Малта, островът на рицарите хоспиталиери

Публикувано:
16:18ч / 11.07.2017г
Брой прочитания:
610
Брой коментари:
0

В края на юни приключи Малтийското председателство на Съвета на ЕС. Като цяло, равносметката от него е положителна, но стана ли по-известна Малта покрай това председателство? По-скоро не. Името й продължава да се свързва най-често с Малтийския орден.

С какво ли щеше да бъде известен остров Малта, ако през 1530 г. на него не се бяха заселили рицарите от Ордена на Св. Йоан Кръстител? Вероятно с мегалитните си храмове, някои от които са по-стари от египетските пирамиди и Стоунхендж. Историята обаче е предопределила Малта да бъде популярна, най-вече благодарение на Суверенния орден на рицарите хоспиталиери, които пребивават там в продължение на 268 г. Преди да дойдат на острова те, както всички кръстоносци, са преминали през Светите земи, след падането на последния бастион в Акр през 1291 г. за кратко се настаняват в Кипър, а после за две столетия – на остров Родос, откъдето ги прогонва султан Сюлейман Великолепни. След 7-годишно бродене, най-накрая те получават остров Малта като подарък от Карл V, император на Свещената Римска империя. Според някои сведения, рицарите не са искали тази земя да им бъде подарена, защото всяко дарение след време може да бъде оспорено. Затова те държали да плащат за нея. Цената била съвсем символична – един сокол годишно. Оттам и изразът „Малтийски сокол“ става нарицателно за несъразмерно ниска цена на нещо, което получаваш в замяна. Това научихме от българския ни екскурзовод в Малта, който ни се представи като Бойко. От него разбрахме и за „българската следа“ в историята на острова – в нашия фолклор има над 60 песни на тема „Мома защитава остров Малта“, в някои от които островът е наричан „Малта, касаба българска“. Не е чудно, че българите от онези времена са знаели за острова – част от еничарите, с които султан Сюлейман Великолепни е обсаждал Малта през 1565 г, по произход са били българчета, взети от семействата си като деца чрез „кръвния данък“.  През същата година рицарите хоспиталиери от ордена на Св.Йоан Кръстител нанасят съкрушителен удар на войските на султана и реално спират неговите амбиции да покори Западна Европа.

Форт Сант Анджело
Форт Сант Анджело
Сенглеа
Сенглеа

Когато пристигат на острова през 1530 г., рицарите хоспиталиери предпочитат да не се настанят в главния град Мдина, защото им се струва твърде отдалече от брега, и изграждат укпрепления край морето, в Биргу. После се заселват и на съседния малък полуостров. Там се появява градчето Сенглеа (другото му име е Исла). Той е един от трите града, които се намират срещу столицата на Малта, Валета, на отсрещната страна на пристанището (третият град е Бормла). Сенглеа носи името на Великия магистър Клод дьо ла Сенгле и също като Биргу е отбраняван героично от рицарите на Св.Йоан при голямата обсада през 1565 г. Когато войските на Сюлейман Великолепни претърпяват голямото си поръжение, двата града получават почетната титла Citta Vittoriosa – Град победител. Другото име на Биргу днес е Виториоза.  Там е била основната крепост на хоспиталиерите – форт Сант Анджело. Днес в Биргу има много музеи, някои от които са посветени на други периоди от историята – например Музеят на Втората световна война. Но има и такива, които са пряко свързани с рицарското присъствие в Малта, като Двореца на инквизитора, както и хановете, където са отсядали рицарите от различните народности и по-точно, различните езикови общности, които са влизали в състава на Суверенния орден на Св. Йоан Кръстител – някои от тези езици са запазени днес само като диалекти: овернски, провансалски, френски, арагонски, кастилски, английски, немски, италиански, т.е. 8 на брой. Впрочем, това е и обяснението защо Малтийският кръстът е с 8 края. Той не бива обаче да се бърка със знамето на Малтийския орден, което е бял кръст на червен фон, също като датския национален флаг. Разказва се историята, че един датски благодорник много харесал знамето на Малтийския орден и поискал и Дания да има съвсем същото, а рицарите хоспиталиери – нали са рицари! – с радост позволили тази заемка. Що се отнася до символите, чужденецът обикновено се затруднява да прави разлики и може да се обърка кое е знамето на държавата Малта – то е с две вертикални ивици в бяло и червено с кръст в горния ляв ъгъл на бял фон.

