Кризата с бежанците и възможните изходи от нея

Публикувано:
06:20ч / 06.10.2015г
Брой прочитания:
212
Брой коментари:
0

„Кризата с бежанците – има ли риск за етнокултурните модели в Европа?“, беше темата на двудневен семинар, организиран от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент със съдействието на Национално движение българско наследство (Институт за миграция и интеграция). На събитието в с. Момчиловци, област Смолян присъстваха ръководителят на делегацията и заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) – Илияна Йотова, членовете на Европейския парламент Георги Пирински и Момчил Неков, народните представители от БСП Лява България – Дора Янкова и Кристиян Вигенин, както и университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“ и учени от БАН.

Политиците от БСП поканиха университетските преподаватели и учени от БАН, за да обсъдят предимствата и рисковете от бежанската вълна със специалисти по българска и световна история. „Продължаваме да работим по темата за бежанците – едно от най-големите предизвикателства, не само пред Европа, но и пред България като външна граница на ЕС. Кризата има своите хуманитарни, икономически и социални измерения. Голяма част от тези страхове са свързани с промяна на етнически и религиозни съотношения и политически промени. Затова поканихме едни от най-добрите специалисти по световна и българска история, за да говори и за реалните опасности и за  пресилените заплахи.“ – каза Илияна Йотова. Българската евродепутатка подчерта още веднъж необходимостта от спешното свикване на КСНС, където властите в България трябва да изработят консенсусна и национално отговорна позиция. По време на дискусията бяха поставени въпроси за причините за създалата се ситуация в контекста на исторически кризи, бяха направени паралели за възможни решения в миналото и сега. Анализирани бяха посланията, изпращани, както от европейските институции, така и от отделните страни, полюсните мнения на Меркел и Орбан. Като недопустими за европейските ценности бяха окачествени действията на унгарското правителство. Георги Пирински категорично отхвърли възможността подобни политики да бъдат ключът за справяне с кризисната ситуация. Момчил Неков призова преподавателите от Софийския университет и учените от БАН да подготвят модел, чрез който бежанците посредством неформално образование да бъдат интегрирани.

По време на политико-академичния дебат Илияна Йотова на няколко пъти постави пред специалистите въпроса дали е възможно да се изработи успешна политика по реадмисия, дали предвид историческите факти имаме основание да очакваме тези хора да се върнат по родните си места след конфликта. Не без значение е и как тези хора следва да бъдат политически представени, подчерта още тя.

Специалистите направиха ретроспекция от античността и средновековието до Балканските войни и тракийските бежанци. Сред темите на дискусията бяха исляма и ислямизма, потенциалната възможност за радикализация на Балканите, медийната война на тема бежанци, на която ставаме свидетели в момента.

На състоялата се след семинара пресконференция Илияна Йотова, в качеството си на докладчик и на заместник-председател на комисията LIBE, обяви, че ще продължи да защитава българския интерес, както и че още в понеделник започва активна работа по изработването на постоянния механизъм за разпределение. Евродепутатката не скри разочарованието си от българското правителство, което освен с липса на проактивна политика се откроява и с отсъствието си на дебатите в Съвета на ЕС. „България е реципиент на последствията от ставащото по света и в Европа. Нашето правителство очевидно не схваща сериозността на проблема и продължава да чака решение от Западните лидери, само че нашите интереси се различават. Държавите-външни граници на ЕС трябва да бъдем извадени пред скоби при преразпределението. Трябва да изменим и Дъблинското споразумение, защото в противен случай рискуваме да се превърнем в буферна зона, където да се струпат бежанци. Не става въпрос само за тези 800-900 човека, които трябва да приемем в следващите две години. Въпросът е дали тези хора искат да се върнат и да живеят у нас. В близко бъдеще трябва да изработим и модел, по който тези хора да бъдат политически представени.“ – каза Илияна Йотова.