, невероятна гледка е. В Намюр имаме 2 независими книжарници — Point virgule и Papyrus, и там постоянно е пълно. Книжарите са изключително отдадени на работата си.“

Друга любима белгийска книжарница за Мария Стойчева Франсоа e „Папирус“ Librairie Papyrus в Намюр, две снимки от която (вляво и вдясно) тя също предостави любезно за настоящата публикация, като уточни: „Това е независима книжарница, около деметима книжари са, и четат книгите, които продават, и също като във „Филигран“, лепят по тях листчета с отзива на книжаря, написан на ръка. Е, естествено, не успяват да прочетат всичко, но се стараят. Едно младо момиче от тях ми се извини, че не е чело «Властелинът на пръстените» от Толкин, но пък ми препоръча съвсем нови автори на фентъзи, за които аз не бях чувала.“

С Марина се уговорихме тя да продължи с разказите си не само за белгийски, а и за френски книжарници, които са й направили силно впечатление. Оттук нататък обаче ще отделяме все повече внимание и на книжния пазар в България. Надяваме се да има и български положителен опит в работата с читателите, който заслужава да бъде споделен.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu