Лиляна Табакова в магията на испанския език

Публикувано:
11:13ч / 02.03.2019г
Брой прочитания:
171
Брой коментари:
0

На 25 февруари 2019 г. в Литературния клуб на Столична библиотеката в поредицата „Преводач на месеца“ беше представена Лиляна Табакова, преподавателка по испаноамериканска литература в Катедрата по испанистика и португалистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на която дължим много преводи на български език на произведения от известни латиноамерикански творци. Превеждала е на испански и книги от български автори, а един път дори и от македонски писател!

Вечерта беше открита от поета Петър Чухов, който работи в Столична библиотека и е организатор на тази поредица от творчески срещи. Той е един от първите българи, чиито стихове Лили Табакова е превела на испански език, и те са били приети възторжено в Испания.

В ролята на водещи влязоха младата преводачка Теодора Цанкова и литературният и медиен критик, публицист и културен журналист Митко Новков. Със свои въпроси в разговора се включиха известният критик и изследовател на преводаческото майсторство Емил Басат и поетесата и преводачката от испански Рада Панчовска.

Въпросът на Митко Новков към Лили Табакова защо е избрала точно испанския език получи изненадващ отговор. Оказа се, че този избор не е предопределен от някаква семейна традиция, а е започнала да го учи на инат, защото близките й винаги са настоявали да учи немски. „Иначе сигурно бих станала музикант, защото цялото ми семейство са музиканти!“ – добави известната испанистка.

В младежките й години латиноамериканската литература става все по-популярна у нас. Тя чете преводите на български и мечтае самата тя да превежда. Започва да учи испански език късно, след като завършва Библиотекарския институт. Първоначално възприема следването си там като свой житейски провал – две изгубени години от живота й, но в този институт се научава как се работи с библиография, как се чете, а това се оказва изключително полезно за съзряването й като преводач. Сега е благодарна, че обстоятелствата са се стекли така.

Теодора Цанкова припомни как през студентските й години Лили Табакова е запалила у нея и у другите й колеги от курса интереса към латиноамериканската литература. но сподели впечатлението си, че авторите, на които е поставяла акцент в лекциите си, не са тези, които превежда. „Истината е, че големите латиноамерикански автори вече бяха преведени, когато аз започнах да се занимавам с това, но сега има връщане към тях“ – каза известната преподавателка и преводачка. Така тя има, например, шанса да преведе сборника с разкази „Бестиарий“ на един от най-популярните у нас автори от времето на „бума“ на латиноамериканската литература – аржентинецът Хулио Кортасар (изд. „Атага-А“, 2018 г.). Откъси от разказа му „Далечна“, включен в този сборник, прозвучаха на български по време на вечерта и бяха поредното доказателство за преводаческото майсторство на Лили Табакова.

Всеизвестно е, че изкуството на превода изисква не само владеене на чуждия език. Преводачът трябва да познава и чуждата култура, за да я направи понятна за българския читател. Митко Новков остроумно формулира това с въпроса си „Как може тангото да стане хоро?“

„Старая се в никакъв случай тангото да не стане хоро – категорична беше Лили Табакова. – Преводът, в крайна сметка, е диалог с текста. Опитвам се онова, което знам за ватора и времето, в което е писал, да разкажа така, както би било написано на български език. Това е една от преводаческите школи. Други имат съвсем различна представа за това какво е превод, но аз смятам, че трябва текстът да се лее така, сякаш е казан на родния ни език, а не преводачът да показва, че блести с ерудиции, с многобройни бележки под линия. Много се говори колко били трудни за превод латиноамериканските автори, Маркес, например, колко сложно пишел. Всъщност Маркес пише така, както бабите разказват приказки. Даже една моя приятелка кубинка през 80-те години ми призна, че не го харесва, защото тези истории вече й ги е разказвала баба й. Затова той трябва да бъде преведен на български точно с такава лекота, както е в оригинала. Докато един Борхес има невероятна ерудиция, която трябва да се предаде и да се помогне на читателя да не се уплаши още от първите редове. Там наистина е необходимо да има повече обяснителни бележки.“

В разговора стана дума доколко преводачът има право да редактира автора, когото превежда. Лили Табакова държи на придържането към текста, много рядко й се е случвало да изневери на този свой принцип, но тогава е разсъждавала така: „Ако прочетеш недомислица в преводна книга, в кого ще се усъмниш – в автора или в преводача? Май по-логично е да се хвърли вината върху преводача.“ Затова е решила да пооглади текста на един съвременен македонски автор, когото е превеждала на испански. Но такива случаи са изключение при нея.

Друг интересен момент в дискусията беше за съвместното преводачество. Лили Табакова има преводи с Красимир Тасев (проза) и Рада Панчовска (поезия). Такова партньорство не е много лесно, но в творческите обсъждания се стига до резултат, който удовлетворява съавторите на превода.

Според Лили Табакова преводачът трябва да предаде всички недоизказани неща, които открива в произведението на чуждестранния автор, така че българският читател да не се „спъва“ в текста. Със сигурност нейните преводи са като гладка пътека към магичния свят на латиноамериканската литература.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Още по темата на сайта ни:

Лиляна Табакова – преводач на февруари в Столична библиотека

Източник: www.evropaworld.eu