Малийката Япама Доло – доброволка на Франкофонията в София

Публикувано:
13:33ч / 20.03.2019г
Брой прочитания:
201
Брой коментари:
0

Срещнах се с международната доброволка на Франкофонията Япама Доло на работното й място в CREFECO (Франкофонски регионален център за Централна и Източна Европа), който се намира на ул. „Леополд Седар Сенгор“ 1 в София. Открих я в кабинета й с нейния сънародник от Мали Мохамед Сутура, студент в ESFAM (Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт), което се намира в същата сграда. Не пропуснах да ги снимам заедно. И двамата говорят безупречен френски. Франкофонията беше червената нишка на интервюто ми с Япама, но първо я помолих да каже няколко думи за себе си – за родното си място, за семейството си, образованието, професията. Приятно ме изненада, когато в началото на отговора си ме поздрави  на три езика: български, френски и бамбара – майчиния й език:

Здравей! Bonjour ! aw nisôgôma!

Отгледана съм в семейство от над шестдесет члена и съм щастлива дъщеря на трима мъже. Да, имам трима бащи: Аматегу Огобара Доло – татко ми от Бамако, Амаигере Огобара Доло – татко ми от Сегу, и Абубакар Огобара Доло – татко ми от Санга. Самата аз съм записана в гражданския регистър като Япама Бинту Доло, родена в Санга, област Бандиагара, регион Мопти. Обучението ми започна в началното училище в родното ми село Санга. След като завърших основно образование, заминавах да уча в гимназията в Сегу. Когато се дипломирах, в Сегу нямаше университет, така че продължих обучението си в Бамако. Следвах едновременно в два университета: „Бизнес право“ във Факултета по правни и политически науки на Бамако и „Корпоративни комуникации“ в Малийското висше технологично и търговско училище HETEC (Ecole de Hautes Etudes Tchnologiques et Commerciales). Тези две дисциплини се вписваха в плановете ми за професионалната кариера, която си бях избрала – да стана журналист международник.

Говорите за трите си бащи, но кои са те? Какви хора наричате бащи в Мали, защото очевидно има само един биологичен баща?

Много етнически групи в Мали, включително и моята, забраняват да уточняваме публично кои са биологичните ни баща или майка, тъй като образованието на детето не е отговорност единствено на биологичните родители, то е по-скоро семейно дело, особено в патриархално семейство. Сред тримата бащи, за които говоря, е и моят биологичен баща, но аз напуснах биологичните си родители на 14-годишна възраст, за да продължа обучението си при братята на баща ми. Бях при единия от тях, когато учих в гимназията в Сегу (четвъртият по големина регион на Мали), и при другия, когато бях студентка в Бамако. Двамата ми чичовци един след друг ме подкрепяха морално и финансово в реализирането на амбициите ми. Приеха ме с обич и ме закриляха, както биологичните си деца.

Не искам да ви натъжавам, но не говорите за майка си. Каква е ролята на майките в Мали?

Както вече обясних, при нас е много деликатно да се говори за биологичните родители, особено за момиче от голямо семейство като нашето. Един ден майка ми буквално ми каза: „Аз не съм твоя майка, майките ти са в Сегу и в Бамако“. Разбрах посланието. Това не означаваше, че тя отказва да поеме отговорностите си като майка, а само начин да ми заяви твърдо, че няма разлика между нея и другите жени, които ме отгледаха. Обичам майка си, тя е образец за мен. Тя е весела жена, която рядко се ядосва. Възпита ме по най-добрия начин, като ми внуши морални и културни ценности.

Моля ви накратко да представите вашата страна, Мали, и родното си място.

Мали е огромна страна с площ от 1 241 238 км2, само Нигер е по-голяма в Западна Африка. Заобиколена е от седем държави: Мавритания, Алжир, Нигер, Буркина Фасо, Кот д’Ивоар, Гвинея и Сенегал. Столицата й е Бамако, градът на трите каймана. 18 милиона души живеят в пълна хармония в осемте региона на Мали: Кайес, Куликоро, Сикасо, Сегу, Мопти, Тимбукту, Гао и Кидал. Обичаи като синагуя (шега) улесняват социалното сближаване във всекидневния живот на малийския народ, верен на своите обичаи и традиции. Синагуя е особеност при общуването, която позволява на членове на едно и също семейство (като първи братовчеди, например) или представители на определени етноси (догони и бозо) да се подиграват или да се обиждат един друг без последствия. Всеки регион е населен преобладаващо от определена етническа група. Човек лесно разпознава етническата група чрез нейния регион. Жителите на Мопти, регионът, в който аз съм родена, са предимно догони и фулбе.