Катедралата Св. Йоан Кръстител
Катедралата Св. Йоан Кръстител

Суверенният Малтийски орден на хоспиталиерите на Св.Йоан Кръстител чества своя национален празник в деня на рождеството на светеца, 24 юни. В столицата Валета една от големите забележителности е катедралата на името на Св.Йоан Кръстител. Изграждането й е приключено през 1578 г. от малтийския архитект Джероламо Касар. Семплата външна фасада крие голяма изненада, когато човек прекрачи прага и попадне сред великолепието от разноцветен мрамор, злато и сребро. От двете страни на главния кораб на църквата са разположени 8 вътрешни параклиса (капели), посветени на всяки една от езиковите общности на рицарите от ордена на хоспиталиерите. В отделна зала се пазят две каритини на Караваджо: „Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител“ и „Пишещият Св. Йероним“. Известният италиански бароков художник намира временно убежище в Малта през 1608 г. след извършено от него убийство в Рим. Скоро Караваджо бива прогонен заради нов скандал, в който се забърква, но творбите му в катедралата Св.Йоан Кръстител привличат посетители и до днес.

В Оръжейната палата в столицата на Малта Валета се пазят оръжията и доспехите на рицарите от Ордена на Свети Йоан, както и каляската на Великия магистър от XVIII в. Там се пази бронята на Великия магистър Жан Паризот дьо ла Валет, който през 1566 г. основава столицата Валета. Сред експонатите облекла и оръжия на турски воини, пленени при голямата обсада през 1565 г. Този музей се намира в едно от крилата на Двореца на Великия магистър и пред него има красива вътрешна градина.

Градината Сан Антон
Градината „Сан Антон“

Ботаническата градина „Сан Антон“ е една от най-интересните туристически атракции в Малта. Създадена е от Великия магистър Антоан дьо Пол (1551-1636) около двореца му „Сан Антон“, който му е служел за лятна резиденция. Сега това е резиденцията на малтийския президент. От 1882 г. градината е отворена за посещения. Любопитен факт е, че по времето, когато Малта е под британска власт, в тази резиденция като дете е живяла бъдещата кралица на Румъния Мария – по майчина линия тя е правнучка на кралица Виктория. Това е същата румънска кралица, която построява двореца в Балчик. Да се учудваме ли, че към този дворец тя създава и ботаническа градина? Точно в такава градина е играла през детските си години в Малта. Това ни разказа нашият български екскурзовод Бойко, за когото вече споменах. В градината „Сан Антон“ има дървета и цветя от цял свят, малки езерца с лебеди, рибки и водни костенурки. Из алеите се разхождат пауни. Често по тези алеи се правят изложби, на които се представят живи животни. Самата резиденция на малтийския президент е достъпна за посещения.

Рицарите хоспиталиери напускат острова през 1798 г., след като го завладява Наполеон Бонапарт.

Гербът на Ордена, Форт Сант Анджело
Гербът на Ордена, Форт Сант Анджело
Знамето на Ордена във Валета
Знамето на Ордена във Валета

В наши дни Орденът на Св. Йоан Кръстител определя себе си като държава, разполага със седалище в Рим, има статут на наблюдател в ООН и дипломатически отношения с над 100 държави по света, включително и с България. Занимава се предимно с благотворителна дейност.

Когато тази пролет бяхме в Малта, видяхме герба му на сграда във форт Сант Анджело, а знамето му се вееше в столицата Валета, над сграда в непосредствена близост до първата църква в града, Богородица на Победите (Notre Dame des Victoires).

Гергина Дворецка

На страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук може да видите още снимки от Биргу и Сенглеа.

Източник: www.evropaworld.eu