Марио Йоцов – добрият вълшебник на музиката и приятелството

Публикувано:
14:34ч / 16.10.2016г
Брой прочитания:
733
Брой коментари:
0

phpnbab9camПървото, което научих за Марио Йоцов преди няколко години, беше, че композира. Синът ми Богдан Дворецки, се беше запознал с него в Академичен хор „Св.Параскева“ при Националната художествена академия с диригент д-р Галина Луканова и Марио му беше изпратил записи на някои свои кратки музикални творби. Цялото ни семейство се заслуша в записите. Бяха композиции по народни мотиви, но така оригинално пресътворени, че веднага се разпознаваше истинският талант. После разбрахме, че той редовно прави концерти „Марио Йоцов и приятели“, в които могат да покажат възможностите си и други даровити млади хора. Разходите за тези концерти се поемат изцяло от семейството на Марио. Така научихме за него още нещо – че е истински приятел. Това се потвърди и по-късно, когато в топлите месеци той започна да организира „скамейка партита“ в Борисовата градина. На тях приятелите на Марио, влюбени в музиката, като него, се събират и пеят в някоя беседка. Случва се към групата им да се присъединят и непознати минувачи, привлечени от хубава песен. Така постепенно започнахме да свързваме този млад и талантлив човек с две много важни за самия него неща: музиката и приятелството.

През годините сме слушали неведнаж Марио Йоцов на концерти с хор „Св.Параскева“, на музикална формация „Белканто“ към Националната музикална акaдемия „Проф. Панчо Владигеров“, както и на негови авторски концерти или като клавирен съпровод. Черно-бялата снимка вляво е направена по време на неговия авторски клавирен концерт през февруари 2014 г. Приятели и познати винаги могат да разчитат на него, ако при техни творчески изяви им е нужен акомпанимент на пиано. Проявявал е неведнаж отзивчивост и към прояви на нашата фондация „Европа и светът“. В края на миналата година за учудващо кратък срок разучи две клавирни творби на Ян Сибелиус и се включи в събитието „Българското усещане за Сибелиус“ по повод 150 г. от рождението на финландския композитор, което фондацията ни организира заедно с Българо-финландското дружество за приятелство в Чешкия център в София. Тогава Марио акомпанираше на пиано и на известния мецосопран Галя Павлова, която изпълни песен от ранния период на Сибелиус и псалм от цикълa „Библейски песни“ от Антонин Дворжaк. За пореден път Марио Йоцов доказа, че е човек, на когото може да се разчита, когато, без да разполага с клавира на Химна на франкофонията, той съпровождаше на пиано изпълнението на представителна група на хор „Св.Параскева“ със солистка Мария Пашкунова при откриването  в Аулата на Софийския университет на Първата международна среща на младежи франкофони от Централна и Източна Европа на 13 октомври т.г.

Защо в заглавието на този портрет нарекох Марио „добрият вълшебник на музиката и приятелството“? Защото добрите вълшебниците вършат своите бели магии, без да привличат вниманието върху себе си. Достатъчно е доброто да бъде направено и хората да се почувстват щастливи. Такъв е и Марио. Той умее да създава хубава музика и искрени приятелства, без да се самоизтъква. Но от това талантът му става още по-ярък в очите на другите.

Както при всяко представяне в рубриката ни „Таланти“ първо помолих Марио да разкаже за себе си.

phpgnsgmaamКазвам се Марио Томов Йоцов. Роден съм в София през 1985 г. Средното си образование получих в 127 СОУ „Иван Николаевич Денкоглу“ с  английски език. Завърших  висше образование в Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров“ през 2015 г. –  Теоретико-композиторски и диригентски факултет – магистър  специалност Педагогика на обучението по музика. През 2016 г. направих  специализация по композиция при проф. Красимир  Тасков.  Участвал съм в майсторски класове по пиано на проф. Юко Ямаока  (2004) , проф.  Агате Леймони (2005) в рамките на фестивала „Изкуства –  за Земята“; по пиано и композиция – Orange factory ( д-р Анджела Тошева и проф. Михаил Големинов ) ; по композиция – 15 международен фестивал за композитори (  в Белград – проф. Райнхард Фебел (Германия) ) , Пиано академия „Пианале“ (Германия) август-септември 2009 ( при проф. Ралф Наткемпер, проф. Ута Вайанд, проф. Фридман  Ригер, проф. Йоакин Сориано ). Изнасял съм концерти в Камерна зала България, зала „Филип Кутев“ в Съюза на Българските композитори , в  Съюза на Архитектите в България, в читалище „Заря“ (Хасково). Участвал съм като клавирен съпровод в много концерти на хорове и певци. От 2002 г. до 2005 г. изучавах теория на музиката (5,6,7 и 8 грейд)  и пиано (5,6 и 8 грейд) към Асоцирания Борд на Кралските музикални училища. През 2005 г. издържах изпит и получих диплом по пиано на Асоцираният борд на кралските музикални училища (ABRSM) ; През 2009 г. – Диплом на  Лицензиант на Кралските музикални училища (LRSM).

