Любимото произведение на Рахманинов ще звучи в зала „България“

Публикувано:
11:33ч / 26.03.2018г
Брой прочитания:
133
Брой коментари:
0

На 27 март от 19 ч. в зала „България“ Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров  ще представи едно от най-красивите и сложни  произведения на акапелната музика „Всенощно бдение“ от Рахманинов.

Билети на касата на зала България и онлайн на тикетсбг и ипей.

Известен  като „Последният романтик на ХХ век” Рахманинов дори след бягството си в Америка се определя като руски композитор.

Моята Родина е сложила отпечатък върху моя характер и виждания. Музиката ми е плод на този характер и тези виждания и заради това е руска.“

Любовта на Рахманинов към руското православно пеене се заражда в детството му благодарение на баба му, която го води на всички църковни служби, които бъдещият композитор мъжествено изтърпява, а по-късно и оценява. Оттогава е и интересът му към камбанния звън, който заема важно място в цялтото му творчество.

След началото на Първата световна война Рахманинов променя всичките си планове и разтревожен за бъдещето, се обръща към руската православна музика. Той пише Всенощно бдение за 2 седмици и то вижда бял свят на 23 март 1915 г в Москва в изпълнение на Синодалния хор под диригентството на Н. Данилин. На премиерата присъстват духовни лица и въпреки забраната за ръкопляскания заради религиозния характер на произведението, публиката аплодира бурно. След още 2 изпълнения произведението изпада в забрава в следващите 60 години.

Това е време, в което се заражда ново музикално направление, целящо възраждането на традициите на древното православно пеене от композитори като Римски-Корсаков и Чайковски.  Пак по същото време възникват и разногласия: от една страна дали църковна музика може да се изпълнява в концертни зали и от друга – дали  от произведения светски композитори имат място в църковните храмове.

„Всенощно бдение“ съдържа 15 песнопения. Произведението е написано за 12-гласен смесен хор, а партитурата му е изключително сложна и изисква високо майсторство.

Самият Рахманинов смята „Всенощно бдение“ за едно от двете му най-хубави произведения и е пожелал  петото песнопение  “Нине отпущаеши“ да звучи на погребението му.

CHOIR_12От създаването си на 1 ноември 1944 г. до днес Националният филхармоничен хор „Светослав Обретеновутвърждава името си на представителен изпълнителски състав.
След 1981 се присъединява към състава на Софийската филхармония, като дотогава съществува самостоятелно като Българска хорова капела. Състои се от професионални певци.

Хорът осъществява изключително успешни гастроли из Европа, Америка и Азия.
Редовен участник е на летните оперни спектакли в различни френски градове: с „Норма“ от Белини (дир. Ем. Чакъров, в Ним), на „Макбет“ от Верди (дир. Дж. Фултън, в Оранж), с „Турандот“ на Пучини (21 представления) и „Набуко“ на Верди (17 представления в Париж, дир. М. Пласон). В-к Фигаро“ отбелязва събитията като „превъзходно постижение със страст, което предизвиква възторг“.
Хорът участва със самостоятелни програми в отбелязването на 20-та сесия на ЮНЕСКО в Париж. Той е в състава на изпълнителите на Деветата симфония на Бетовен в Тържествения концерт по време на сесия на ЮНЕСКО през 1980 в „Сава-център“ в Белград. През 1986 е удостоен с честта да открие в Рим Българската академия за изкуство и култура, създадена от Борис Христов. Изключителен успех представлява изпълнението на „Песните на Гуре“ от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския международен фестивал (1986). Филхармоничният хор участва редовно във водещи европейски международни фестивали:„Пражка пролет“, „Братиславски музикални дни“, Музикален фестивал – Бърно, Дрезденски музикален фестивал, Гръцки фестивал „Димитрия“.
Дирижиран е от изтъкнати музиканти като Херман Абендрот, Рикардо Мути, Курт Мазур, Мишел Пласон, Генадий Рождественски, Евгений Светланов и много други. Получава висока оценка за изключително богатата си изпълнителска и звукозаписна дейност в авторитетни фирми и радиа, важна заслуга за която има дългогодишният му главен диригент Георги Робев. След него диригенти стават Любка Пешева , Илия Михайлов, а понастоящем Главен диригент е Славил Димитров, а хормайстор е София Бърдарска.

Сред изпълнителските постижения на състава са най-ярките вокално-инструментални творби: Баховия „Магнификат“, „Месия“ на Хендел, „Глория“ на Вивалди, „Сътворението“ и „Годишните времена“ на Хайдн, Бетовеновите „Missa Solemnis“ и Девета симфония, Реквиемите на Моцарт и Верди, Месите на Шуберт,„Немски реквием“ на Брамс, „Кармина Бурана“ на Орф и много други. Сред регистрираните записи на хора са тези за радиата – София, Париж, Брюксел, Москва, БиБиСи – Лондон, за телевизии в Холандия, Белгия, Франция, Русия, БиБиСи – Кардиф, за издателските фирми „Хармония Мунди“, „Пате Маркони“, „Форлан“ (Париж), EMI (Лондон), Columbia (Токио), Монитор (САЩ). Записът на„Кармина Бурана“ съвместно със Софийската филхармония е издаден като Плоча на тримесечието за Франция (1987). За високите си професионални постижения Филхармоничният хор е удостоен със „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцовите дейци (1977), с ордените „Георги Димитров“,“Народна Република България“ първа степен и „Девети септември“. Носител на „Кристална лира“ 2016 в категория „Хорово изкуство“

Източник: Софийска филхармония