Коледна история – разказ от Дейвид Кларк

Публикувано:
08:11ч / 26.12.2018г
Брой прочитания:
698
Брой коментари:
0

Дейвид Кларк е британски бизнесмен, който познава добре България, живял е 12 години в страната ни. Пише разкази и стихове. При пребиваването си в София е публикувал в различни наши издания. Колумнист на в. „Sofia Echo“. Има награда за разказ от сп. „Мениджър“. В момента живее в Англия и изпраща свои разкази на англоезичното издание за британци в столицата „Sofia Globe“. Женен е за българка, Галя Кларк, чиито разкази познавате от нашия сайт. Дейвид членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк, и публикува в местни издания като „Village people“.

Днес ви представяме разказа му

Коледна история

Дейвид Кларк

Ана Петрова се влачеше уморено из снега и мъкнеше найлоновите си торби, претъпкани със зеленчуци от Женския пазар, най-евтиния в града. Беше Бъдни вечер и Ана се чудеше как да измайстори най-доброто за вечеря по случай гостуването на дъщеря й и любимите внуци. Колите свистяха по пътя и я пръскаха с киша. Пръстите й се вкочаниха от студ, ледена вода беше просмукала износените й стари боти. Откакто Иван почина, животът й бе станал непоносимо тежък. Макар че и двамата с него бяха пенсионери последните няколко години, бяха успявали да се оправят някак с помощта на зимнината, която приготвяха наесен – компотите, туршиите и лютеницата ги изхранваха зимно време. Но Ана сега беше останала сама. Отдавна бяха продали малкият трабант и затова не можеше да пътува вече до селото, да прибира реколтата от собствения си двор, както и подарените им от приятелите там зеленчуци.

Ана бавно изкачи стълбите до апартамента на третия етаж. В апартамента беше студено и, за да се отърси поне малко от студа, тя включи един реотан на електрическата печка. Парното беше изключено, пенсията й не стигаше за сметките. Ана отвори внимателно торбичките и изми зеленчуците и плодовете един по един със студената вода от мивката. После взе да търси портмонето си из палтото, за да види колко лева са останали. Сърцето й едва не спря – джобът беше празен, нямаше никакво портмоне. Ана взе да ровичка из всичките си джобове и чанти, претърси цялата маса, пода, стаята, спалнята – нищо. Отпусна се на кухненския стол, хвана се за главата и започна тихо да плаче. Малко по малко плачът се превърна в болезнено хълцане, което измори Ана и я унесе  в дълбок сън.

Изведнъж се събуди стреснато. Беше се стъмнило, само печката светеше слабо в стаята. Ана усети миризма от тютюн от лулата на Иван и видя, че е седнал с гръб към нея в любимия си фотьйол. Ана изтръпна:

– Ти ли си това бе, Иване? – промълви тя ужасено.

– А ти кой помисли, че е, гъска такава – отвърна той. Дай малко ракия, да се стопля!

– Не мога, – изхълца тя и едва събра сили да признае – изгубих си портмонето.

– Какво? Обличай се да ходим да го търсим!

И я хвана за ръката. Двамата бавно се заизмъкваха из мрачните коридори на кооперацията, излязоха на улицата. Не усещаха студа. Какъв студ, портмонето трябваше да се намери! Претърсиха целия тротоар, чак до пазара. Зрението й не бе добро напоследък, но Иван все още имаше зорко око. Върнаха се до самата сергия, където Ана беше пазарувала. Нямаше нищо. Отново взе да се надига паника у нея. Изведнъж Иван извика и посочи към портмонето, което се подаваше изпод съседната сергия, явно изритано там от минаващите хора. Невероятно чувство на облекчение премина през старото тяло на Ана. Тя се наведе и, за голяма своя изненада, забеляза до портмонето си две сгънати банкноти, цели сто лева! Не можеше да повярва на очите си, взе банкнотите и се обърна към продавача на сергията:

– Вие ли сте ги изпуснали?

– Не съм, – засмя се силно той – вие явно сте късметлийка. Преди малко оттук мина един – явно мутра, беше с гаджето си. Размахваха си парите наляво-надясно и се заяждаха, че не ми била добра стоката. Сигурно са изтървали парите от много емоции. Вземете ги, ваши са! Онези със сигурност няма да усетят липсата им. А пък вие получихте хубав коледен подарък!

Ана се обърна да пита Иван какво мисли по въпроса, но него го нямаше. Само снегът и падащата вечерна мъгла бяха останали.

– Иване, Иване! – развика се тя, търговецът я изгледа учудено, със смръщено лице.

– Ама госпожо, вие дойдохте тука сама. Бързо се прибирайте, не е за вас това лошо време! Във вечер като тази трябва да си стоите вкъщи. Весела Коледа!

Превод от английски: Деляна Василева

 

Източник: www.evropaworld.eu