14608031_619461401560339_1355200311_nНа каква възраст усети, че не можеш без музиката?

Започнах да свиря на пиано на 6 години. В началото беше само като задължение, после се превърна в хоби, а след това музиката  стана неразделна част от мен. В 9-10 клас вече предпочитах да свиря и да се занимавам с музика  вместо  да уча по предметите в училище.

Какви са, според теб, най-стойностните ти музикални изяви като дете?

Най-стойностните ми изяви като дете са няколко концерта , участие в конкурса „Младежта твори“ – София, участие в Четвъртия  международен конкурс „Франц  Шуберт“  (Русе -2003) и първият ми концерт „Марио Йоцов и приятели“ (2003).

Как повлияха дядо ти Борис Младенов и леля ти Стефка Младенова на житейския ти избор да се посветиш на музиката?

Леля ми, Стефка Младенова  ( учител по музика и хоров диригент)  ме е напътствала често  в моя житейски музикален път ( относно проблеми в изучаваните в  музикалната академия дисциплини ,  програмите на концертите, които организирам ). Участията ми като клавирен съпровод в дирижирания от нея средношколски смесен хор „Лира“, ми помогна в музикалното ми израстване. Дядо ми Борис Младенов ( хоров диригент ) и баба ми  Мария Младенова са възпитали у леля ми и майка ми любов към музиката и стриктно отношение към трудолюбието и личното развитие и усъвършенстване , качества, които съм наследил от тях.  Благодарен съм на моето семейство за подкрепата, която ми оказва.

На кои от твоите музикални педагози си най-благодарен?

От музикалните си педагози по пиано съм изключително благодарен на  проф. Иван Дреников и проф. Правда Горанова , които ме научиха да осмислям в художествен план  произведенията, които изпълнявам. Обучението  при проф. Дреников ми  помогна много  и да усъвършенствам техническото изпълнение на музикалните произведения. Искам да спомена и проф. Александър Текелиев  , при когото учих симфонична оркестрация в НМА , който допринесе да се докосна до пъстрата палитра и възможностите , които притежава симфоничният оркестър.

С хор "Св.Параскева"
С хор „Св.Параскева“

С кои хорове работиш в момента?

В момента работя и пея  в хора към Художествената академия (в който пея от 2008 г),  където имам удоволствието и честта да съм хормайстор и ръководя хорова школа „Петя Павлович“. Участвам в концерти като клавирен съпровод , както и в авторски концерти.

Продължаваш ли да композираш?

Имам над 20 композиции и продължавам да композирам (основно за любимия си инструмент пиано) .Последните ми две произведения са „Валс“ в до минор и Етюд No3 – „По черните клавиши“. Композирането  ми помага да откривам нови творчески хоризонти , затова когато сътворя  някаква тема и тя  ми хареса, я записвам и постепенно я доразвивам.

Имаш ли отличия за музикалната си дейност?

Имам 2 отличия от конкурса „Младежта твори“ – втора награда (2001) и трета награда (2003) , а също така и трета награда от певческия конкурс „Абанико“ 2016-та.

phpnkzbqeamКак виждаш бъдещето си в музиката?

В музикално отношение ще продължавам да се развивам, да организирам концерти и се надявам за в бъдеще да достигна и до по-големите сцени в страната и в чужбина…

С какво запълваш времето си извън музикалните занимания?

Обичам да слушам и посещавам концерти , театрални постановки и оперни представления. Обичам да пея, да се срещам с приятели . В свободното си време спортувам (ски, плуване, тенис на маса ).  Харесвам разходките в планината и пътуването до различни дестинации.

На кои човешки качества държиш най-много?

Държа в живота ми да има хармония. От човешките качества  най-много ценя доброта, честност, трудолюбие, креативност, хармоничност, общителност и приятелство.

Днес, 16 октомври 2016 г., Марио има рожден ден. Честитим го от сърце – на него и на родителите му Емилия и Тома Йоцови, които са му опора във всяко начинание. Бъди здрав и щастлив, Марио, и успех на твоите бъдещи вълшебства в музиката и в създаването на приятелства чрез нея!

Интервюто взе Гергина Дворецка