Догони и фулбе са етнически групи, нали?

Да, бамбари, бобо, бозо, догони, хасонкеси, малинке, минянка, фулбе, сенуфо, сонинке (или сараколе), сонраи, туареги, тукулери съставляват малийското население. Всички тези етнически групи имат свой език или диалекти. Бамбара, който е нашият национален език, се говори в Бамако и почти във всички регионални столици. Френският е официалният език на Мали.

А защо столицата Бамако е градът на трите каймана?

Бамако е изобразяван чрез три крокодила. Казват, че тези три крокодила символизират трите речни ръкава, които преминават през града.

Какво е Франкофонията за вас?

Откъс от „отвореното писмо до младежта“ на Леополд Седар Сенгор, един от бащите-основатели на Франкофонията, което Абду Диуф ни напомня в своя сборник от речи и изказвания „Франкофонска страст“, е, по мое мнение, най-доброто определение за Франкофонията: „крайната цел на Франкофонията е да създаде цивилизация на симбиоза, където всеки континент, всяка раса, всяка нация да внесе своите изначални цивилизационни ценности …“ Г-н Абду Диуф, докато заемаше поста генерален секретар на Франкофонията, в детството ми посети моето село. В нашето село винаги празнуваме Франкофонията, организираме конкурси за писане и редактиране на текстове на френски, а най-добрите участници се обявяват публично, получават подаръци.

Защо избрахте да бъдете доброволка на Франкофонията в България?

България беше по-скоро моят шанс, защото кандидатствах и бях избрана да замина за Виетнам, но по административни причини – не получих виза – дойдох в България.

Какви са впечатленията ви от нашата страна?

София е много красив град. Планирам да посетя и други градове през лятото. Любопитен факт е, че през 70-те години дядо ми е посетил България с група за традиционни малийски танци по време на турнето им в Европа. Вашата столица е наистина красива! Намерих тук хора, които ме посрещнаха сърдечно в техния Toastmasters Business Park. Но в тази група говорим помежду си на английски.

Говорите и английски?

Говоря английски и се борих за това. Хересва ми да бъда смела и амбициозна. След като завърших образованието си в Мали, видях, че английският също играе важна роля за професионалната реализация и реших да отида в Гана, за да науча там английски. Казваха ми: „Как? Сама жена в чужда страна – няма да издържиш!“ А аз отговорих: „Нека ви докажа!“ Заминах с намерението да бъда там три месеца, а останах една година и четири месеца. И разбрах, че френският език се цени не само във франкофонските страни, в Гана също е много важен. В цялата страна се чества Международният ден на Франкофонията, 20 март. Това е празник, който събира хора от различни националности и религии. В Гана населението е предимно християнско, но в този ден всички франкофони се събират заедно, организират състезания, танцуват, пеят, рецитират стихове. Намерих в Гана една процъфтяваща франкофония, както в Мали.

Отидохте в Гана, за да научите английски, а и там намерихме Франкофонията!

Да и това ме изненада.

В края на нашето интервю в сградата на CREFECO (Франкофонски регионален център за Централна и Източна Европа) срещнахме един от най-известните български франкофони, проф. д-р Анна Кръстева от Нов български университет, председател на Съвета на директорите на ESFAM  (Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт). Тя веднага покани доброволкатата на Франкофонията да се свърже със студентите от франкофонската научна програма в НБУ.

Франкофонските срещи на младата малийка ще продължат и в България

Интервюто взе Гергина Дворецка

Може да да прочетете публикацията на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни.

Logo francophonie-okРубриката  Francophonie на този сайт предлага иннформация за франкофонията в България, Централна и Източна Европа и целия свят.