Имахме шанса през шестте дни на престоя си в Рио де Жанейро да сме в хотел „Хилтън“ в Копакабана. Името на квартала звучи митично, но там плажува средната класа. Скъпарските курорти са съседните Ипанема и Леблон. Наистина обаче изпитахме голямо вълнение, когато стъпихме върху пухкавия пясък на Копакабана – оприличих го на пудра захар. Първото, което забелязахме, беше, че никой не се притеснява от външността си: жени на всякаква възраст се показват по бикини, без да се замислят за несъвършенствата на телата си. Явно такава е философията на кариоките – човек трябва да се приема такъв, какъвто е, и да не страда от комплекси.

По плажа непрекъснато сноват търговци, които предлагат стоките си: един носи нанизани на пръчка закачалки с пъстри блузи, друг се разхожда с чадър, отрупан със сутиени от бански костюми. Впрочем, много често жените там носеха бикини, на които двете части са със съвсем различен десен.

Предлагат се и храни: някакви бразилски чипсове, или огромни скариди на шиш, от които не се престрашихме да опитаме. С удоволствие обаче пихме кокосов сок. На много места по плажа се продават големи зелени кокосови орехи с гладка повърхност – различни са от онези, кафявите и рошави, които сме купували от нашите магазини. Продавачът пробива със специлно шило дупка на върха на кокосовия орех и ти дава сламка, която да потопиш вътре. Кокосовият сок няма особен вкус или мирис, но е истина, че много освежава. Разбира се, и на Копакабана може да си поръчаш от прочутата бразилска кайпириня – лек коктейл с кашаса – алкохол, който се добива от захарна тръстика, лайм, малко кафява захар и много лед. Друго, което предлагат на плажа Копакабана, е масаж. При това, не направен формално на две на три, а със забележителна продължителност. Една девойка, опънала хавлия близо до нас, се беше оставила на масажистката да обработва тялото й с разни масла, разнасяни с плавни внимателни движения в продължение поне на половин час.

И още една грижа за плажуващите : от началото на плажа та до морето се опъват дълги маркучи с многобройни дупчици по тях, от които навън се разпрскват тънки струйки вода и мокрят пясъка. Получава се мокра пътека, която спестява на хората неприятното парене, когато стъпват по горещия пясък.

Направи ни силно впечатление още нещо: освен търговците, по плажа ходеше и човек, който събираше металните кутии от напитки в огромна мрежа, която мъкнеше на гръб. Затова плажът Копакабана е абсолютно чист. Никъде не видяхме боклуци. Има хора, които през цялото време се грижат за чистотата, а и самите бразилци явно са свикнали да пазят плажа чист.

Друга забележителност по плажовете на Рио е, че там почти няма да видите чайки. Наколо щъкат предимно гълъби и понякога в небето прелитат тъмни птици, които, според мен са кондори, а според Владо са нещо друго.

Не мога да не спомена за символа на Копакабана: вълнообразни черни и бели ивици, редуващи се една до друга. Тези ивици са изобразени с мозайка от малки павета по протежение на целия тротоар край плажа. Всеки от плажовете има своя характерна фигура – на Ипанема символът е черно-бели квадрати със заоблени страни. Различни мозайки от павета има навсякъде в Рио де Жанейро. 

Още преди да пристигнем, ни бяха предупредили да не ходим по плажа, когато стане тъмно, защото ставали престъпления. Мисля обаче, че местните власти са взели мерки, защото от прозореца на хотелската ни стая можехме да видим как цяла нощ плажната ивица е ярко осветена със силни лампи. Иначе привечер човек спокойно може да се разхожда по крайбрейжния тротоар на фона на вълнуващия залез над Рио.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu